Не съм балетен критик и вероятно моите споделени усещания няма да носят белега на професионална оценка, но не това е най-важното. Важното е, че танцьорите от "Арабеск", водени от Мила Искренова и екипа й създават, сътворяват забележително артистично събитие. Препоръчвам го горещо, защото то е прекрасно като творение и колкото и да е парадоксално може да откриете, да научите много за себе си, за света. А ако не сте чели "Сидхарта" на нобелиста Херман Хесе - да я прочетете. Или ако сте я чели – да я прочетете отново - ще облагороди душата ви. А това не е малко. Всичко това е благодарение на Мила и нейния спектакъл.

В него има много препратки към времето, в което е живял и творил Хесе - разочарованията от Германия, която вече не е неговата, тъгата, че Индия не е това, което е търсил и признанието му след връщането оттам ще е да бъде верен на европейските ценности. Тези ценности, които след време така зловещо ще потъпче родината му. И неслучайно спектакълът на Мила Искренова включва и видео стена с маршируващите хитлеристки батальони и още по-страшно с кладата на книги и екзалтираната тълпа, която хвърля и хвърля литературни шедьоври в огъня. Между тях са и книгите на Херман Хесе

А по - късно извън конкретиката на времето видеото ще ни въвлече в Космоса, не този на звездите, а този в душите ни, който остава винаги недоразбираем от самите нас, изпълнени от стремежа си да разберем кои сме и защо сме тук. Но това е само един детайл от "Сидхарта" на Мила Искренова, която споделя, че винаги си е представяла повестта на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. А сега създава дръзка постановка, която готви три години, връщайки се към този текст вече с конкретни идеи да го постави. Това е човешката и творческата й необходимост да се потопи в нещо много красиво, човешко и мъдро. И го прави по един вдъхновяващ начин за трупата на "Арабеск" и за публиката като нас, като задава и сложни и вдъхновяващи задачи.

За танцьорите - да открият като че ли наново телата си и възможностите им, а за публиката предизвикателството да го усети и да проумее подтекстовете в избора й да постави "Сидхарта" като балетен разказ. Мила прави и много специална крачка в реализацията на проекта си с избора на музика, подкрепена от музикалния си консултант Весела Цанкова. С нея подбират много материал, от който тя избира три от най-великолепните увертюри от оперите на Рихард Вагнер "Тристан и Изолда", "Танхойзер" и "Лоенгрин", както и популярната музика от 30-те години на миналия век с широко известния шлагер "J’ attendrai". А на финала на спектакъла - амбиент музика и единствената рага на Лед Цепелин. Това има своето драматургично обяснение, извън изключителната музикална култура и познание на хореографката.

В един младежки период от живота си Херман Хесе е запленен и изучава немския романтизъм, макар и в литературата той кореспондира подтекстово с музиката на Вагнер. Преживява лична драма и прави категоричния си избор в 30-те години, когато неговата Германия не е вече неговата. Помага на Бертолд Брехт и Томас Ман да я напуснат, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Непознат е в Америка до момента, когато става скрит водач на опозицията срещу войната във Виетнам. Американската банда, заимствала името си от романа "Степният вълк", изразява в Born to be wild настроенията на цяло едно поколение. Поколението на ‘68 открива антипатията на писателя към национализма и патриотизма и влага своя принос за възраждането на интереса към него в целия свят.

При Мила Искренова винаги избора на музиката, когато не е написана специално за постановката й, а това става все по-трудно главно по финансови причини, е първото свещенодействие, когато тръгва към проекта си. Така беше и с първата й постановка в Националната ни опера и балет "Българска токата" през 2015 година, вдъхновена от проф. Васил Казанджиев, който й предложил и музика на забележителния Димитър Ненов, позабравен несправедливо, но един от най-талантливите български композитори и музиканти. Тя е в две части – първата - музика Васил Казанджиев: "Картини от България", "Дивертименто" и "Токата"; втората - музика Димитър Ненов: "Рапсодична фантазия", "Въжделение", "Копнеж" и "Токата" /рецензия за спектакъла във "въпреки.com" тук/. Както самата Мила обясни тогава: "Токата в буквален превод означава "докосната". Идва от италианския глагол токаре, което означава "да докосна". Смисълът, който влагам, освен че в спектакъла има две абсолютно виртуозни токати на Димитър Ненов и Васил Казанджиев, е също че българската земя е докосната. Тя е свещена и благословена. Затова е токата". Това беше малко отклонение, за да се върна към предишния спектакъл на Мила, който беше силно въздействащ и в който тя отново сподели своите вълнения, тревоги, възторзи не само като талантлив хореограф, но и като философия на танца, осмисляща тялото като израз на духа.

