Евентуалното разквиване на самоличността на една от най-четените италиански писатели - Елена Феранте, от разследващия журналист Кладио Гати тази седмица породи много спорове и негативни изказвания на почитатели, писатели и журналисти. Италианският журналист публикува своето разследване в изданието New York Review of Books в началото на седмицата. Анонимни източници, високи хонорари и скъпи имоти го отвеждат до преводачка на свободна практика, за която Гати твърди, че всъщност е Елена Феранте.

Елена Феранте е автор на 9 книги. Още преди излизането на дебютния й роман тя заявява на издателя си, че няма да участва в представяния на книгата, телевизионни предавания, дискусии и желае да запази името си в тайна. Най–популярна е поредицата й "Неаполски истории", която се състои от 4 отделни романа. Историята проследява живота на главните героини Елена Греко и Рафаела Черуло.

Феранте постепенно се превръща е един от най-четените италиански писатели. Списание "Тайм" я включи в тазгодишния си списък на "100 най-влиятелни личности", в който попадат още актьорът Леонардо Ди Каприо, певицата Адел, баскетболистът Стивън Къри, папа Франциск, германският канцлер Ангела Меркел, трикратният шампион във "Формула 1’ Люис Хамилтън.

Според Гати зад името Елена Феранте се крие Анита Раджа - преводач от немски за издателството, което издава книгите именно на Феранте. Раджа е съпруга на писателя Доменико Старноне, който през годините също е бил сочен като истинското име зад Феранте.

Разследването на Гати се крепи основно на финансовите отчети на издателството, които е получил от анонимен източник. Според тях изплатените хонорари на Анита Раджа са прекалено големи за стандартите на бизнеса. Журналистът проследява имотите, които Раджа и нейният съпруг купували през годините. Журналистът твърди, че времето съвпада с успехите на творби на Феранте. Като свой аргумент той дава издаден през 2015 г. сборник с писма, есета и истории на Елена Феранте, за който издателите казват, че ще отговори на много въпроси на почитателите. Гати твърди, че в този сборник има много неистинни елементи от биографията на писателката. "Като журналист, мой дълг е да се боря за истината и да разобличавам лъжците", казва той.

Говорител на издателството на писателката е заявил пред Гати, че Раджа е била единствено преводач и е работила на свободна практика. Според него обаче сумите изплатени на Раджа нарастват постепенно, като времето съвпада с успехи в кариерата на Феранте. Според публичните имотни регистри през 2000 г. Раджа купува 7 стаен апартамент в скъп район в Рим и вила в Тоскана година след това. По същото време дебютният роман на Феранте вече е постигнал сериозен успех, като по него е заснет филм,

Издателите на Феранте, нейният съпруг, както и самата Раджа са отказали да коментират разследването.

Разкритията на Гати предизвикаха сериозно обществено недоволство в медиите и социалните мрежи, като негативно за работата на Гати се изказват писатели, журналисти, почитатели на Феранте, включително и хора, които открито заявяват, че не харесват книгите й, но уважат правото й на личен живот. Според всички, който и да е истинската личност зад псевдонима Елена Феранте има сериозна причина да го желае.

Всичко това поставя много въпроси: какво право на лично пространство имат писателите, с какво трябва да се занимава журналистиката, до колко е допустима измислицата в литературата и дали наистина жените не са подтиснати от мъжете.

Британската писателка Паулин Сара Джо Мойс, по известна с псевдонима си Джоджо Мойс, пише във вестник "Дейли Телеграф", че единственото, което писателите дължат на читателите си са книгите.

Re those last RTs. Maybe Elena Ferrante has very good reasons to write under a pseudonym. It's not our 'right' to know her.

— Jojo Moyes (@jojomoyes) October 2, 2016

Дебора Ор пише в "Гардиън", че Гати е нарушил личното й "право да не знае", както и магията от неизвестното. Ор посочва, че вдъхновена от книгите на Феранте е посетила Неапол, като дори е била на остров Иския, където героите от "Неаполитански истории" отиват на почивка.

Различни блогъри, чиито книги са били публикувани, разказват, че дълго време са се опитвали да запазят самоличността си, като са сменяли електронните си пощи и телефонните си номера по два пъти в годината, и са ползвали програми, които са променят айпи адресите на компютрите им.

Според някои политиката и криминалният свят предлагат достатъчно съмнителни истории, които биха могли да са обект на журналистическо разследване. Като по-значими теми, по които журналистът би могъл да работи се посочват отказът на кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп да покаже данъчните си деклрации, връзките на италианската мафия с политици, по-ниското заплащане, което получават жените, в сравнение с мъжете.

Други говорят, че разследването на Гати е сексистко, защото има и доста по-известни писатели мъже, които са пазели своята самоличност и личен живот в тайна. Такива са американските писатели Томас Пинчън и покойният Джеръм Селинджър. Пинчън е писател, оттеглил се напълно от обществения живот през 70-те години. За него не е ясно нито къде живее, нито как изглежда, като публичните му следи се губят някъде в Мексико Сити. В интернет има две негови снимки, но не е потвърдено, че наистина са на писателя.

Такъв пример е Ричард Касъл, авторът на криминални романи, с неизвестна самоличност. Руският писател Виктор Пелевин е известен с това, че не посещава премиерите на книгите си, не дава интервюта, а личният му живот е тайна.