Откъс от "Последната територия" на Момчил Николов

Снощи в предаването „Нощни птици“ Искра Ангелова в компанията на автора и група млади "писатели" представи автора и книгата в разговор за съвременния български роман и проблемите на авторите в творчески и междуличностен аспект. Стойки, пинизи и празно самочувствие.
Откъса не ме кара да променя мнението си, че нищо стойностно, вдъхновяващо и значимо като литература не се вижда на хоризонта. Поне да са оригинални, че за друго не ги бива.То за да не си писател-еднодневка или самиздат, освен да си изкарал курсове, се иска талант и отговорност пред читателя. Да не говорим , че трябва да познаваш добре богатството на езика, националната литературна традиция и образците от световната литература.
Иначе ако е за психиделични изгъзици и тъпи фентъзи-екшъни по-добре да си останем с майсторите в жанра на дистопията като Сюзан Колинс и Вероника Рот, или любителите на белия прашец и водката Виктор Пелевин и класика Венедикт Ерофеев.

• 0 8
• Докладване

Много добре! Най-после нещо за четене, а не глупостите на Георги Господинов и компания. ако не беше толерирането на тази посредствена пасмина подобни романи отдавна щяха да са факт.

• 5 2
• Докладване

Не съм потресен от откъса, но все пак трябва да се прочете. Що се отнася до наградите...имам чувството че наградите са горе-долу равни на пишещите, та да има за всеки по нещо.
Но реално ако си дадем сметка, да пишеш в България..това си е доста трудна работа и не за друго, а просто сме много малък пазар, нски тиражи, а все пак хората трябва да живеят.
В този смисъл, като има много пишещи, по естествен път расте шанса да се появяват и добри и много добри писатели, така че..просто ще ги очакваме.

• 0 0
• Докладване