Откъс от "Частица от бурята" на Марк Странд
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Частица от бурята" - избрани стихотворения на известния американски съвременен поет Марк Странд (1934-2014) в превод на Кристин Димитрова и Катя Митова и редактор Георги Борисов (изд. "Факел експрес"). Сборникът съдържа познатите на българските читатели "Крачка преди мрака" и "Тъмно пристанище" в нова редакция, както и стихосбирките "Да спиш с едно отворено око", "Причини за движение", "По-тъмно", "Монументът", "Историята на нашия живот", "Животът продължава", "Самотна вихрушка", "Времето на думите", "Човек и камила", "Почти невидимо". Съставител е преводачката и близка на поета Катя Митова.
СТАРЕЦ СИ ТРЪГВА ОТ ПАРТИ Когато си тръгнах от партито, беше ясно,
че макар и прехвърлил осемдесетте, все още имах
хубаво тяло. Луната светеше надолу, както прави
в моменти на себеанализ. Вятърът бе затаил дъх.
Виж ти, някой оставил огледало, подпряно на едно дърво.
Озърнах се и като не видях жива душа наоколо,
съблякох си ризата.
Цветовете на мечата стъпка сведоха умити от луната
глави.
Събух си панталоните и свраките закръжиха из секвоите.
Долу в дерето скрибуцащата река отново течеше.
Колко странно е да бъдеш сам с тялото си в този
пущинак.
Знам какво си мислите. И аз бях като вас. Но сега,
с толкова много пред мен, с всички тези смарагдови
дървета
и побелели от бурени полета, планини и езера, как
бих могъл да бъда
нещо друго освен себе си – сън на плътта от този миг
до следващия? На Шарън Хорват От сянката на куполите в града на куполите една
ЧАСТИЦА OT БУРЯTA
снежинка –
самотна, безтегловна вихрушка – влита в стаята и
стига
до облегалото на стола, където ти, вдигнал поглед
от книгата, я виждаш да се приземява. Това е цялото
събитие. Нищо повече от тържествено пробуждане
за мимолетното, внезапен скок в кривата на вниманието,
време между две времена, погребение без цветя.
Нищо повече
от смътно чувство, че след години тази частица
от бурята,
превърнала се в нищо пред очите ти, ще се върне,
че някой, седнал като теб сега, ще каже:
"Време е. Въздухът е готов. Небето се разтваря". Аз не мисля за него, но Смърт мисли за мен.
2002
Изтяга се на стола, потрива ръце, поглажда брада
и казва: "Мисля си за Странд, представям си как един ден
ще изляза навън и ще развъртя косата или ще вдигна
към луната пясъчния си часовник и Странд ще се яви
със сако и вратовръзка, и заедно под безлистните дървета
ще влезем в града на душите. И когато стигнем
до мраморните резиденции на главния площад, тълпите,
които ни очакват там, ще ни приветстват с ликуващи
възгласи,
а сълзите им, втвърдени и хладни като стъкло от това, че
толкова дълго са били сдържани, ще зазвънят по камъните.
О, дано е скоро. Нека да е скоро".
превод Катя Митова
ТРИУМФЪТ НА БЕЗКРАЙНОСТТА Станах през нощта и отидох до другия край на антрето. На вратата с големи букви пишеше: "Това е следващият живот. Моля, заповядайте". Отворих вратата. В дъното на стаята един брадат мъж в бледозелен костюм се обърна към мен и каза: "По-добре се стягай, че хващаме дългия път". "Аз пък ще се събудя", помислих
си аз, но не познах. Започнахме пътешествието си над златна тундра, прошарена с лед. После всичко изчезна на мили околовръст и чувах само сърцето си, което бумтеше, така силно бумтеше, че се уплаших да не умра повторно. МИСТЕРИОЗНАТА ПОЯВА НА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО ПИСМО След дълъг ден в службата и дълъг път към къщи се добрах до малкия апартамент, в който живеех. Когато щракнах ключа на лампата, видях на масата плик с моето име на него. Къде беше часовникът? Къде беше календарът? Почеркът беше на баща ми, но той умря преди четиресет години. И аз като всеки друг започнах да си мисля, че може би – просто така, хипотетично – той е още жив и живее таен живот някъде наоколо. Как иначе да си обясня плика? Събрах сили да седна, отворих го и извадих писмото. "Мили синко", започваше то. "Мили синко" и после – нищо. Превод Кристин Димитрова
