Как архив на писателя Светослав Минков беше купен онлайн за 3 лв.
Преди дни гражданин от Варна зарадва Националния литературен музей с неочаквана придобивка - писма и снимки на смятания за родоначалник на българската фантастична литература Светослав Минков (1902-1966), някои от които непознати на изследователите. Това засега е единственият архив на писателя, който се пази в обществена институция, а дарителят Николай Цаневски казва, че ги купил - без да има представа чии са - за около 3 лв. в български аукционен сайт.
"Разглеждайки обяви в сайт за онлайн търгове, попаднах на купчина писма, снимки и пликове. Началната цена беше 1 стотинка и аз спечелих търга за 2,66 лв", разказва той пред сайта LifeBites.bg. Според продавача произходът им е чувал на столичния битак. В отделен търг той предлага и паспорт на Минков с немски печати от 1940 г. - годината, в която писателят посещава Германия заедно с други автори по покана на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Поради завишената цена от 80 лв. (ясно е, че паспортът е на известен писател) Цаневски обаче не успява да го купи.
В неговите документи фигурират 20-ина писма от съветски издатели от 50-те и 60-те години и горе-долу толкова снимки на Минков - семейни и една групова с неидентифицирани засега мъже (но не литературният кръг "Средец", както варненецът първоначално предполага). Има и над 30 пощенски плика с подател
известният български художник модернист и емигрант Жорж Папазов,
изпратени от Франция в периода 1958-1969 г., както и три от издатели там, във Великобритания и Финландия. С изключение на едно писмо от шведския философ и писател Ханс Руин, две писма от Папазов и две от дъщеря му към семейство Минкови самата кореспонденция със света извън Съветския блок липсва.
Познанството между художника и писателя вероятно датира от 20-те години, смята биографът на Минков Румяна Пенчева от Националния литературен музей. В книгата си "Писмо от мъртвец" Богомил Райнов отбелязва, че Папазов изпращал на софийския си познат - известен франт, предмети като запалки и вратовръзки или извършвал дребни услуги на негови познати във Франция. Пенчева обаче никога не е виждала самите писма.
Изследването й "Светослав Минков: Строго секретно" (2011 г.) се основава на откритото из различни архиви - дипломатическите, МВР, на други писатели, на публикувани спомени и на предоставеното й от внука и единствен наследник на писателя Светослав Танев. А самият Танев казва, че изплувалите документи са част от пазеното при него наследство на дядо му и са били откраднати от тавана му през 2007 г. Дотогава писмата от Жорж Папазов били в пликовете си.
Космополит и фантазьор в неподходящо време
"Ако мнението ми не те оскърби, бихъ казалъ, че това съ най хубавите книги които съмъ челъ отъ нашъ съвременъ авторъ. Всеки разказъ има нещо, а най важното, ясна прямота - да се говори тъй, това не е сатира", пише в оцелялото писмо на Папазов до самия писател. И наистина Минков е един от най-популярните и оригинални автори в първата половина на века. В края на 20-те и началото на 30-те години фантастичните му разкази (особено сборника "Автомати") печелят държавни награди, отличия на писателите и на читателите. Преди това вече е станал любим автор в редакцията на "Българан" и е основал първото (и единствено в света, според Румяна Пенчева) списание за фантастичната литература "Аргус" с насоченост към диаболизма и готическото като Едгар Алън По, когото издава. През годините Минков ще се изяви и като отличен преводач с Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк, "Хиляда и една нощ" (1957) и много други.
Между 1922 и 1923 г. следва в Мюнхен, където общува с Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Дечко Узунов, Фани и Чавдар Мутафови. С последните двама ще се обедини по-късно и около литературния кръг "Стрелец". Сестра му Дора е съпруга на известния драматург Ст. Л. Костов и близка на Богдан и Евдокия Филови, а единият му брат - Иван Минков, е сред организаторите на атентата в църквата "Света Неделя" и намира смъртта си в дните след това. Разностранните интереси и познанства на Светослав Минков обаче
по-скоро ще му пречат, и то след 1944 г.
Спомените и документите в книгата "Строго секретно" рисуват портрета на човек, който слабо се интересува от политическите битки; страстта му е да пътува. Като член на българския ПЕН клуб Минков посещава Швеция, Чехословакия и дори Аржентина, където се ражда книгата му с пътеписи "Другата Америка". Създава "първата документална книга" в България, която се състои от изрезки от чуждестранната преса за Испанската гражданска война. Влечението му към екзотиката го вкарва в беля, когато през 1942-1943 г- намира чиновническо място в първата българска дипломатическа мисия в Токио. След 9 септември държавната служба "на крайния предел на Оста Рим-Берлин-Токио" е петно в досието му. Все пак старият му познат, бич за други Крум Кюлявков му намира коректорско място в "Работническо дело". Минков се присъединява към БКП и партийния съюз на писателите, където си прави "самокритика" и е наказан за 2 години.
От този период е и вербуването на Минков като доверено лице на Държавна сигурност. В папката му според Румяна Пенчева и внука му Светослав Танев съществуват два документа - за вербовката през 1949 г. и свалянето му от отчет девет години по-късно, защото във Франция се срещал "с изменници на родината". Има и "Протокол за унищожаване на материали" от годината на пенсионирането му, 1962 г. Какви са те не е известно, но според изследователката на творчеството му с характера и пословичната си сдържаност Минков "не би могъл да навреди никому".
Отношенията му с ДС
са и една от теориите за разпокъсването на архива. Според историята в семейството на Танев след смъртта на дядо му "мъже в шлифери" посетили дома на писателя и втората му съпруга и отнесли материали. Все пак надали е само това. Като член на международния ПЕН клуб Минков е имал значителна кореспонденция със световни писатели, а след 1944 г. е продължил да пътува. От всичко това няма почти никаква следа.
След допитване до познатите си във "Фейсбук" Николай Цаневски решава да престъпи основно правило и да раздели находката си на две: писмата и снимките да дари на Литературния музей, а празните пликове от Папазов засега да запази за евентуална негова изложба. Откритието му е необичайно, но не и твърде странно, смята Румяна Пенчева. Въпреки усърдието на наследниците на Елисавета Багряна да предадат архива й, нейни документи и вещи все пак са били изхвърлени на улицата при продажбата на дома и на ул. "Неофит Рилски" в София, припомня тя. А в същия сайт могат да се открият още обяви за анонимни листа, лични документи и стари животи. "За запазването на един архив основна роля играят наследниците. И такива работи се случват. Затова искам да призова всички, които разполагат с ценни материали на видни наши личности, да ги предадат на съхранение в музеите", апелира изследователката.