"Варайъти" подреди "Посоки" на Командарев до иранското кино и Джим Джармуш
Сравнения с майсторите на иранското кино Аббас Киаростами и Джафар Панахи донесе "Посоки" на българския режисьор Стефан Командарев. Отзивите са на "Варайъти" след премиерата на филма в програмата"Особен поглед" на Кан - първо българско участие в престижния конкурс в последните три десетилетия.
"Посоки" разказва за българското общество чрез серия от случки в различни софийски таксита през нощта. "България е страна на оптимисти. Всички песимисти и реалисти отдавна са си тръгнали" - това изречение на един от героите прави впечатление и на американското издание, и на френската критика. В сценария на Командарев и Симеон Венциславов Мишо (Васил Василев-Зуека) е шофьор на такси и баща на гимназистка, който, отчаян от дълговете си, иска да приключи с банкера Георги Кадурин и със собствения си живот.
Това парадоксално дава шанс за живот на друг безработен банкер (Стефан Денолюбов), закаран в болницата от жена - шофьор на такси (Ирини Жамбонас). Таксиджии са и героите на Васил Банов и Асен Блатечки, всеки със своите скърби, но и малки героизми.
Сниман почти изцяло в автомобилите, в дългите си вътрешни кадри "Посоки" напомня на работата на Аббас Киаростами и Джафар Панахи (чийто "Такси" взе награда от "Берлинале" преди няколко години), отбелязва изданието. Неизненадващо то прави паралел и с "Нощ на земята" на Джим Джармуш и антологията му от случки в такситата на пет различни града от 1991 г.
"Посоки" обаче е по-балансиран от филма на Джармуш и откровенията на героите му се вписват в по-голяма сюжетна арка отвъд самобитността си, смята изданието. Според "Варайъти" филмът "рисува картина на общество, което макар и да е разделено от корупция и експлоатация, все пак е запазило част от своите надежди", с точни наблюдения и мрачен хумор. Все пак пишещата Джесика Кианг изказва и лека умора от документалния стил на заснемане, популярен в новото източноевропейско кино на социалния реализъм.