Със Златна и Сребърна раковина за китайския филм "Аз не съм мадам Бовари" на Фън Сяоган в събота вечер завърши един от най-важните форуми за кино в света - този в Сан Себастиан (Доностия) в Баската страна, настояща европейска столица на културата. Като се добави и наградата за най-добър режисьор за корееца Сан-су Хон, равносметката е решително в полза на Азия, макар и не задължително в полза на доброто кино.

Сансебастианският фестивал започна седмица след края на венецианския - най-стария в света, и началото на най-големия в момента, този в Торонто - позиция на трети, която прави Сан Себастиан уязвим, тъй като най-любопитните есенни премиери редовно биват пробрани от селекционерите на първите два. От 16 до 24 септември бяха представени 17 филма от 12 страни в конкурсния раздел и още няколко десетки в съпътстващите програми - "Латинохоризонти", "Перли от други фестивали", "Сабалтеги-Табакалера" ("Открито пространство"), "Нови режисьори", "Направено в Испания, "Кулинарно кино" и "Диво кино". Имаше и две панорами - класическа, посветена на творчеството на френския класик Жак Бекер (1906-1960), и тематична, съдържаща образцова подборка от 32 филма за насилието по света, правени през последните 16 години, взаимствала заглавието си от "Акт на убийство" на Джошуа Опенхаймер.

По традиция първата вечер ФИПРЕССИ връчи годишната си награда - на "Тони Ердман", чудатия и незабравим филм на германката Марен Аде за отношенията баща-дъщеря, който през май се бореше за Златната палма в Кан (за първи път голямото отличие на федерацията на критиците се присъжда на жена).

В течение на фестивала награда "Доностия" за цялостна кариера получиха Итън Хоук и Сигърни Уивър. По този повод на съответните дати бяха излъчени две скъпи и разочароващи продукции с тяхно участие - уестърнът "Великолепната седморка" на Антоан Фукуа с Хоук, Дензъл Уошингтън, Крис Прат (плачевен опит за римейк на седморката на Джон Стърджес от 1960 г. с Юл Бринър, Стив Маккуийн, Чарлз Бронсън) и детският "Часът на чудовището" на Хуан Антонио Байона (по познатата и в България книга на Патрик Нес за момче, което облича страха от загубата на болната си майка във формата на огромно говорещо дърво). В "Часът..." Сигърни Уийвър се появява във второстепенна роля, която не й позволява да разгърне потенциала си, но пък на червения килим в Сан Себастиан открояващата й се над множеството фигура (метър и деветдесет на ток) предизвика най-буйните улични овации, чувани досега.

Фестивалът беше открит и закрит с два любопитни френски филма по книги, разказващи реални събития - "Момичето от Брест" на Еманюел Берко (още един първи път на това издание на Сан Себастиан: първите галапрожекции досега винаги са били с режисьори мъже) и "Одисеята" на Жером Сал. "Момичето от Брест" стъпва върху хрониката на битката на френската лекарка Ирен Фрашон (изиграна блестящо от датчанката Сидсе Бабет Кнудсен от сериала "Borgen") срещу фармацевтичната индустрия - когато случайно открива съсипващите за сърцето странични ефекти на един медикамент срещу диабет, Фрашон успява почти самолично да предизвика изтеглянето му от пазара. "Одисеята" на свой ред черпи информация и вдъхновение от спомените на Жан-Мишел Кусто, един от синовете на изследователя на океаните Жак-Ив Кусто, и описва както противоречивата фигура на бащата, така и отношенията му с Филип, трагично загиналия на 38 години брат на Жан-Мишел.

Тази година в т.нар. Официална секция се състезаваха доста разнообразни истории, но малко бяха вълнуващите изживявания. "Аз не съм мадам Бовари", избран за голям победител във фестивала (най-добър филм и най-добра женска роля) от журито, оглавявано от датския режисьор Биле Аугуст, беше едно от най-невълнуващите. Малкият анекдот, взет за сюжет, е разтеглен със сила до над два часа - жена се развежда с мъжа си, за да получат право на второ дете, но той се възползва от момента и се жени за друга; жената иска властите да признаят развода за фиктивен, за да се разведе наистина с човека, когото е възненавидяла, но никой по ниските етажи не й обръща внимание, така че тя отива на най-голямата партийна сбирка в Пекин и със сцена принуждава висшите кадри да санкционират незачелите нейните просби.

