"Чуй" на Диана Иванова закрива изложбата за репресираните художници в София

Интересно ще е ''Дневник'' да пусне галерия от ''недопустимите творби'' ?

• 1 8
• Докладване

Заслужава си да бъде видян този филм.

• 3 8
• Докладване

Една похвална инициатива на СГХГ. Дано не е последна.
"Форми на съпротива" да е началото на една поредица от изложби.
Има богат материал.

• 3 7
• Докладване

До коментар [#2] от "Free person":

Наистина ще е интересно да се види.

• 1 5
• Докладване

За съжаление,реална съпротива,(не само чрез изкуството),на художниците срещу комунистическият режим,има само през първите години след 9–и септември. След това те се затварят дълбоко в себе си. Вътрешна емиграция.

• 1 9
• Докладване

"Комунизъм" у нас уж е имало 45 години.

Борба с комунизма обаче ще има навеки )))

• 3 3
• Докладване

До коментар [#2] от "Free person":
До коментар [#4] от "gmbh":

Филмът вчера беше излъчен по "БНТ2".

• 0 6
• Докладване

До коментар [#5] от "deaf":.. След това те се затварят дълбоко в себе си. .
Нда ! Сега всички са дисиденти ! А кой рисуваше социалистическия реализъм ?
Гълъби , представите ни за онази епоха са формирани от различните изкуства , включително живопис ! Тези автори и останалите си изкарваха хляба като славеха БКП и трудовия народ. Хляба и маслото , а някои го мажеха и от двете страни ! Във време на работническа власт трябваше авангардът на работническата класа да бъде научно-техническата интелигенция. Но това иска интелигентни ръководители. Вместо това , ухажвана беше т.н. художествено-творческа интелигенция чиято работа беше да лъска фасадата на социализма .
Хайде сега да направим един фестивал на социалистическия реализъм. Но сериозен фестивал !

• 1 6
• Докладване

[quote#8:"ahasver"]Сега всички са дисиденти ! [/quote]

До коментар [#8] от "ahasver":

Борето Димовски беше дисидент. Този същият,който нарисува прасето с подписа на Т.Ж. имитиращ опашката му,в "Люти чушки" на Радой. И беше заточен в Бургас,доколкото си спомням.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#9] от "deaf":Това е басня. Наскоро излезе една статия ,че въпросната завръкулка не наподобява подписа , а разни тиквеници са лансирали това. Имаше е възпроизведени подписи на Тошо. Нямат нищо общо. Вярно е ,че заради тези лафове Димовски е имал неприятности . и помисли - това е илюстрация към Радой Ралин , а той е доказан агент на ДС.

• 3 4
• Докладване

До коментар [#7] от "Читател - подкрепям budd.bg":

Аз го гледах доста преди това.

• 0 0
• Докладване

Темата на изложбата е много значима и колкото и да ни изглежда музейна, днес тя е по-актуална от всякога, защото същите тези културтрегери са и днешните законодатели. В другата тема споменах, че Иван Рембранд ми беше личен приятел и по време на дългите ни разходки из софийските улици ми е разказвал подробно какви ги вършат точно тези същите, които и днес разпределят държавната баница. Той беше отвратен до дъното на душата си от тях и, както се каза и в статията, се беше самоизолирал напълно от художествения живот. Имах и други приятели, които малко или повече под сурдинка немееха пред изискването, например, музикалното им произведение да бъдело вярно на социалистическия реализъм. Що е то социалистически реализъм в една симфония се питаха те и отговорът го отвяваше вятърът, както се пееше в песента.

Имаше, разбира се, и опортюнисти, да не кажа повечето, които с готовност услужваха, така както услужват и днес на точно същите. Просто няма никаква промяна. В същността няма промяна, въпреки някаква уж нова видимост, но и тя персонифицирана пак от точно тези, същите. Спомнете си кой днес например е все още законодателят в живопистта. Не е ли точно същата тази персона, която тъпчеше творци като приятеля ми Иван Рембранд. Точно същата е. Затова нещата не вървят. Вътъкът е непроменен, а и няма изгледи за промяна, след като там откъдето чакаме упование е по един друг свой си начин също прогнило от двуличие и корупция. Писах пространно по въпроса в другата тема, посветена на филмовия фестивал в Кан. Къде другаде да търсим причините за падението на Европа освен в систематичното морално разлагане на нейния елит, на нейните творци? Героите остават в сърцата ни, правим изложби за тях, но посредствеността обгръща непреодолимо континента, щипе, къса от телесата му, урежда си топличките местенца е еврокомисиите и местните власти в симбиоза с непродуктивния капитал и си кара като тя си знае, подла и несменяема.

• 0 4
• Докладване