Нов сатиричен вестник - "Прас-прес", излиза днес. Срещаме се с най-новите издатели в България - художниците Чавдар Николов и Христо Комарницки - двама представители на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи.

Наричат се невъзпитани заради остро сатиричното си отношение към властта. В столичната галерия "Сезони" току-що завърши изложба на общо 9 карикатуристи със заглавие "Дело 113". Тя събра карикатури с фокус проблематични теми като корупцията, срастването на властите или пък 113-ото място на България в класацията за свобода на словото.

Разговаряме няколко дни преди излизането на първия брой на "Прас-прес" в присъствието на пухкава кукла, наподобяваща главния прокурор на републиката. Кукла, чието ухо е под формата на въпросителна и която Чавдар Николов и Христо Комарницки умалително наричат Цацата.

Идеологията на вестника е свързана с кредото на карикатуристите въобще - контра на властта. Създават "Прас-прес" напук на пазара. "Абе, пълна побърквация! Ние сме crazy. Ние сме сошли с ума. Всички правят сайтове, ние отиваме на хартия - казва Николов. Ние не искаме да правим това, което пазарът иска. Защото в противен случай Пеевски щеше да рисува карикатури!" Комарницки се намесва: "Не! Бойко щеше да рисува карикатури, а Пеевски да го издава!"

Осемте страници на "Прас-прес" ще съдържат актуална сатира от автори като Здравко Попов, д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев. Ядрото зад вестника са карикатуристите Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки, Чавдар Николов и журналистът Иван Бакалов.

Вестникът ще представлява това, което карикатуристите смятат за ценно за сатирата, за медийната ни среда, за обществото ни въобще.

Темата на броя ще е рубрика със заглавие "Тема на боя". В брой 1 това е съдебната система. Вестникът ще предложи и вътрешни новини - "вътрешности", външни новини - "външности", колажи, сарказъм под формата на "фалшиви новини", избрани туитове от Доналд Тръмп - "тръмпизми", сатира, но най-вече карикатури. Ще има "физкОлтура", както и "кОлтурни" новини - "рубрика за стрелба по културата с Colt". Или пък "мома на броя" като лека пародия на момичето на трета страница в британския таблоид The Sun.

Докато дискутират кое как да бъде подредено в броя, Николов и Комарницки измислят и закачка с манифеста в първия брой. Вместо Манифест, ще пише "Мани, мани-фест". Хвалят се, че в първия брой ще могат да се видят карикатури още от номинирания за "Оскар" Теодор Ушев и звездата в карикатурата на Латинска Америка Хавиер Бонила. "Независимо от културните особености езикът на карикатурата е универсален. Тя може да се разбира навсякъде по света, ако е добре направена", казва Христо Комарницки.

Чавдар Николов споделя, че за име са се спрели на остроумното хрумване на Комарницки - "Прас-прес", където "прас" идва от удар. "Това е заложено във вестника и в чукчето, което млати, за да не се възприеме в друг аспект." Христо Комарници обаче бърза да доуточни този друг аспект: "Прас-прес" е стар термин. Появи се през 2012 г. Дойде от прасешките медии. Другият смисъл е - медиите бухалки. Двата смисъла се сглобиха в съчетанието прас-прес." Кои обаче са "прасешките медии"? Според Комарницки това са "аграрни медии". "Прасето в българските медии е голямо. И много цапа. А по принцип свинята е чисто животно. Проблемът е, че нашите прасета много цапат."

Според Николов медиите, чиято алтернатива се явява "Прас-прес", са "булевардните, жълти и кафяви медии". И още - "медиите, в които е практика да измислиш всякаква измислица за някого, който е известен. Или пък да щракаш хората по кьошетата, където правят нещо лично и интимно. Всички са несъгласни с този начин на употреба на свободата на словото, но всъщност тези медии са с най-високите тиражи".

За Комарницки популярността на тези медии се дължи на много ниска потребителска култура: "Вижте колко кулинарни предавания има. По всички телевизии те учат как да ядеш здравословно, какво да ядеш, какво да не ядеш! А какво да четеш никой не ти казва. Ти четеш някакви абсолютни фъшкии и отпадъци и това ти влиза в главата!"

