Откъс от "50 места от българската история отвъд България"
Знаете ли защо замъкът "Св. Антон" в Словакия има важно място в българската история? След абдикацията си цар Фердинанд го използва за своя ловна резиденция, а по време на Втората световна война той е негов постоянен дом. Днес замъкът е превърнат в музей и една от стаите е наречена "българската".
Замъкът е едно от местата, описани в новата книга на Сдружение "Българска история" - "50 места от българската история отвъд България". Сборникът е на авторите Светослав Марков и Теодор Борисов и се издава с финансовата подкрепа на Фондация "Българска памет".
Историческият пътеводител включва факти и труистически съвети за 50 близки и далечни места, например за един от от най-големите барелефи на Ботев, намиращ се в столицата на Молдова – Кишинев; и за извисяващата се в Рим статуя на Иван Вазов; и за къщата край езерото Комо, в която Пенчо Славейков прекарва последните си дни; и за "Градината на българския народ" в Израел; а също и за точното копие на Двореца на културата и спорта във Варна на 7000 км разстояние от Варна - в Нигерия.
Официалното представяне на книгата ще е на 19 юни, понеделник, от 19 часа в столичния Sofia live club, а от тази седмица вече може да се намери и в книжарниците. Публикуваме откъс, предоставен от авторите.
Последният пристан на отлъчения поет
Вила "Белависта" – Брунате, Италия
Ако вече сте посетили изящната неоготическа катедрала на Милано, разходили сте се в замъка Сфорцеско, а може би сте видели и "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи, то вие бихте могли да се отправите на едно едночасово пътешествие с влак с крайна точка третото по големина езеро в Италия – Лаго ди Комо. Вероятно след като пристигнете ще пожелаете да се полюбувате на алпийския пейзаж и следвайки препоръките на местните, ще се изкачите с фуникуляр до малкото градче Брунате. Все още неотърсили се от величествената гледка и току-що слезли от влакчето, ще се изправите пред нещо неочаквано – паметната плоча на българския поет Пенчо Славейков, поставена на изящната вила "Белависта". В допълнение идва и фактът, че пред градската библиотека на Брунате е поставен и негов паметник. Как се стига до там бележитият български творец да е почетен по този начин в малкото италианско градче ще разберете в следващите редове.
В българската история Пенчо Славейков остава известен като един от четиримата членове на поетическия кръг "Мисъл". Основното, с което се характеризира творчеството му, е опитът да се съчетаят елементи от народното творчество с модерните поетични течения. Това не е никак случайно – младият Славейков дълго време придружава баща си Петко по време на пътуванията му, проучващи фолклора на България. Съвременните тенденции в поезията пък успява да улови по време на следването си на философия в Лайпциг, както и при многобройните си пътувания в чужбина.
Пишейки за живота на Славейков няма как да пропуснем едно събитие, което бележи целия житейски път на твореца. То ни връща в неговото детство, когато малкият Пенчо заспива върху замръзналата река Марица. Въпреки многобройните опити за лечение у нас и в чужбина, той така и не успява да се възстанови напълно и е принуден да се придвижва с бастун, като често изпитва затруднения в говоренето и писането. Нещастието калява поета, но силният му дух не е достатъчен, за да се изправи пред неправдата на властимащите. През 1911 година тогавашният министът на просветата Бобчев използва положението си, за да назначи брат си за директор на Народната библиотека, замействайки от поста Славейков, който е изпратен за уредник на училищен музей.
Поетът не успява да преглътне унижението, напуска родината си и заминава при голямата си любов Мара Белчева в Швейцария. Влошеното му здраве кара двамата да потърсят лек в климата на брега на езерото Комо в Италия, където се настаняват във вила "Белависта". В нея Пенчо Славейков прекарва едва няколко дена, преди да бъде повален от апоплектичен пристъп, който причинява смъртта му, настъпила на на 28 май 1912 година. Близо три десетилетия по-късно – през 1940 година, на фасадата на вила "Белависта" е поставена паметна плоча, в която на български език са изписани последните стихове от поемата "Кървава песен":
"Дано ми Бог даде тук аз да доживея
последните си дни далеч от родний край...".
Малко по-късно се появява и плоча, поставена от Българския литературен съюз, а през 2007 година пред градската библиотека в Брунате е издигнат и негов паметник.
Знаете ли, че
* Шведският поет Алфред Йенсен превежда "Кървава песен" на Пенчо Славейков и го номинира за Нобелова награда за литература през 1912 година , но преждевременната смърт на поета не позволява участието му в конкурса, тъй като едно от условията е наградата да се връчва приживе.
* На банкнотата от 50 лева е увековечена любовта между автора на "Ралица" и Мара Белчева.
* В Брунате е учредена специална награда за поезия на името на Пенчо Славейков.
Как да стигнем?
* От гара "Комо Норд" тръгнете по брега на езерото по "Лунго Ларио Триест" и след 500 м ще достигнете входа на фуникулара – влакчето, което ще ви изкачи до Брунате. На едва двайсетина метра вляво от изхода на влакчето е вила "Белависта", а градската библиотека, пред която е паметникът на Пенчо Славейков, се намира на още 50 м нагоре по улицата.
Какво да видим още?
* Темпио Волтиано в Комо – музей, посветен на откривателя на електрическата батерия – Алесандро Волта
* Вила "Олмо" в Комо
* Църквата "Сан Феделе"