Публична дискусия ще разгледа Георги Марков извън сянката на "българския чадър"

Де бре, ще го изкарате като Талев още малко.
Чак и паметник му направихте....

• 21 9
• Докладване

Някак странно е, че досега творчеството му не беше включено в учебните програми. Кой толкова се бои от Г. Марков?

Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето

• 6 16
• Докладване

До коментар [#3] от "Kami":

Ама вие сериозно ли?
Тоест той е класик на българската литература?

• 16 7
• Докладване

Май - май ще се окаже, че извън сянката на политическия дискурс за Георги Марков - няма какво да се каже!?

[email protected]

• 15 8
• Докладване

Ние дължим тази публична дискусия на Геори Марков,защото много малко хора знаят по-ранното му творчество.Щастлива съм,че имам и ""Дневникът на моя двойник"" и ""Момиèтата на Варшава"" в първото им издание.
Жалко,че Георги Марков и до ден днешен не е включен в учебниците по литература и по-младите генерации не познават творчеството му.Ще бъда довечера на дискусията,интересна ще ми е.

• 4 13
• Докладване

Да, особено скромно премълчаните му произведения в анотацията по-горе - пиесата "Комунисти" , сценариите за "На всеки километър" и т.н.
Та кой ли наистина толлкова се бои от галеното момче на комунистическия режим, обиколило Европа през 60-те, когато редовия български гражданин за екскурзия до Савецкия саюс му трябваше одобрение от партийната организация, а за такива екзотични дестинации като Чехия и ГДР няма какво и да говорим...

След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?

• 9 11
• Докладване

Инересни хора са несъгласните с написаното от Георги Марков. Интересна е тяхната трогателна носталгия към доскорошното минало. Затрудняват се да изложат аргументи срещу задочните репортажи и трудно преглъщат истината в тях.

• 5 11
• Докладване

"Мъже", "Портрет на моя двойник" и "Момичетата на Варшава" са далеч от партийното злободневие и затова са малко познати и "безинтересни" на хората от двете страни на барикадата :)
Ок, Г. Марков също е изпълнявал поръчкови произведения. Нека разгледаме другите :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 1 7
• Докладване

Цивилните изкуствоведи са побързали да се изкажат първи за творчеството на Георги Марков. Няма да им се получи. Задочните репортажи са най-доброто в българската литература след 1944 и ще се четат много след като сивите човечета от ДС, които убиха автора, са си запълнили дупките.

• 6 7
• Докладване

До коментар [#10] от "spiegel":

Като Задочните репортажи са най-доброто в българската литература след 1944 - вие колко пъти сте ги чел - ЛИЧНО !

[email protected]

• 9 5
• Докладване

Виж ся, това което Местан казва за Доган вярно ли е- ами вярно е.
От това следва ли , че Местан е почтен човек и трябва да се включи в учебниците по демокрация - ами не следва.

Та същата работата ис Георги Марков, лека му пръст и да не му ровим кокалите.

След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?

• 8 5
• Докладване

До коментар [#11] от "karabastun":

Поне четири пъти изцяло. И постоянно препрочитам някои от репортажите.

• 1 9
• Докладване

До коментар [#11] от "karabastun":

А впрочем ти колко пъти си ги чел, за да даваш мнение дали литературата му надхвърля политическите измерения?

• 1 8
• Докладване

До коментар [#12] от "qwertqwert":

Прочитът, осмислянето, дискусията върху едно творчество според теб е "ровене на кокали"? Личи си гробарският подход.

• 2 7
• Докладване

Отговорът е прост - Георги Марков не е класик на българската литература. Повече е полезен за политически цели отколкото като литературен образец и словесна оригиналност. Кой да се бои от Георги Марков, какво чак толкова е писал и говорил в една идеологическа, макар и "западна" редакция?

• 8 6
• Докладване

Нито едно от твърденията ви не е вярно. Задочните репортажи се цитират само от крайни либерали заради (платеният, т.е. те са писани по поръчка с политическа цел, за която е платено) антикомунизъм, а от кого е убит - няма присъда, която да доказва престъпление.

• 6 4
• Докладване

""Виж ся, това което Местан казва за Доган вярно ли е...""

Виж ся, напъвеш се да правиш миш маш от темата. По същество - кръгла нула, писах за такива като теб. Виж ся, чети повече вкл. и Георги Марков. Доган и Местан не ме интересуват, ти си се занимавай с тях.

Нямам бутони, Отговор и Цитиране. Нововъведение някакво.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#17] от "Каишков - Системен нарушител":

Прости ти се чудя как не ти е неудобно от самия себе си да вдигаш толкова елементарни партийни лозунги!

