Nasimo - портрет на хулигана като просветлен
Nasimo. Името, което се носи от уста на уста и от стена на стена. Големият графити артист на България. Човек, който изрисува някои от най-емблематичните стени през последните години. През последните няколко дни за мен той се превърна в Настето за мен и остави траен отпечатък в съзнанието ми.
Запознахме се на една улица в квартал "Хаджи Димитър". Беше тъмно и студено, всички бяхме с качулки и очаквахме да отидем на снимките на рекламния клип за новата му изложба Тhere is Light съвместно с Urban Creatures .
Ам, ти ко праиш чуек? - обърна се към мен големият графити артист на България и за миг не бях сигурен как да продължа разговора. След секунда се отърсих от всички впечатления, които бях натрупал за него през годините чрез неговите творби и безспорната слава. И потънах в един твърде непринуден разговор с Настето.
Нямаше нужда да го питам. Разказът му беше като на кино. Тъмните улици, нелегалното драскане, бягането от градове посред нощите с влак след куриозно "украсяване" на прясно боядисана сграда и целият коктейл, който ти сервира животът, тясно свързан с улицата и изкуството на улицата. Все едно тичах редом до него и драскахме навсякъде, където ни падне. И в разказа му се усещаше онова особено чувство на свобода.
"Вече не ги пра‘а тия работи." Смее се Настето и ми обяснява как след като имал малко здравословни проблеми, започнал да чете. Попаднали му книги за здравословно хранене, книги на Дънов и нещо в него се преобърнало. Захвърлил цигарите и биричките и се отдал на нов живот. Живот, който му показвал светлината и един нов тип свобода.
Докато говори за духовното, погледът му става по-сериозен. Настето истински вярва, че човек трябва да прави добро. Но без да очаква награда за него. Намира сила и красота в божественото, намира вдъхновение във възвишеното, оставайки скромен в самия себе си.
"Аз преди много не четях, не се интересувах, ама сега е друга работа." Кимам с глава и го гледам все така усмихнат. Отиваме на снимките, където стоим посред нощите в прах и студ и Настето продължава да се хили и да изпълнява всичко, което му се казва като войник.
Ние трябва да сме войници. Аз всяка сутрин се подготвям - говори ми той и не съм сигурен какви ги говори. За войната в нас самите, естествено. За войната между доброто в нас и лошото в нас. С очи пълни с вяра той ми казва, че всеки може да се пребори за светлината в себе си. Нужно е просто да се вслушаш дълбоко и внимателно и от душата ти ще дойде отговорът.
Настето е супер симпатичен и страшно одухотворен човек. Никога не говори за успехите си, повече обича да говори за тая светлина, която се оказва, че ще ни извади очите, ама ние пак няма да искаме да видим. Иска да помага, да дава и да се усъвършенства в рисуването си. През последните няколко месеца, докато работи по изложбата, спи по диваните на свои приятели в София. Избира някои от близките си приятели за портретите, защото в неговите очи те са примерите на това търсене и намиране на светлината.
И ме вдъхновяват да продължавам битката, казва ми Настето. А думите му вдъхновяват мен. Не всеки ден срещаш човек, който да е успял да впечатли толкова много хора и да е съумял да запази краката си на земята, оставяйки само душата си да се рее във вечното. Не всеки ден срещаш човек, който толкова искрено да вярва в силата на добротата и на даването, на помагането, прощаването.
И не всеки ден можеш да отидеш на изложба като There is Light, готвена в продължение на няколко години, премисляна и умувана от Настето и Urban Creatures и да видиш всички тия ценности, за които графити майсторът говори, уловени в един подземен паркинг.
Настето си изяжда киселото мляко. Снимките на клипа са приключили. Айде, утре ще се видим, усмихва се той и ми маха. И аз му махам и си тръгвам пък ми е някак леко и спокойно. Имам едно особено чувство вътре в себе си, че всичко ще се подреди и ще намери мястото си. И всичко това само след един разговор с драскача от Търговище Станислав Трифонов.