Внимателно отварям прастарата корица на малкото томче.

Екземплярът в Британската библиотека не е датиран, но съдейки по вида му, трябва да е бил публикуван наскоро след "нисконемския" оригинал на Плантен.

Бавно прелиствам прилепналите една до друга, неравно обрязани страници. Нещо като повест е – разказ за трудното пътешествие на поклонника от греховния свят, описван като "Северната страна", или "Света на невежеството", към Новия Йерусалим – обетованата земя на духовния мир. Пътешествието се осъществява само пеша, а многобройните препятствия в него сякаш са подсилени от старинния език.

Внимателно отварям прастарата корица на малкото томче.

Землѧ на мирътъ, сиречъ Свидетелствуванiе правдивое за духовната Землѧ на Мирътъ що е и духовна Землѧ Обѣтованна, и на свѧтiйтъ же Градъ на Мирътъ или Iерусалимъ Небесный, и на людетѣ свѧты и духовны, кои же населѧютъ его: както и на Хожденїѧта Духовны, що водѧтъ натамъ. Сочинено отъ едного Х. Н. и отъ Него же наново проѧснено за добро разумѣванiе. Прѣведено отъ низсконемскiатъ ѧзыкъ.

Екземплярът в Британската библиотека не е датиран, но съдейки по правописа трябва да е видял бял ден скоро след "низсконемскiатъ" оригинал на Плантен.

Бавно прелиствам прилепналите една ї друга, неравно обрязани страници. Нещо като повест е – сказание за мъчното пътешествие на поклонника от днешния греховен свят, описван като "Севернiатъ свѣтъ", или "Свѣтъ невежества", към "Новiи Iерусалимъ" – обетована земя на духовния мир. Пътешествието е само

пеш, а многобройните препятствия в него сякаш са подсилени от старинния правопис.

Дордѣ человѣкъ е на тоѧ пѫтъ зове са пилигримъ или странствующъ ... Грамадната землѧ прѣко коѧто минува зове са Разны Друмища и по ней странствующiе от всѧ землы минуватъ же прѣко дохождайки въ едната благаѧ Землѧ на Отдыханiето ...

Навеждам се и аз над книгите си. Препрочитам фотокопието на Щайн-Шнайдеровата студия и записките си по Terra Pacis – и всички предполагаеми връзки между Брьогеловите картини и фамилистките възгледи се разпадат пред очите ми. Според Щайн-Шнайдер тесният планински проход в "Обръщението на Савел" е тясната порта, през която душата трябва да премине. А ето, че докато цялото множество в картината минава през прохода, единственият непреминал е сам Савел, защото божественото видение го е повалило малко преди това. Всички във "Вавилонската кула" според проповедника "са в плен на странна светлина", но така и не долавям нищо странно в осветлението на едноименните Брьогелови картини по темата. Не виждам с какво мамят уж "измамните хълмове" в "Сенокос", а "имането, скрито в нива", представящо Царството небесно (Матей 13:44), което е изобразено в "Жътва", си остава скрито за мен, точно както е предугадил сам Матей. "Оскъдната храна" пък съвсем не пречи на селяните в "Ловци в снега" да се развличат със зимни спортове и да пекат прасе (или каквото е там) пред кръчмата.

Според Щайн-Шнайдер пияните разпуснати селяни в Брьогеловите картини са карикатура на така неодобрявания от Никлаес разврат. А Брьогел и жена му все пак успели да си народят челяд. Да не говорим, че ако вярваме на Ван Мандер, точно докато бил във връзка с фамилистите през по-ранните си години в Антверпен,

Брьогел съжителствал в грях със слугиня. За предполагане е, че Брьогеловите селяни са именно отрудените хора, срещани от Странстващия из изпълнената с изпитания земя и имат имена като Разбито сърце, Замъглен ум, Скръб, Страх, Обезсърчение... Връщам се към цикъла с годишните времена. Ако трите девойки с гребла в "Сенокос" са Разбито сърце, Замъглен ум и Скръб, мога само да кажа, че успяват прекрасно да се преструват. Ако в сянката на дървото са се оттеглили Страх и Обезсърчение, явно хубавото време и наближаващото похапване за миг са отвлекли вниманието им от вечните им страдания. Ами моите селяни във "Веселие"? В ума си виждам как Униние и Безпътие играят по музиката на Стеснителност учудващо безгрижно. А ако младата жена, която целува Нелицеприятния в храстите, е Замъглен ум, подозирам, че в ума й всъщност витае нещо доста по-ободряващо от мъгла, както и че поне засега тя намира Нелицеприятния за поне толкова приятен, колкото измамните хълмове наоколо.

Навеждам се и аз над книгите си. Препрочитам ксерокса на Щайншнайдеровата студия и записките си по "Terra Pacis" – и всички предполагаеми връзки между Брьогеловите картини и фамилистките възгледи се разпадат пред очите ми. Според Щайн Шнайдер тесният планински проход в "Пътят към Дамаск" бил тясната порта, през която душата трябва да мине. А ето, че докато цял полк хора в картината минава през прохода, единственият неминал е сам Савел, защото Божието видение го поваля малко преди това. Всички във "Вавилонската кула", според проповедника, "са в плен на странна светлина", но така и не долавям нищо странно в осветлението на едноименните Брьогелови картини по темата. Не виждам с какво мамят уж "измамнытѣ хълмы" в "Сенокос", а "имђнето, скрито в нива" – Царството небесно от Матея 13:44, което било изобразено в "Жетва" си остава скрито за мен, точно както е предугадил сам Матей. "Оскъдната храна" пък упорито не пречи на селяните в "Ловци в снега" да се развличат с лов и да пекат прасе (или нещо си) пред кръчмата.

Според Щайн Шнайдер пияните разпуснати селяни в Брьогеловите картини карикатуризирали тъй неодобрявания от Никлаес разврат. А Брьогел и жена му все пак успели да си народят челяд. Да не говорим, че ако вярваме на Ван Мандер, точно докато бил във връзка с фамилистите през по-ранните си години в Антверпен, Брьогел съжителствал неженен със слугиня. За предполагане е, че селяните Брьогелови са именно "отруденiатъ народъ", срещан от Странствующият из "Свѣтъ Невежества", с имена като "Разбитiй Сердцемъ", "Мъгла въ Уме", "Тѫга", "Страхъ" и "Обезъсърдченiе"... Връщам се към цикъла с годишните времена. Ако трите моми с гребла в "Сенокос" са "Разбитаѧ Сердцемъ", "Мъгла въ Уме" и "Тѫга", свалям им шапка за безгрижния външен вид! Що се отнася до "Страхъ" и "Обезъсърдченiе" в сянката на дървото, явно хубавото време и наближащото хапване за миг са отвлекли вниманието им от вечните им страдания. Ами моите "Веселбари"? В ума си виждам как "Унинiе" и "Безпѫтiе" играят по музиката на "Неудобствie" учудващо безгрижно. А ако момата, която целува Нелицеприятнаго в храстите е "Мъгла въ Уме", подозирам, че в ума й всъщност витае нещо, доста по-ободряващо от мъгла, както и че поне засега тя намира Нелицеприятнаго за поне толкова приятен, колкото "прiѧтнытѣ возвышенiѧ" недалеч от тях