- Сигюр спаси живота ми, татко. Не можеш да го пратиш на бесилото сега.

Гласът на престолонаследника му изневери. Хокон вдигна поглед към баща си. Усещаше болката да пулсира като удари с чук в рамото, където го беше улучила стрелата.

- Не е лесно за краля да отстъпи от смъртна присъда. Какво биха си помислили хората, ако кралят не прави това, което сам е отсъдил?

Майка му беше тази, която отговори. Кралицата беше дошла при леглото на ранения си син, малко след като врагът беше обърнат в бягство. Тя и Кристин бяха стояли в крепостта Сион по време на битката. Кралицата беше пожелала това, както и да ги пазят Хокон Гален и няколко души от първите воини във войската.

Кралят предпочиташе Гален да бъде с него в битката и да изпрати кралицата и дъщеря си в стопанство по-далеч от града. Според него това беше по-сигурно, но кралицата не се предаде и попита дали кралят смята, че е правилно кралицата му да бъде третирана като проста селянка.

Сега и двамата се бяха надвесили над него, баща му и майка му. Хокон се питаше дали тя го обича – дали обича когото и да било? Не изглеждаше да е така.

- Не той го направи. Аз изнасилих Тюра. Тя умря при раждането заради мен. Присъдата срещу Сигюр не почива върху истината.

Кралицата погледна встрани. Крал Свере спокойно сложи ръка върху устатата му.

- Това никога не бива да бъде изричано. Имаме уговорка с бащата на момичето за това. Тогава ти също не бива да го изричаш, Хокон. И че тя умря, не е твоя вина.

- Но не и по вина на Сигюр...

Хокон не можа да продължи, баща му вдигна ръка.

- Сигюр ще бъде освободен от присъдата, както и Дигре. Имаш обещанието ми за това.

Един свещеник се приближи към тях.

- Дойде един, който казва, че желае да види сина на краля...

Кралицата го скастри:

- Не виждаш ли, че говорим с нашия син?

Свещеникът ги погледна извинително. Хокон веднага разбра кой беше дошъл. Той извика след свещеника.

- Помоли Сигюр да почака. Много искам да говоря с него.

- Сигюр не е правилният прислужник за теб, Хокон. Той е трел, роб. Той няма род и важни приятели.

Хокон помисли да отстои мнението си, че Сигюр има в негово лице важен приятел. Приятел, който сега му дължеше и живота си. Но се сдържа. Никога не противоречеше на майка си. Кралицата се обърна към Свере.

- Що за крал се отрича от собствената си присъда? Хората ще кажат, че кралят им е слаб.

Свере се изправи, отиде до една малка масичка и отпи от една кана, поставена там.

Хокон виждаше, че той е изтощен, и му беше жал за баща му, но не му хрумна нищо, което да каже. Затвори очи и усети как сънят се спуска. Монасите му бяха дали средство срещу болката. Чу гласа на баща си отдалеч:

- Може и да си помислят, че съм слаб, но аз разбих враговете си днес. Прогоних ги в морето, въпреки че бяха много по-многобройни от нас, докато вие с Гален седяхте горе в каменната крепост. Той можеше да ми потрябва в битката.

- Възможно е, но какво можеше да направиш, след като аз се нуждаех от него повече?

Настъпи тишина за момент. Хокон си помисли, че вероятно никога не е имало любов между майка му и баща му. Баща му се направи, че не е чул обидата, но както винаги настоя на своето.

- Мъжете ми не се бият само за себе си. Те се бият също един за друг и за краля си. Онези мъже, които спечелиха битката днес, ще тръгнат срещу мен, ако отнема живота на Дигре. Сигюр също си спечели име днес, когато заби стрела в Магнус. Те са добри мъже, които заслужават милостта на краля.

Хокон чу как кралицата прекоси стаята. Стъпките ѝ бавно се отдалечиха и той почувства топлата ръка на баща си върху бузата си.

- Татко?

- Да, Хокон.

- Искам да направиш Сигюр хирдман. Той заслужава свободата. Все толкова струва моят живот, нали? Освен това ти сега казваш, че той е улучил със стрела крал Магнус и че е проявил вярност, яздейки до теб в момента, когато си обърнал развоя на битката.

Кралят отдръпна ръката си и Хокон забеляза, че гласът му отново се втвърди.

- Ще дойде ден, когато ще разбереш защо не мога да сторя това, Хокон. Този ден може да настъпи утре или след много години, но ще дойде. Почини си сега. Чака ни пътуване по море. Магнус остави достатъчно кораби, за да отплаваме на юг към Бьоргвин веднага щом се подобриш.

Хокон остана да лежи и да размишлява върху думите на баща си, но не откриваше смисъл в тях. Защо кралят да не може да освободи своя трел?

Неусетно задряма. Не беше сигурен дали сънува, или беше полубуден. Мислите му прелитаха като облаци по неспокойно небе.

Той си спомни Сигюр първия път, в който се срещнаха в мрачната зала с баща му. От този ден бяха неразделни. Баща му ги беше местил из редица стопанства, колкото повече печелеше власт в страната. Известно време бяха прекарали и при роднините в Свеа.

Кристин беше съвсем малка тогава.

Хокон си помисли, че някой ден ще трябва да се справя без силния си баща, но от Сигюр винаги щеше да се нуждае. Знаеше, че Сигюр в много отношения е по-силен от самия него. Не физически, а по дух.

Той не изпитваше завист към него заради това. Знаеше, че Сигюр ще стои редом до него, защото винаги щеше да бъде първият от хората на краля.

Така ще бъде, когато един ден стана крал. Тогава Сигюр ще бъде освободен и няма да отговаря пред друг, освен пред Господ и пред краля си.

Хокон чу меки стъпки по каменния под и веднага след това Сигюр застана до леглото му.

- Знаех си, Сигюр, че си ми предан. Сега ти дължа живота си.

Сигюр положи ръка на челото му.

- Не изглеждаш добре. Приличаше на безумец, когато излезе на моста върху коня си. Боли ли?

- Само когато се смея.

Двамата се засмяха кратко. Сигюр видя, че приятелят му изпитва болка, въпреки че се стараеше това да не личи.

- Никой вече не може да каже, че на сина на краля му липсва смелост, въпреки че може би му липсва малко здрав разум...

Хокон се усмихна немощно.

- Ще се говори и за теб, Сигюр. Баща ми каза, че си яздил смело с него в битката и че си улучил със стрела крал Магнус.

- Кралят ли каза това?

- Да, и изглеждаше горд, когато го каза. Попитах го дали не можеш да бъдеш освободен. Защото ти вероятно би искал да ме следваш като прислужник и като пръв сред хората ми?

- Той какво отговори?

- Че не може да те освободи още. Ще настъпи денят, в който ще мога да освободя Сигюр и този ден може да настъпи утре или след много години, каза той, и че съм щял да разбера всичко в деня, когато това стане.

Хокон вдигна поглед към Сигюр, който се беше умълчал. Почувства сънят да се приближава и едва чу сам себе си да казва последните думи:

- Това трябва да значи, че той ще те освободи един ден, Сигюр – един ден... а когато аз стана крал...