Васил Гюров: Основавам издателство за защитени групи
"Едно време цензурата беше, че не ни пускаха по радиото, но и сега нямам свободата да чуя музиката, която харесвам." Това разказва в рубриката "Дай мигач" на "Дневник" Васил Гюров - басист, композитор, текстописец и съосновател на легендарните групи "Кале" и "Ревю" от края на 80-те години и сякаш единствена фигура от онова ключово поколение от места като "Кравай", която продължава да прави музика в България днес. И това волю-неволю го превръща в нещо като жива легенда на алтернативната сцена.
През 1985 г. Гюров, Кирил Манчев и Димитър Воев основават група "Кале" - непретенциозно формирование, чиито амбиции са да свири по купони и най-вече - да прави нещо по-различно от хардрока, който минава за алтернативна музика по онова време. Нещо в час със звука на десетилетието, днес наричан "постпънк". За радио, както показва и името (лепилото, популярно и като евтин наркотик), и дума не може да става. "Навремето всеки мечтаеше да се докопа до лайв в читалище", спомня си басистът.
Върхът в кариерата на "Кале" е участие в организирания от комсомола Първи софийски рок фестивал през 1987 г., където уредбата е изключена, а музикантите - изгонени след три песни. Едната от тях е "Чичо" на Гюров: "Ех, ако можех аз да съм чичо, а, чичо, ти да си дете... Щеше да викаш колкото искаш, без никой да те разбере..." Днес, поне що се отнася до музика по телевизията и радиото, според музиканта няма много повече свобода: шепа компании доминират пазара и налагат един и същ звук.
"Чичо" обаче остава в историята като хит на "Ревю" редом с "Директор на водопад", "Ала-бала" и още много химни от последните години на социалистическия строй.
След комсомолския фестивал Димитър Воев намира други съратници за "Нова генерация", а Гюров, Манчев и Бойчо Карабойчев заформят основите на "Ревю" с Милена Славова. През 1988 г. излиза първият им й единствен албум в този състав - "Ревю и Милена", известен и като "IV.88-V.89". Песните са на тримата мъже, но съставът остава като "групата на Милена" по името на забележителната си вокалистка.
Следват екзалтирани концерти из страната (познати на онези, които са гледали редкия документален филм от онова време "Директор на водопад") и дори в Северна Корея, което пътуване е последно. Разпадат се заради дрязги, всеки мисли, че лесно ще възпроизведе успеха на "Ревю" с други хора, че с падането на границите ще пробият в чужбина. Оказва се не толкова лесно. Общата енергия, намерила израз в онзи кратък момент от време, не се повтаря лесно. "Тъжно е, че има толкова малко материал от тогава и въобще за рок сцената у нас", казва Гюров. Няма нищо от 60-те и 70-те години. Затова басистът има нов проект - "Издателство за защитени групи".
"Ревю" е единствената от тях, която продължава да работи и до днес под същото име. През 2002 г. записаха албума "10" с Милена, а преди броени дни представиха "Ревюлюция" - първи за състава, в който групата свири в последните години. Той включва три поколения музиканти: Гюров, Деян Драгиев-Даката, барабанист на почти всяка алтернативна българска група от края на миналия век, и младите Кристина Серафимова (вокал) и Веселин Йовчев, известен от реге състава "Мерудия". Като мотивация за продължаването на делото на "Ревю" Гюров посочва "щастието да свирим пред хора, които идват заради нас и ценят това, което правим". И допълва, че след "Ревюлюция" бързо ще "наваксат" с още един албум догодина.
Какво още се случва, когато Васо отвори "голямата торба със скобите" и започне да разказва, гледайте утре във видеото "Дай мигач", което е в партньорство с Volkswagen Touareg.