Вече повече от 500 години Леонардо да Винчи е сочен като неопровержим пример за човек с множество и разностранни таланти. Историята го помни заради впечатляващите му интелектуални наблюдения в областта на науката и инженерството и особено заради качествата му като художник. Все пак става дума за твореца зад шедьоври като "Мона Лиза", "Тайната вечеря" и "Витрувиански човек". Науката и историята обаче не дават обяснение откъде произхожда този толкова разнолик, напредничав и фин поглед и как така е успявал да пресъздаде перспективата и дълбочината толкова добре върху платното. Възможно е всичко това да се дължи на факта, че е виждал света различно. Буквално.

Има доказателства, че известната способност на Да Винчи да пресъздава триизмерния свят в картините си се е дължала на дефект в зрението, който му е позволявал да вижда както двуизмерно, така и триизмерно, твърди изследване, публикувано преди два дни в журнала JAMA Ophtalmology и цитирано от "Вашингтон пост".

Смята се, че Да Винчи е имал състояние, наричано интермитентна екзотропия, форма на страбизъм, или вид кривогледство. Ако това е така, това се е отразило на възприятието му за дълбочина дотолкова, че да вижда света по-плосък, отколкото го виждат всички останали, и съответно да го възприема като свят, който много по-лесно да бъде реалистично пресъздаден върху листа или платното.

Фактът, че Леонардо все пак е можел да контролира очите си достатъчно, че да са в нормален ред, според автора на изследването Кристофър Тейлър показва, че Да Винчи е бил наясно с разликите между три- и двуизмерното. Изследователят заподозрял, че Леонардо е имал екзотропия, след като забелязал линията на очите му в двете картини, считани за негови портрети, както и в тези, правени от него самия, взимайки предвид теорията, че творбата на артиста отразява до известна степен неговите собствени особености. Той провел математически анализи на шест от творбите на художника - две скулптури, две маслени картини и две рисунки. Един от недостатъците на изследването обаче е именно в тези произведения и факта, че не всички са доказано 100 процента дело на Да Винчи.

Той не е и първият, за когото се счита, че е имал форма на кривогледство. Подобни изследвания от миналото представят доказателства за форма на страбизъм и при Рембранд, Пикасо и Дега. Което идва да покаже, че ние може и да казваме, че художниците виждат света различно, но част от великите артисти явно са го правели съвсем буквално.