Николов казва, че най-вредното в медиите е, когато в тях нещата се правят под натиск и по поръчка. "В редакционните карета на вестниците трябва да пише какви вредни Е-та са използвани във вестника. Има издатели, които дават такива задачи на своите журналисти и дори на карикатуристи - трябва този да бъде ударен, другия да бъде овапцан, третият да бъде разнищен - това е най-грозното."

Една от целите на новата медия е да възвърне смисъла на свободата на словото получен през 89-а, но изгубен след това. "А смисълът е да се изразяваш свободно, да викаш, да спориш. Цялата работа почна да се вмирисва, когато влязоха Пеевски и семейството му в тази сфера", казва Комарницки. И допълва: "До 2006-а година се спазваше някакво приличие от издателите. И изведнъж дойдоха тези хора и направиха от вестниците дървени бухалки. С които да пердашат наред. Това се съчета и с икономическата криза и съответно медийната."

Чавдар Николов дооформя критичната позиция на новата редакция, като обобщава генезиса на проблема с медиите: "Всичко е свързано с държавата. С временно управляващите. Защо? Най-официално Eвропейският съюз позволява нещо много странно. Министерствата на този, които е на власт, изведнъж дават средства за популяризиране на работата си. Например на икономиката на ЕС. И Министерството на икономиката раздава на медиите - 1 милион на тези, 1 милион на онези, 100 на този, 400 хиляди на онзи. Страшно нелепо е, защото нашата балканска същност създава възможност по този начин да се купуват медии". Комарницки допълва: "Това у нас е форма на корупция. С тези пари се купува медиен комфорт."

Основателите на вестника разчитат на аудитория, която има нужда от такава медия. "Оттам ще дойдат и нашите спомоществуватели - хората", казва Комарницки. Николов също разчита на подкрепата на тези, които ще купуват вестника. Споделя, че днес в началото на издателския им път ги подкрепят съвсем безкористно отделни лица, приятели. "Това са хора, които са ангажирани като нас нещо да се промени в тази страна и особено в медийната среда. Предлагаме най-упорито, това, което за нас е ценно. И няма да се съобразяваме с пазара, затова и тръгваме съвсем наопаки. Всички правят сайтове - ние ще правим хартия. Ако ни подкрепят - подкрепят."

Карикатуристите смятат да привличат и млади хора за сътрудници и (по)читатели. Дават си сметка, че "по-скоро по-възрастните хора четат вестници, а младите нямат интерес към тях". Но имат и идея как променят това - чрез мемета, чрез комикси, чрез форми, достъпни, атрактивни и интересни за младите.

Въпреки че двамата карикатуристи имат хиляди харесвания, абонаменти и последователни в социалните медии - Facebook, Vbox7, Twitter, считат, че дигиталната среда е непродуктивна. "Защото подкрепата в интернет е много странна. Там за всяко нещо, за което се иска подкрепа - всички много радушно поемат нещата. Изокват се 5000 човека. Но после се оказва, че ако реално трябва да се излезе да се протестира - 5 човека го подкрепят. Или 50 максимум", обяснява Чавдар Николов. Комарницки го подкрепя: "Просто в интернет е много лесно да натиснеш like и да си отидеш."

Николов продължава: "Мързелива работа. И тъй като ние не сме мързеливи, а сме малко идеоти и сме работливи - ще правим хартия, ще я предлагаме и ще се опитваме да я продаваме, разбира се, а не да я подаряваме."

Комарницки обяснява и по друг начин мотивацията им да потърсят нова подкрепа и реализация на идеите си офлайн. Например с това, че те са "предимно аналогови хора". Намират излизането на медийния пазар днес като по-голямо предизвикателство, като "по-висока летва и тръпка".

Правят го и по-чисто практични причини: "Не е маловажно и че ние не се храним с like-ове или амброзия. Ние не можем да получаваме адекватно заплащане, ако го правим онлайн. За съжаление българинът не е свикнал да плаща за съдържание в интернет. Всички знаем как гледаме филми и слушаме музика - казва Комарницки - ако искаме да реализираме медия - хартията е по-добрият вариант да го превърнем и в средство за препитание освен другото."

