В профил – така, както го виждат телевизионните зрители през онази вечер, Доналд Тръмп поразително прилича на петел, издокарал се в смокинг. Стойката на тялото му, заучена още във военното училище, е стегната и изправена, изпъната като струна. Очите му – присвити и съсредоточени, са вперени в далечината, сякаш фокусирани върху някакъв невидим предмет. А запазената му марка – прочутият шлем от буйна, златисторуса коса, която стърчи като арка от челото му чак до врата, прилича на гребена на петел от порода "Червен родайлънд". При петлите подобна окраска служи за привличане на вниманието на кокошките и за сплашване на врага. В случая с Тръмп обаче, който през въпросната вечер на 2011 година седи сред смесена тълпа от почитатели и опоненти на годишната вечеря на Асоциацията на кореспондентите, отразяващи работата на Белия дом, външността му привлича като магнит телевизионната камера, която улавя реакцията му на подигравките, посипали се към него в залата. Не само водещият на церемонията – комикът Сет Майерс, но и самият президент на Съединените щати си прави шеги на гърба на Тръмп.

Единственият намек за това, че Тръмп страда, излиза наяве, след като търпи подигравките на Майерс в продължение на цели две и половина минути. Докато хората се заливат от смях и се протягат напред, за да зърнат реакцията на Тръмп, той хвърля отровни погледи към комика. Лицето му обаче си остава неподвижно и намръщено дори когато сътрапезниците на собствената му маса не успяват да се сдържат сред всеобщата вълнà от кикот. Кулминацията в шегите на Майерс по адрес на Тръмп настъпва, когато започва да обяснява, че според проучване на общественото мнение едва 38% от американците вярват, че президентът е роден в САЩ. Тъй като според американската Конституция президентът на САЩ задължително трябва да е роден в страната, темата, изфабрикувана от привърженици на конспиративните теории, е явен опит Обама да бъде злепоставен и дискредитиран като аутсайдер и чужденец, чиито претенции към президентския пост са нелегитимни.

Докато Тръмп полага неимоверни усилия да накара хората най-малкото да се съмняват в това, че Обама е роден в САЩ, той си навлича омразата на мнозина, които осъждат приказките му като разрушителни, разделящи обществото и като зле прикрита форма на расизъм. Той отхвърля тези критики, настоявайки, че не страда от предразсъдъци, а напротив – задава въпроси, важни за бъдещето на държавата. "Що се касае до расизма и расистите – заявява Тръмп, – аз съм най-големият антирасист, който някога се е раждал."

Когато идва ред президентът да направи обръщението си пред Асоциацията на кореспондентите и техните гости, той влиза в челен сблъсък с онези, които поставят под съмнение месторождението му, но го прави със забележително чувство за хумор. В залата се прожектира кратък откъс от анимационния филм "Цар Лъв", за който Обама подхвърля: "Това е официалният видеозапис от раждането ми". След това споменава името на Тръмп и го хвали за проявените управленчески качества като водещ на телевизионно риалити шоу. "Той взема

решения, които са в състояние да ме държат буден цяла нощ", казва Обама и добавя, че след като въпросът с месторождението му вече е решен, Тръмп "може да се съсредоточи върху по-важни теми – като например дали не сме фалшифицирали стъпването си на Луната".

Изправен срещу противник, който е много по-високо от него в обществената йерархия, Тръмп се въздържа и не прибягва до унищожителния си поглед. Напротив, той даже прави усилие да се усмихне – ъгълчетата на устните му леко, почти незабележимо, се извиват нагоре, от което бръчките с форма на пачи крак около очите му изглеждат още по-дълбоки. След това маха с ръка на президента. Така показва, че и той има чувство за хумор и носи на шеги. После полага видими усилия, за да изглежда невъзмутим, и коментира случилото се като че за него е било истинско постижение да спечели вниманието на президента. "Всъщност показаното отношение беше голяма чест за мен – заключава Тръмп. – Отнесоха се към мен с голямо уважение. Шегуваха се, правиха се на клоуни, но все пак именно аз бях основната им тема на разговор, а това не беше никак лошо." [1]*

По един или друг начин, Доналд Тръмп е сред най-обсъжданите хора в Америка в продължение на почти четирийсет години. Никой от света на бизнеса – нито Бил Гейтс, нито Стив Джобс или Уорън Бъфет, не е бил толкова прочут за толкова дълго време. Името му, първоначално свързвано с мащабни проекти в областта на недвижимите имоти в Манхатън през 70-те години, скоро се превръща в синоним на успеха, измерван чрез лукса и богатството.

Изписвано върху небостъргачи, казина и пътнически самолети, обикновено с главни златни букви, "Тръмп" се превръща в еднолична запазена марка, символизираща личност с едва ли не неограничени възможности. С течение на времето името му се появява като щампа в хотелските стаи, върху мебелите, на вратовръзките и на опаковките на месо в супермаркетите – с други думи, почти навсякъде, където съответният продукт претендира за отлично качество и висока класа и, съответно, струва скъпо.

Високият стандарт на живот, който Тръмп се стреми да постигне и да демонстрира пред обществото, се определя не от социалния статус, а от парите. Обслужвайки раболепно новобогаташите и амбициозните, той пренебрегва онези, които нарича "членове на "Клуба на късметлийските сперматозоиди", и едновременно с това се фука, че произхожда от едно от най-богатите семейства в страната. Тръмп претендира, че може да бъде богатият приятел на всеки обикновен човек и страни от висшето общество освен в случаите, когато иска да му продаде скъпите си апартаменти. Тогава той зарязва позата на смъртен враг на снобите и с охота започва да изтъква връзките си с фамилиите Астор, Уитни, Вандербилт и прочее синя кръв от отминали времена. Ясно е обаче, че Тръмп парадира с тези имена от чисто комерсиални подбуди, а сърцето му е свързано със средния американец. Именно той го гледа по телевизията, следи изявите му, купува продуктите му и може би дори би гласувал за него, ако един ден успее да прескочи бариерата и да се кандидатира за президент.