Откъс от "Императорите на сладоледа. Литературни есета"

тъкмо в момента си пия кафето сиреч в кафена чаша си пия водката с един брадчед от офиса и докат той си чатва по телифонката аз приглеждам дневника и щото не съм кумпетентен по темата ви давам неговото мнение горе доле точно с мои думи:
я,браво на дневник. тия хора решили и нещо качественно да рекламирват. силно ти препоръчвам тази книга както и другите нешта на Стоян. Рядка за нашите ширини птица е тоя човек.
викам си: припоръчвай си колкот щеш,бетона книги не чете щото от тва ползата е по малка от никаква.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#1] от "betona":

Знаех си, че ще намеря кУментар от тебе тук. :)

• 2 5
• Докладване

Браво, Стояне! Дерзай!

• 0 3
• Докладване

Translating Horcynus Orca: an Interview with Moshe Kahn:
http://www.booksinitaly.it/interviews/translating-horcynus-orca/

Ще ми е интересно да прегледам Horcynus Orca, но сигурно ще е много трудна за четене.

• 0 2
• Докладване

Ама есетата са май същите от блога на императора... велики есета и велик блог ама какъв е смисълът..

• 0 1
• Докладване

Ти извикай кубинеца, дето свива големите пури,
Оня якия, и му кажи да разбива
В кофите яйчния прах и ванилия.
Нека женските да дохождат в премени
както преди, а момчетата само да носят
карамфили, увити във вчерашни вестници.
Няма уж, всичко е, както е.
А в отвъдното има ли сладолед и империи?

• 0 2
• Докладване

До коментар [#1] от "betona":

Разбирам, че си пиеш кафето, caffe corretto, само дето италианците го "доовкусяват" с грапа... ама където грапа, там и водка, не ли. :)

• 1 4
• Докладване

Отвори оня скрин от белия бор, дето липсват му
двете пиринчени дръжки и извади покривката
с избродирани косове със опашки на цветни петна,
та покрий с нея лицето й.
Ако краката излизат отвъд на дъската,
ти показват колко ледени и сковани са те.
Нека лампата да мъждее с лъч лих.
Сладолед и империи са отвъд. Край. Тих.

• 1 3
• Докладване

Когато човек открие в някоя книга нещо ново, то е само защото не е чел достатъчно.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#5] от "lynyrdS": велики есета и велик блог ама какъв е смисълът..

Смисълът е като в стихотворението на една американска поетеса /не и помня името/, но стихчето е култово:

Да влезеш в гостната за четирима,
за да събудиш гостите си сутрин рано
и да откриеш че са само трима,
и че единият от тях го няма.

• 0 3
• Докладване

Клавдий: Хамлете, къде е Полоний?
Хамлет: На вечеря.
Клавдий: На вечеря. И къде?
Хамлет: А, не къде! Където. Оглозгват го подземните прелати на Великия император. Там той поръчал е менюто. Не Полоний.

• 0 3
• Докладване