• 0 2
• Докладване

За какво говориш?
Тази книга (Репортажите) се ражда от поредица предавания „Контакти“ на Димитър Бочев, излъчвани по радио „Свободна Европа“, Мюнхен, ФРГ, от ноември 1975 до юни 1978 – общо са излъчени около 137 емисии.
https://bg.wikipedia.org/wiki/ %D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)#.E2.80.9E.D0.97.D0.B0.D0.B4.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.80.D0.B5.D0.BF.D0.BE.D1.80.D1.82.D0.B0.D0.B6.D0.B8_.D0.B7.D0.B0_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F.E2.80.9C
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ.
https://bg.wikipedia.org/wiki/ %D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0

• 4 2
• Докладване

До коментар [#12] от "qwertqwert":

отговора ти е много точен

гошо

• 3 1
• Докладване

До коментар [#20] от "Каишков - Системен нарушител":

Да, истината по време на комунизма достигаше до българина чрез тези "вражески радиостанции". И почти всеки се информираше от тях. Но ти ако беше чел нещо от Георги Марков, щеше да знаеш, че Задочните репортажи не само са блестящ анализ на комунистическия режим и на подчиненото от него българско общество, но преди всичко са отлична литература.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#20] от "Каишков - Системен нарушител":

Впрочем Георги Марков сам писа за това:
"Едни от най-уморителните звуци идеха от радио-високоговорителите, с които бе засята България и които изпълняваха почти безспир всевъзможни кантати за Сталин, партията, комунизма, борбата за мир и прочие. Аз лично не мога да си представя по-грозни и неприятни звуци от тази напомпана с най-фалшив, приповдигнат патос псевдомузика.
Всред тази интелектуално-културна пустиня единствената ни връзка с външния свят беше радиото. Мисля, че именно в онези години у всички нас се разви тази страст да се слушат чуждите радиостанции, било на български, било на чужди езици. Мисля, че тъкмо жестокото цензуриране на националния ни културен живот накара масово млади хора от моето поколение да се хвърлят да учат чужди езици. Струва ми се, че никога преди това в България не са се изучавали чужди езици с такава отчаяна страст. Всяко по-будно момче от онова време учеше самичко или частно при учители английски, френски или немски. Другите слушаха българските предавания, колкото и да ги заглушаваха. Помня, че по радиото за първи път чух за писател, с който цяла Англия днес се гордее и който едва ли някога ще бъде отпечатан в комунистическия свят — Джордж Оруел. "

• 0 1
• Докладване

До коментар [#7] от "qwertqwert":
Така е, Георги марков е доста спорна личност. Доста трудно може да се обяснят многобройните му пътувания на Запад по време на социализма, без да се прокрадне съмнението, че е бил меко казано галеник на режима. В личния си живот също е бил доста фриволен, което също не се е толерирало тогава. Дори и бутафорното му "бягство" изглежда нагласено. После може би си е повярвал и е сгазил лука. А що се отнася до творчеството му, нека да има дискусия, на такива събития се стига до истината.

FILII MARIS SUMUS

• 0 1
• Докладване

До коментар [#24] от "tall_ship":

Георги Марков никога не се е представял като герой и тъкмо това е честността на написаното за режима. Той разказва как на едно четене пред студенти го питали "А как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате? Със скъпата западна кола, която е пред вратата? Май нещо не вървят заедно двете работи?"

" — Бихте ли казали, колко пари печелите на месец? — беше вторият въпрос.
— Това е заплатата на баща ми за година и половина! — извика някой.
— Всички писатели ли печелят по толкова?…
— Не — казах… — не… само неколцина…
— И за какво се плащат тия пари? — попита моят водач, който явно бе доволен от развитието на разговора. — Аз ви казах, че се опитах да чета тази литература, но не се чете… Просто тя няма нищо общо с мене!
Нищо не казах. Чаках ги да се поумирят и ги запитах:
— И все пак, какво ви харесва в нашата литература, ако въобще нещо ви харесва?
Някой успя пръв да извика:
— Константин Павлов! — след което името му многократно бе повторено, за да последват имената на Радой Ралин, Николай Кънчев, Йордан Радичков, Георги Мишев, Стефан Цанев…
— Богат ли е Константин Павлов? — попита едно момиче.
— Не — казах.
— А Радой Ралин?
— Едва свързва двата края. Може да сте го виждали, когато на обяд прекосява площад „Славейков“ и носи с котелки храна за децата си…
— А Николай Кънчев?
— Мисля, че получава по-малко от една студентска стипендия.
...
Нямах никакъв апетит и бързах да си тръгна. Тълпата дойде до колата ми и със същата обща многозначителна усмивка наблюдаваше как седнах зад волана и как несигурно потеглих. Те не знаеха, че в този момент бих дал много нещо да бъдех между тях и сам да изпращах по същия начин някакво заминаващо си литературно парвеню."

• 0 1
• Докладване