Тя много обича да работи с трупата на "Арабеск", има почти сакрална връзка с танцьорите, които вдъхновено, я следват и за тях тя е, както казва Чан Тхе Чунг /Буда в "Сидхарта"/: "Емоции, знание и просветление". Мила открива нови пространства, запознава, провокира мисловно и физически и това се вижда в цялостната картина на танцовия спектакъл, в който се срещат на сцената Херман Хесе /Стефан Вучов/, Сидхарта /Васил Дипчиков/ и Буда. А Камала е решена в различните шест образа на жената - романтичната, властната /Ангелина Гаврилова/, разбиращата Спектакълът не преразказва историята от знаменитото произведение на писателя, а пресъздава основни моменти от сюжета и развитието му в девет сравнително самостоятелни епизода със собствена структура и образност. И всичко е като в полет, като стремеж към съвършенство и разбиране.

В тази експресивна и мисловна едновременно посока на цялостния спектакъл сценографията и костюмите на Свила Величкова създават илюзията за ефирност и изящество, което творят на сцената с Мила Искренова. И заедно с това спокойствието, умението да се гледаш навътре в себе си и да оцениш живота – така, както не просто, по своя си начин призовава вдъхновителят на хореографката самият Херман Хесе. В цялостната телесност на танца присъстват и мудрите /йога за ръцете/ - връзката между тялото и душата – това е просветлението. Танцьорите водени от Мила в подготовката на спектакъла са изучавали снимки за тези състояния на вглъбеност, за да ги вградят в танца как въздействат като жест и чисто физически да ги реализират. Самата тя признава, че очите на танцьорите са най-категоричният коректив, защото за тях работи.

В мотивацията на Мила Искренова и то от години, както сама признава да прави балетен спектакъл по "Сидхарта" е истински духовната й близост с Херман Хесе. Творил във време на дълбоко разочарование на интелектуалците от възраждането на популизма в Европа между двете войни, който знаем до какво доведе не само европейския свят. Има прилики с днешния ни ден с бързото и не по-малко страховито настъпване на популизма, който застрашава не само европейските ценности. В онези години в едно малко градче в Швейцария, разказва Мила, разочаровани интелектуалци създават свое общество Монте де Верита /Monte Verità/ . Сред тях са Хесе, Ремарк, Юнг , Хюго Бол, Айседора Дънкан, Мари Вигман, Макс Вебер и други ярки личности, много, от които създатели на съвременния танц – теория и практика. Според нея това е отговорността на интелектуалеца да се съхрани и в наше време, както са го направили те, въпреки погазването на цивилизационните ценности особено в родната на много тях Германия. И затова сега четем Херман Хесе, а не видните социални водачи по онова време Подчертавам всичко това, защото Мила Искренова не е само талантлив модерен хореограф, а интелектуалка, която търси дълбочина и осмисляне на емоционалните си и интуитивни пориви да създаде нов спектакъл, който винаги провокира не само с естетиката си, но и с философията си като изказ, роден от танца.

Всеки неин спектакъл е изкачване нагоре. Самата тя признава, че се чувства като алпинист, когато работи върху него, дори понякога се усеща като в безтегловност. Но после води и публиката към висини на съпреживяване, както помним и забележителните й постановки "Тъй рече Заратустра" и "Дракула" отново с трупата на балет "Арабеск". Преди време за "въпреки.com" Мила беше споделила /целият разговор тук/: "Танцът, за разлика от другите изкуства, от една страна е много материален, защото се изразява от човешкото тяло, което е най-първичният израз възможен. Той никога не може да стане толкова абстрактен като музиката или живописта. Но от друга страна посланията му са винаги в абстрактна форма. Няма думи, няма нищо осезаемо, няма образ, който можеш да класифицираш. Има образ, но той е в движение и много усложнен и в повечето случаи илюзорен". А следващото представление на "Сидхарта" на балет "Арабеск" е на 23 февруари.