Чавдар Николов също вярва, че хартията не трябва да изчезва. Подкрепя тезата си с пример за компактдисковете, които вече не могат да бъдат разчетени.

Карикатуристите казват, че е естествена аналогията с френското сатирично издание с карикатури Charlie Hebdo. "Няма как да избяга човек от тези сравнения. Но ние ще се опитаме да останем живи" - шегува се роденият в Габрово Комарницки.

Завършилият Визуална комуникация в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн Чавдар Николов разказва ретроспективно за контекста, в който в Европа стават популярни този тип сатирични издания. А именно през 60-те, когато на Запад всичко се променя. Тогава във Франция се появява първия вариант на Charlie Hebdo - Hara-Kiri, който по-късно е забранен. През 60-те в Англия пък започва да излиза Private Eye и други издания, които са недоволни от статуквото. "Преди това издания като Punch например са легендарни с джентълменското си отношение към политиката. Докато идва едно издание като Private Eye, което за британския дух и британската традиция се явява дори малко просташко."

Николов дава и друг пример от историята, в който ситуацията изисква да се създават нови медии - "The Independent е създаден през осемдесетте на XX век от хора, които са недоволни от политиката на издателите в Times, Telegraph, Guardian, да не говорим за таблоидите. Създателите на Independent се събират и се опитват да направят един независим вестник. Затова и така го кръщават."

Коментирайки философията на работа на карикатуристите от Charlie Hebdo, Комарницки казва: "Опростенчески е да се мисли, че карикатуристите на Charlie Hebdo са някакви тъпаци, които рисуват простащини. Те много добре си дават сметка какво правят и го правят абсолютно съзнателно. Да ходят по ръба и да минават границата. И в това има голям смисъл всъщност. Макар че някой път са им отвратителни нещата - в работата им има смисъл. Защото те пък пазят границата на свободата на словото."

Чавдар допълва: "Не, не я пазят - те я разширяват и я отместват постоянно. Защото в историята на френската карикатура има страшно много примери за това как може да се отдалечи хоризонтът на това докъде може да правиш хумор. Аз съм ги гледал. Не просто се надбягват. Единият прави нещо, и то не за да обиди някого, но той иска да влезе още по-напред само за да го видят, че той може. Това се опитват да направят французите - да разширят границите. Да прекрачат това, за което се смята: "Абе и това ли сега..." Нали помните навремето салонът на отхвърлените. Как са реагирали на техните работи - леле, какъв ужас, какви простотии! Е, да, ама сега всички гледат умно и кимат като вървят покрай някоя работа на Мане или на Моне. Всъщност не беше ли един човек Мане и Моне?" (Смеят се.)

Христо Комарницки: "Другият вариант е да приемем, че свободата на словото е някаква даденост и край. А те правят някакво постоянно усилие да тестват системата."

Голямата промяна за българските карикатуристи идва през 1989 г. Преди това те не могат да рисуват карикатури, в които са изобразени конкретни личности, а си служат с обобщаващи образи. 27 години по-късно обаче проблемът със свободата на словото в България продължава да бъде основен предмет на тяхната работа.

Чавдар Николов обяснява: "Привидно всичко е свободно. Но и преди всичко беше привидно свободно. Нали знаете отговора на Радой Ралин - всичко е мирно и свободно. Мирно! Свободно! Мирно! Свободно! Има едно връщане назад. При Борисов атмосферата се получи така, че всеки може на килимчето пред него да се наведе и да му поднесе някакъв дар от медийната среда. Дали ще е от някаква телевизия, която ще се съобрази с неговите настроения днес или пък вестници, които се съобразяват с настроенията му през целия месец. Затова печатните медии се превърнаха в едно сиво място, на което никой не обръща внимание. И повечето неща, които се случват, се случват в медиите онлайн. А не в печатните медии. Едните вестници пишат колко са крадливи другите и как са обрали КТБ, а останалите пишат - не, не, другите крадат. Печатните медии днес се държат както политиците. Един казва нещо, другият твърди, че не е вярно, и обратното."

