Димитър Николов обича да ферментира. Той е съсобственик на столичния ресторант "Багри", където ферментиралите най-разнообразни продукти са ключова част от менюто. Есента не е единственият сезон, в който да се правят домашни консерви, но тъй като в момента сме в него, предлагаме някои интересни идеи за това.

Ресторант "Багри" ще участва и във фестивала на открито за качествена храна и напитки - StrEAT Fest на 30 септември. Повече за него четете тук.

Обезкостяваме прасковите и ги поставяме на нисък градус във фурната (до 60 градуса) или в дехидрататор за период между 4 и 8 часа, според влажността на продукта. Търсим продукт с около 20% остатъчна влажност.

Нарязваме прасковите на ситно и след това смачкваме с вилица.

Поставяме ги в блендер и добавяме около 1/15 от обема на сухия продукт мед и започваме да блиндираме като едновременно добавяме цвик (водата от цедено кисело мляко). Блиндираме до желаната консистенция, като търсим да се доближим близко до тази на мармалад.

Получената смес изсипваме в буркан като се стремим бурканът да е напълнен максимално близко до ръба му. Оставяме 1-2 дни на тъмно на стайна температура, като следим развитието му (да няма миризма на алкохолни пари, да няма мехури) и го поставяме в хладилника.

Препоръчително е да изчакаме около 1 месец преди да консумираме готовото прасковено масло.

Ферментиралото прасковено масло е подходящо да се използва за десерти, за овкусяване на червени меса, върви добре и към салати, получава се и много апетитно предястие със запечено козе сирене, както и може много семпло да се намаже върху квасен хляб с малко масло.