Откъс от "Ангела Меркел. Непреклонната" на Матю Квортръп
В рубриката "Четиво" "Дневник" предлага откъс от биографичната книга "Ангела Меркел. Непреклонната", Матю Квортръп, предоставен от издателство "Сиела".
Професорът по приложна политология в университета Ковънтри Матю Квортръп проследява живота и политическия път на едно от най-разпознаваемите и влиятелни лица в съвременната световна политика. В книгата "Ангела Меркел. Непреклонната", която е първата англоезична биография на лидера на германския Християндемократически съюз, ученият разглежда подробно пътя на настоящия канцлер на Германия още от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях.
Освен богата библиография изданието съдържа и терминологичен речник. Преводът на книгата от английски език е на Любомир Мартинов и Елияна Генчева. Оформлението на корицата е на художника Дамян Дамянов.
В сянката на Берлинската стена
"Произнася се Ангеела – упорства момиченцето, – с ударение на втората гласна – Ангеела." Хелга Габриел, учителката по музика, въздъхва малко уморено. Тя нарича седемгодишното дете "Àнгела", с ударение на първата гласна. Но ученичката й е едва ли не перфекционист и понякога става леко досадна; тя е момиче, което доста прилича на Люси от "Фъстъчетата" или на Лиса от "Семейство Симпсън". Музиката не е най-силният й предмет, макар г-жа Габриел да признава, че малката госпожица Каснер "не пее зле". Тя може да бъде и твърде напориста, винаги иска да е най-добрата и говори малко повече от необходимото. Но учителката не се притеснява особено. Ангела – или "Каси", както приятелите наричат дъщерята на пастора – е добра ученичка. Тя е от онези, които продължават да пишат, когато другите деца започват да вдигат врява и да нарушават дисциплината; мъдро за възрастта си дете, което на моменти изглежда малко самодоволно. Но като цяло е сладур, с леко надменния си маниер. Учителката може да приеме малко перчене от време на време.
В училище "Гьоте" не се случва кой знае какво и ученик, проявяващ известна дързост и инициативност, е добре дошъл. Ангела се отличава и с двете качества. Тя продължава да е блестяща по математика и руски и дори участва в безбройните състезания, организирани от успешната източногерманска образователна система. Но понякога Ангела има нереалистични амбиции. По природа е тромава, а походката й – леко некоординирана, затова намерението й да се занимава с фигурно пързаляне е посрещнато с мълчалива насмешка.
Никой обаче не подценява решителността и педантичната подготовка във всичко на седемгодишното дете. То никога нищо не оставя на случайността. Мотото й – леко дразнещо за другите деца – е "никога не показвай некомпетентност". Дразнещо или не, това ясно говори за подхода й към всичко. Много десетилетия по-късно, когато Ангела става канцлерът Меркел, вниманието й към детайла и маниакалният й стремеж към правилното представяне на фактите стават почти легендарни. И много от чертите на характера, свързвани след време с най-влиятелната жена политик в света, се проявяват още тогава. Поведението й като ученичка дори още в началното училище прилича на начина, по който тя се държи и действа, когато е на върха на политическата си кариера.
Един пример, често цитиран от Ангела, е случката с трамплина. В трети клас учителят по физическо възпитание, който има задачата да открие спортни таланти за успешния олимпийски отбор на Източна Германия, предлага на Ангела да се опита да скочи от триметровия трамплин. Тя знае, че скокът във водата с главата напред може да се окаже болезнен и вероятно учителят очаква тя да скочи в стил "пирон", след което да я обяви за неподходяща.
Това ще му спести време. Ангела не е в списъка на потенциални бъдещи олимпийци, затова не се притеснява много. Но тя винаги изпълнява каквото й се нареди. Изкачва дванайсетте стъпала, пристъпва колебливо и надниква към водата. Страшно е. Тя се връща. Но не слиза долу. Запристъпя напред-назад, анализирайки положението. Другите деца се забавляват, а някои от момчетата започват да се подхилват. Но Ангела продължава да анализира. Накрая, точно когато звънецът прозвучава за края на часа, тя скача с главата напред във водата. Тя така и никога не става скачач, но успява да събере кураж да се гмурне. Другите ученици не й се смеят; никой от тях не е скочил. А Ангела го прави, след като анализира ситуацията.
Цели 44 години по-късно германският канцлер Ангела Меркел се оказва в трудно положение и отново анализира дали да направи скок. Този път решението ще има последици за други хора, не само за нея – всъщност за стотици милиони. Германското правителство вярва, че е относително неуязвимо за финансовата криза, обхванала света след срива на американската инвестиционна банка "Леман Брадърс" през 2008 г. То дълбоко се заблуждава. В рамките на няколко седмици икономиката на най-голямата страна в еврозоната усеща вторичните трусове на катастрофата в САЩ.
Меркел няма голям опит в икономическата област. Била е министър на околната среда, опазването на природата и сигурността на ядрените реактори, а преди това – министър по въпросите на жените и младежта. Със сложните икономически въпроси е запозната почти толкова, колкото и със скачането от трамплин като ученичка. Както през всички години, преди да стъпи на трамплина, тя се колебае, протака и изглежда несигурна. И както някога на басейна в Темплин, някои момчета (в случая опитни политици от собствения й ХДС и от ГСДП) започват да говорят за нея: тя се "страхува", "не става за тази работа", "некомпетентна е".
Но тогава, тъкмо когато времето вече изтича, тя взема изненадващо решение. Премислила всички възможни последици, обявява, че германското правителство ще гарантира всички спестявания в германски банки. Увереността и решителността на тези думи изненадват колегите й. Изявлението й създава стабилност и й печели уважение.
По-нататък в живота си Меркел ще припомня случката с трамплина, когато сънародниците й – а също и чуждите медии – я критикуват, че е нерешителна. Като малката Ангела, която не се интересува какво приказват съучениците й, и като възрастен политик тя не се притеснява от критики. Всъщност за нея колебливостта е добродетел. Анализът на всеки аспект на дадена ситуация е признак за сила и солидност, а не за обратното, казва тя: "Аз съм твърде смела, когато трябва да се вземе решение. Но имам нужда от подготовка и искам – ако е възможно – да помисля, преди да скоча. Винаги искам да знам какво ще ми се случи, дори това да означава, че не съм много спонтанна". Германските медии продължават да я критикуват за склонността й да анализира прекалено много. Но тя прави това през целия си живот. Един политически журналист от таблоида "Билд" я описва като "жена, която превърна протакането във форма на изкуство".
