Във вечния следобед на социализма
Писателят Георги Господинов отново търси летливата субстанция на ежедневието през социализма, този път заедно с експерта по медии и образи Георги Лозанов и във фондовете на Софийската градска художествена галерия. Изложбата "Следобедът на една идеология" търси "художествените улики" на времето, утаили се там, където според една от хипотезите човекът и художникът най-малко подлежат на контрол - живота след пет часа вечерта, дома, кафенето, детството.
Резултатът е богат подбор от известни и по-малко известни произведения на известни автори - Вихрони Попнеделев, Текла Алексиева, Румен Гашаров, Георги Баев, Иван Кирков, Павел Койчев, Галин Малакчиев и много други, които изразително говорят помежду си. За приятна изненада на кураторите "ежедневната" тема от периода във фонда на галерията се оказва добре застъпена сред тях - белег, че талантът означава и търсене на по-свободен периметър, заяви Георги Лозанов на петъчното откриване.
Никоя идеология не обича следобедите, а тази особено, казва Георги Господинов. Революциите, превратите и убийствата се случват късно вечер или рано сутрин, времена по-годни за превръщане в символи. Според него и според изложбата българският социализъм е един "вечен следобед" - не само защото най-важното, установяването му на власт, вече се е случило, и насетне предстои единствено охраняването му от действителни събития, но и защото у нас такива - като унгарските, чешките, полските, няма. Именно този застой днес се бърка със спокойствието на онова време, смята поетът. "Неслучилото се събитие продължава да излъчва последствията от своята неслученост", отбелязва той като наблюдение в каталога.
В хода на ровенето във фонда на галерията обаче се случват събития, или пред кураторите изплуват няколко повтарящи се мотива. Картините в изложбата излъчват спокойствие, но не е непременно на "оптимистична монотонност", както Господинов нарича режима, в който човекът е заставен да живее. В центъра на изложбата са три картини в ярък контраст с пропагандната реторика за социалистическия труд - "След работа" и "Служебен рейс" на Вихрони Попнеделев, както и "В автобуса" на Петър Дочев от най-ранните години на социализма. Унили, изтощени, дори разкривени са много от лицата на това ежедневие - тема, която кураторите условно обобщават като "умореното тяло".
Дори повече от нея обаче от фондовете на галерията изпъква сюжетът "На път" - показан още в препълнения трамвай на Румен Гашаров от 70-те ("Час пик"), и в осемдесетарския "Рейс" на Текла Алексиева. Заедно с Вихрони Попнеделев те са най-често срещаните имена в изложбата, градският транспорт - на-натрапчивият мотив.
Дали в неговата клаустрофобия - от работа вкъщи, от вкъщи на работа, не прозира травмата от затворените граници, пита Господинов. Усещането за обща безпътица се потвърждава, ако се сетим за нестигащия доникъде "Рейс" на Станислав Стратиев (премиера през 1980 г.), посочва той.
Съзерцанието, празник и най-вече детството - натоварено с много очаквания, които после ще станат вини - са другите теми, които кураторите "улавят" във фонда на галерията и в текстовете си в каталога. Една от основните функции на тази система бе да произвежда вина, заяви на откриването писателят. "Струва ми се, че един от нашите проблеми е, че не четем заедно случващото се в едно десетилетие през литература, архитектура, изобразително изкуство, кино и театър", допълни пред "Дневник".
Изложбата "Следобедът на една идеология", чиито многобройни връзки и препратки говорят и за днешния бит, може да бъде разгледана до 27 ноември. Тя е част от цикъла "Другото око", в който галерията кани професионалисти от други полета да направят нов поглед към колекцията й.