Преди време 90 от карикатурите на Чавдар Николов, разпространявани чрез медийните канали на "Нова броудкастинг груп" са свалени. Следва медиен скандал, извинения към Чавдар, карикатурите са върнати, но карикатуристът напуска медията. "Това е разговор за медийната среда и за личния принос на Борисов в нея. Дори Борисов да не беше лично замесен и да каже - ама искам да му свалите на този карикатурите, в "Нова телевизия" има един политкомисар, който работи за това. Работи независимо от личните желания на Борисов и му представя някаква услуга. Силва Зурлева - политкомисар. Има такива хора за връзка с властта в големите медии. Ето, въпросната госпожа работи нонстоп при три смени на собствеността на телевизията. Какъв е изводът? Властта има своите коридори, по които да установява своя натиск. Дори Борисов да не се е намесил лично - той създава обстановка, в която всеки да плонжира пред него и да му поднесе някакъв дар. Дарът на "Нова телевизия" беше да свалим 90 карикатури. Но благодарение на това, което става онлайн, те видяха, че са направили глупава грешка и започнаха да възстановяват всичко. Това е минало вече. Ние отиваме на друг терен", обяснява Николов.

Карикатуристите се забавляват с парадоксалния начин, по който се възприема тяхната работа - "Досега Бойко Борисов беше на власт. И премиерът винаги е обект на карикатурите на карикатуристите. Защото той постоянно нещо върши. Или ще реже лентичка, или ще открие завод, или ще каже нещо, ядосан на опозицията или на своите съюзници. Но той прави нещо, което влиза в обсега, във фокуса на обществото. И ние отразяваме тази негова дейност."

Комарницки подкрепя: "Освен това той присъстваше нонстоп в електронните медии. И ти няма как да избягаш от образа му в карикатурата." Чавдар Николов: "Нашата работа е да го правим в някакъв контрапункт. Да покажем и другата страна на това, което той твърди. И всички, които не са съгласни с него, казваха - страхотно, велико! И после нещата се обръщат. И сега, разбира се, ние сме фокусирани върху президента, върху новия премиер, върху действията, от които обществото ни зависи. И тези, които довчера казваха - много яки карикатури правите за Бойко - сега казват - абе и вие се продадохте бе, какво стана, на вас ви плаща тоя бе!"

Темата на броя в брой 1 на "Прас-прес" ще бъдат проблемите на съдебната система в България. Проблемите на Темида, която е постоянен обект в карикатурите на общността на независимите карикатуристи. Човекът, чиято фамилия звучи като псевдоним - Христо Комарницки, се шегува с нея така: "Тая Темида пет главни прокурори са я галили." И се учудва от невъзможността на обществото да си осигури минимална справедливост: "Нали всъщност от това има нужда обществото? Да види някаква справедливост на базово ниво. Да види някой осъден. Някой обесен на площада или набит с пръчки. И като не може да си го осигури - просто се разпада всичко. Обръщат се ценностите. Вече не може да знаеш кой е престъпник кой не е. От там нататък пропада всичко."

Според Чавдар Николов желанието за справедливост е онова, което би трябвало да ни обединява. "Иначе какво ни свързва като българи! Един език и Гришо, като бие. А би трябвало да ни свързва точно това - да сме убедени, че ние сме направили една страна, с която можем да се гордеем всички. Където има справедливост. Европейска страна. И не казват всички - абе, тука има нещо отзад. Спира ни някакъв манталитет. Реално погледнато, тук има някакви закони. Обаче нашият манталитет е такъв, че ние казваме - мани ги тия закони! Ние ще намерим човек, който ще каже на онзи човек и аз ще си оправя нещата. Тоест ние самите игнорираме възможността да живеем справедливо. Ние караме като през турското робство, като през комунизма - абе, ако намериш там някой, който познава партийния секретар - ще се оправиш. Не вярваме в това, което сами създаваме. В закона."

Христо Комарницки продължава: "Ние няма да оправим нещата. Нито имаме някакви решения. Ние седим и хвърляме камъчета в блатото, за да се размърда поне малко. Правим едни концентрични кръгчета с тези камъчета и така плашим жабите."