В рубриката "Четиво" публикуваме няколко откъса от книгата "Гозбите на старите българи" (ИК "Бард") - рецепти и кулинарни спомени из архивите на български писатели и общественици, събрани от литературния историк Румяна Пенчева и преподавателя по философия Мирела Костадинова. Повече за любопитното издание може да прочетете тук.

Нарежи на дребно един къс сланина и я опържи добре в тигана, после я сложи край огъня да не изстива, а ти вземи, та нарежи няколко картофа, разбъркай ги със зеле или друг някой зеленчук, постави ги в тигана, та ги прекарай през един огън, па изсипвай и яж.

***

Продукти: 1100 г кокошка, 130 г масло, 200 г лук, 30 г брашно, 500 г сухи сини сливи, 30 г доматено пюре, 30 г захар, 5 г канела и магданоз.

Приготвяне: Кокошката се сварява със сол по вкус, прави се на порции. Задушава се маслото с лука и брашното, долива се бульон от кокошката, добавя се доматеното пюре. Прибавя се месото. Ястието ври 20–30 минути. Слагат се сухите сливи и захарта, за да се получи сладък вкус, добавя се канелата. При сваляне от огъня се поръсва със ситно нарязания магданоз. Сервира се топло.

***

Накиснат и изстискан хляб се разбива с олио, добавя се сол на вкус. Прибавят се счукани на едро орехи, чесън и няколко лъжици кисело мляко.

***

Продукти: 250 г. цветове от акация, 600 гр. захар, сок от половин лимон.

Приготвяне: Отделяме цветовете от съцветието и ги претриваме добре със захарта и оставяме да преседят едно денонощие. Сваряваме, като добавим 1 чаена чаша вода. Когато сладкото добие необходимата гъстота, добавяме лимонената киселина и отстраняваме от огъня. Затваряме в сухи затоплени буркани.

***

Мама ни вареше руп (мармалад) от сливи и ни намазваше порязаници с него. Захар не знаехме какво е. От града тати ни донасяше по едно симидче по за пет пари.

Мама и баба правеха "стисканици" – препечени орехови ядки, счукани, като ги изстискат с ръце, за да добият "шарлан", дават ни да ги ядем с хляб. Ядяха ги и старите. Мама пресушаваше много круши, ябълки, дренки и други плодове и ни вареше ошав – манджа. От битото мляко вареше "отвара" (ишимик) и правеше някога сирене бито, кораво, солено. Даваше ни да го ядем и носеше по къра за нея, аргатите и работничките. По нивите правеше таратор, счукан с дръжката на сърпа или сапа на теслата или мотиката, малко чесън лук, подсолен и подоцетен с какъв да е оцет, и вода. Мама готвеше още тестени храни: траеница, попара, биде, дебел млин, качамак. Ядяхме го без остатък. Приготвяше зимнина зеле по цели каци (една-две), пиперки със зелени домати, малки тиквички, динчета, пъпешчета, краставички по две-три качета. И всичко се консумираше от челядта и външните работници. А кога баща ни отвори дюкян-кръчма, тези консерви се удвоиха."