Имало едно време в Туин Пийкс, България
"Думите на Рей Уайз като Лейланд Палмър със сигурност тежаха повече от тези на баща ми". Така писателят, съвременен артист и основател на кино блога movies.bg Антон Терзиев определя влиянието на "Туин Пийкс", тръгнал по телевизията, когато той е още тийнейджър - в началото на 1992 г. Ако пост-комунистическа България прилича малко на объркания и некомуникативен Дъги Джоунс от новия сезон, то сериалът като че ли помага на младите да се ориентират в новото пространство, поне откъм поп култура.
"Имаше огромно любопитство към пропуснатото през цедката западно "нещо" и то към всеки детайл - маниери, дрехи, прически, коли, всичко това се гледаше под лупа".
В отсъствието на други нетрадиционни сериали преди и по време на излъчването му, "Туин Пийкс" се превръща в мейнстрийм в България. Той е дори твърде вероятно първият американски сериал, излъчван по телевизията или поне първият, който е по-особен като жанр.
"Трудно е да се разграничат собствените от общите спомени за сериала, но наистина имаше особен хайп", казва Терзиев, чиято нова изложба открива на 7 септември в Червената къща. "От сегашна гледна точка е ясно, че е бъгвал сериозно школуваните в квадратен реализъм възприятия. Беше нещо непознато и чуждо. И най-вече абсолютно неразбираемо и заради това очарователно. Шерилин Фен и Медхен Еймик изглеждаха недостижимо и болезнено секси за психиката ми. Спомням си и някакво тъмно влияние, като насърчение да навляза в територии, където нищо не е в мой контрол – a и си бях прилепчив към страхове. Реалността във филма приличаше на позната (от други филми) реалност, но смътно усещах, че това е мимикрия и нямам никакви ориентири. Спомням си, че това беше едновременно с травматично и хипнотично въздействие."
И все пак, не е ли странно, че хуморът и реалността на сериала малко по-абстрактни, за да бъдат възприети на масово? "Абстрактно? По онова време всичко изглеждаше абстрактно", казва кинокритикът Анита Димитрова от в. "Сега", която не е сигурна дали популярността му действително е опразвала улиците. "Улиците и без това си бяха празни и голи." Но със сигурност сериалът е първа сериозна среща на българската публика с Дейвид Линч – филмите му дотогава са познати сред тесен кръг киномани. "Преди това "Диво сърце" участваше на "Кинопанорама" и го даваха в някои кина, но нямаше много хора."
Според кинокритикът на "Капитал" Янко Терзиев "Туин Пийкс" отключва липсващ дотогава сегмент: издаването на книги, базирани на продукции. "Дневникът" на Лора Палмър и "автобиографията" на Дейл Купър излизат още през същата 1992 г. и то в близо стохиляден тираж.
Покрай завръщането на сериала през последните месеци двете книги бяха преиздадени от "Бард", а на български вече е преведено и обемното издание "Тайната история на Туин Пийкс".
Освен нови въпроси и полета за интерпретация, новият сезон донесе и множество нови персонажи. В актьорския състав като дясната ръка на героя на Дейвид Линч (като директора на ФБР Гордън Коул) е познатата и като певица Криста Бел, която ще има концерт на 17 ноември в Sofia Live Club. Евтините билети за него са вече разпродадени.
"Бях на 12-13 години, тъкмо бях открил Стивън Кинг и петдесетарския рокендрол. Освен това живеех в покрайнините на средно малък град, който, въпреки културните различния, не беше толкова различен от Туин Пийкс", казва Цветан Цветанов, организатор на концерта на 17 ноември, също така радиоводещ на предаването по БНР "Аларма" и основна фигура зад едноименна платформа, под чиято шапка през последното десетилетие бяха проведени десетки ъндърграунд събития.
"Да, масовост имаше. Когато имаш достатъчно ярка персонажна система и достатъчно количество врязващи се в съзнанието реплики, можеш да прокараш и най-абстрактната идея сред най-конвенционалната публика. Но може би не е само това. Не бива да подминаваме и факта, че "Туин Пийкс" се появи в едни години (не само в тукашен, но и в глобален план), когато и "конвенционалната публика" не беше това, което днес наричаме "конвенционална публика". Имаше глад/жажда/любопитство за други светове/измерения - нещо, което поотмря с развитието на технологиите и всеобщата достъпност и пренаситеност. Имаше и съзнателна, и подсъзнателна нужда, а и удоволствие от срещата с Непознаваемото - също доста различно усещане от днешната повсеместна настройка да си мислим, че знаем всичко и че можем да имаме всичко само с няколко кликвания."
За 29-годишната Мартина Вачева, тазгодишният носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА, сериалът е част от израстването й като художничка: през 2015 г. тя прави зин, посветен на героите от поредицата.
Впоследствие те са част и от дебютната й изложба "Сериалити", в която пресъздава различни личности, превърнали се в поп-културни символи. За нея ценното е в "яркия визуален език, напомнящ ми на оживяла сюрреална картина от сънищата, който пресъздава темата за двустранния характер на човешката природа - за доброто и за злото, за видимото и скритото, за всичко това, което крие богатата човешка психика, но виждаме само една малка част от нея, защото останалата остава дълбоко заключена в едно друго измерение, което крием. Това е нещо, което остава актуално и вечно във времето просто го припознаваме в различни форми."
В България сериалът се излъчва по HBO. Финалният двучасов епизод на третия сезон се очаква на 3 септември.
Текстът ще се появи на английски в началото на седмицата в пътешественическото онлайн списание Post-Pravda.