Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод
"Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод" се казва най-новата книга за световноизвестния художник Христо Явашев и съпругата му. В нея авторката, живеещата в Италия журналистка Зорница Кръчмарова, прави нещо, което сама се чуди как никой не е правил досега: поглежда към изкуството на известната двойка през призмата на десет души, станали част от необичайното им творческо предприятие.
Известно е, че всеки проект на Кристо и Жан-Клод отнема години, в повечето случаи - десетилетия. Художниците не събират входни такси, не приемат поръчки, нито покани да работят на конкретно място; финансират всичко с продажбата на оригинални рисунки. И макар сами да признават, че произведенията им са "напълно безполезни", двамата художници успяват да мотивират стотици обикновени хора да работят за тях с пълно себеотдаване, разказва Зорница Кръчмарова.
Transformations. The Hidden Art of Christo and Jeanne-Claude излезе на английски, италиански, а в момента се водят преговори за превода й на български език. Книгата бе представена в деня на откриването на най-новата инсталация на тандема "Плаващите кейове" в Италия.
По професия сте икономически журналист, а в последно време се занимавате и със стартъпи. Какъв е вашият поглед към изкуството на Кристо?
- Идеята за книгата идва оттам, че неговият брат Стефан Явашев е кум на моите родители и мой кръстник. Така че аз съм израснала с мита за Кристо, като дете в къщата на Стефан имаше много негови картини още от годините му в Академията. После станах журналист и въпреки че допреди две години се занимавах основно с икономика и финанси, обичам да разказвам истории. Исках да разкажа няколко за Кристо и Жан-Клод.
Книгата няма претенции да бъде изкуствоведско изследване или критика. Това са интервюта с хора, които са работили с Кристо и Жан-Клод по най-важните им проекти - от 1968 г. До "Плаващите кейове". Исках да направя нещо, което не е правено досега (и доста ме учуди, че няма такава книга).
Разкажете за вашите герои? Разнообразни ли са професиите им, начините, по които намират Кристо?
- Абсолютно. Част от тях са от списък, който ми даде самият Кристо. Запознахме се през ноември 2012 г. в Ню Йорк и той реши, че ще ми помогне. Всъщност получих списъка по имейл чрез племенника му Владимир Явашев, защото самият Кристо не работи с компютър, не шофира, не ползва технологии.
Исках да разбера как често случайната среща с Кристо и Жан-Клод преобръща живота на тези хора. Например техният фотограф Волфганг Волц, който прави всички официални снимки на проектите. За пръв път среща Кристо през 1971 г. на една изложба в Германия. За да го доближи, се представя като журналист на "Шпигел". А всъщност е студент по фотография и просто търси извинение да го снима за една своя работа в университета.
Има хора, които съвсем случайно са се запознали с Кристо - като "работници" на неговите обекти. Защото работите на Кристо и Жан-Клод са, общо взето, огромни строителни площадки. Такъв е например шефът на Central Park Conservancy - службата по поддръжка на парка в Ню Йорк. Той е съвсем млад, когато започва работата по "Портите" в Ню Йорк, и няма никаква идея кой е Кристо. Разказа ми, че е бил току-що женен и въпреки това се премества директно на строителната площадка от страх да не закъснее. Работил е по 20 часа на ден. Впечатли ме начинът, по който тези хора се отдават тотално на проектите на Кристо и Жан-Клод, дори да нямат нищо общо с изкуството.
Друга интересна история е на Франк Зелтенхайм - жител на бившата Източна Германия, безработен с две малки деца и любител катерач; чува случайно за проекта за Райхстага и решава да се представи. Става шеф на катерачите, които опаковат сградата, и това променя тотално живота му - дава си сметка, че щом е участвал в нещо такова, може да постигне какво ли не. Основава собствена фирма за височинни услуги, после втора за работници по вятърни турбини, дори в момента работи с Кристо на "Плаващите кейове". Всички интервюирани споделят, че благодарение на Кристо и Жан-Клод са започнали да вярват в себе си. Казвам Кристо и Жан-Клод, защото и самият Кристо винаги казва "ние", говори за Жан-Клод все едно е още тук.
Какво привлича тези обикновени хора към проектите на Кристо?
- Единственият изкуствовед и преподавател, интервюиран в книгата, Джейн Грегориъс (работила по шест осъществени проекта на двойката между 1979 и 2004 г. - бел. ред.) казва, че Кристо е променил разбирането й за изкуството като самотно занимание, което се случва между четири стени. То е пространство, живот, природа. Самият Кристо казва, че вятърът, слънцето, дъждът, снегът са част от произведенията му.
Въпросът за изкуството на Кристо повдига въпроса що е изкуство по принцип, но това не е моята материя, така че книгата не се занимава с това.
А вас какво ви привлича?
- Невероятно е това, което стои зад всеки един проект. Осъществяването на "Портите" отнема 27 години. Изключително ме впечатлява решителността, с която преследва всяка своя идея. Това също е изкуство. И смятам, че е житейски урок.
Самият Кристо казва, че това, което прави, не е необходимо никому: на никого не му трябват пътеки или опаковани сгради, нито пък някой ще притежава. Правя го, защото искам. Това е цената на свободата.
Впечатли ме невероятно и като човек. Излъчва голямо спокойствие, говори с много тих глас дори когато е заобиколен, като сега, от стотици хиляди души.
Представянето на книгата съвпадна с откриването на "Кейовете" - споделете впечатления от проекта от първа ръка.
- Не знам, бях твърде щастлива. Но мисля, че не само аз. За пръв път видях на живо нещо, направено от Кристо и Жан-Клод, и най-впечатляваща е атмосферата. Бих я нарекла купон. Бебета, пенсионери, хора от цял свят са се стекли в едно селце, което в най-добрия случай, когато всички са си вкъщи, е 1200 души. В първите дни беше съвсем спокойно. Сега виждам, че наистина е трудно, защото всички са се устремили натам.