Пекинският поход се повтаря години наред и спира чак след като бившият съпруг умира. Не е търсена правдоподобност (няма и как да се намери), нито пък зашеметяваща игра - режисьорът Фън Сяоган (известен като "китайският Спилбърг" и много популярен в родината си) се е грижил главно звездата Фан Бинбин да е достатъчно време на екран за радост на милионите си фенове, както и да осигури приятни за окото картини и дребни смешки за разнообразие. Нищо общо с първия китайски филм, спечелил Златната раковина - епичния "Град на живот и смърт" (2009) на Лу Чуан; нищо общо и с най-доброто от предишните й носители - "Коляното на Клер", "Таборът отива към небето", "Костенурките могат да летят", "В къщата". Сякаш за да допълни китайския си колега, южнокореецът Сан-Су Хон (двукратно награждаван в Локарно, за първи път в конкурса на Сан Себастиан) вкара с "Yourself and Yours" - история за мъчителната раздяла на един художник с партньорката му - доза бавна и безпосочна свръхреалност, за което бе отличен като най-добър режисьор.

Сребърна раковина за мъжка роля за седми път през последните 12 години, явно симптоматично, получи испански актьор - Едуард Фернандес, прекрасен професионалист, който със сигурност е имал и по-въодушевяващи изпълнения. В "Мъжът с хилядата лица" на Алберто Родригес - сръчен политически трилър по действителен случай, значим за местната публика, но приседлив за международната с обилието си от локални детайли - той играе Франсиско Паеса, авантюрист, таен агент, трафикант на оръжие, успял да извърши огромно мошеничество с народни пари и да покрие следите си. Втората награда за испански филм беше далеч по-нацелена: най-добър сценарий за полицейския трилър "Да ни прости Господ" (Que Dios nos perdone), може би единственото наистина разтърсващо преживяване в конкурса - страстно, бурно и изпълнено с размах - с автори Исабел Пеня и Родриго Сорогойен (който е и режисьор на филма).

Наградата на журито бе поделена между два дебюта: милия шведски "Великан" на Йоханес Нихолм (Швеция) и суровият до негледаемост "Зимата" на Емилиано Торес (Аржентина), като "Зимата" получи и отличието за най-добра операторска работа на Рамиро Сивита. Във "Великан" един симпатичен човек, чиято телесна обвивка му причинява страдания, си намисля две утешения: едно реално (да стане скандинавски шампион по петанк) и едно въображаемо (всеки път когато животът го мъчи, да си се представя като великан). В "Зимата" двама мъже от две поколения влизат в почти безсловесно, но много напрегнато съперничество в един чифлик в Патагония.

Друг един дебют не беше забелязан от журито, но получи приза на ФИПРЕССИ, която на всеки от големите фестивали посочва свой фаворит (измежду тях именно се излъчва победителят за годината, какъвто за 2016-а е споменатият по-горе "Тони Ердман"). Става въпрос за "Лейди Макбет" на британеца Уилям Олдройд, превъзходна екранна адаптация по повестта на Николай Лесков "Лейди Макбет от Мценска околия" - стегнат, визуално впечатляващ и умно изграден филм. Сред останалите ненаградени се оказаха несъстоятелната екранизация на "Американски пасторал" на Филип Рот (първи опит в режисурата на Юън Макгрегър с него самия в главната роля на Шведа Левов), увлекателният съндански дебют на 23-годишния Майлс Джорис-Пейрафит "Какъвто си" (As You Are), умелият трилър "Клетвата" на исландеца Балтазар Кормакур, претенциозния до безсмислие "Ноктурама" на французина Бертран Бонело и други.

В успоредните конкурси с отделни журита бяха връчени не по-малко важни награди. В "Нови режисьори", където преди две години надделя "Урок" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, през 2016-а спечели "Парк" на София Екзарху от Гърция - малък, тъжен, но и омагьосващ с лицата и ритъма си обзор на "фауната" в някогашното олимпийско градче в Атина - сред изоставените постройки вилнеят изоставени млади хора... В "Латинохоризонти" победи семейната история "Странна" (Rara) на чилийката Пепа Сан Мартин (отново дебют, отново действителен случай), чиято премиера беше на тазгодишното Берлинале. Отличието на най-голямото жури, младежкото, съставено от 300 доброволци между 18 и 25 години, взе "Помежду" (Bar Bahar) на Майсалун Хауд (Израел) - разказ за три палестински момичета в сърцето на Тел Авив, разпъвани ежедневно между традицията и модерността, мъжките претенции и собствените си нужди.

Новоучредената награда "Сабалтеги-Табакалера" за "необичайно и изненадващо кино", която си оспорваха 24 заглавия от цял свят, отиде у документалния филм за Франк Запа на Торстен Шюте "Eat That Question". (Табакалера, някогашната тютюнева фабрика на града, построена през 1913 г., беше постепенно реставрирана и превърната във великолепен многоетажен център за съвременна култура - любопитен детайл на фона на съдбата на Тютюневите складове в Пловдив, една от следващите културни столици на Европа).

Симпатиите и наградата на публиката в Сан Себастиан, която обикновено избира много по-интелигентно и искрено от основното жури, с право отидоха при спечелилия тазгодишния Кан "Аз, Даниел Блейк" на Кен Лоуч - разбираема, леко мелодраматична, много човечна история за приятелството, достойнството и борбата на Човека със Системата.