Филмът "Кралицата на Шотландия" още не е тръгнал по кината в България и ако искате да си запазите малка част от изненадите, които ви предстои да видите в него от 25 януари, може би ще е добре да подминете този текст, защото той е леко издайнически.

В него ще се обръща внимание на историческите неточности в този иначе исторически филм, който всъщност изглежда и се опитва да бъде достоверен, но, за да подсили удоволствието от магията на киното, си позволява да кривне леко от онова, което казват изследователите на реалните събития около личностите на кралица Елизабет I и Мери Стюарт, кралицата на Шотландия.

В своите два астрономически часа "Кралицата на Шотландия" се опитва да обхване история от над две десетилетия, затова и не е изнеандващо да има някои пропуски, пише изданието Digital Spy.

Онова, което смущава историците в биографичния филм на Джоси Рурк по сценарий на автора на "Къща от карти" Бо Уилимон, е как набързо преминава през един много важен период какъвто е конфликтът между Елизабет I и Мери, кралицата на Шотландия. Това вероятно е и причината много от зрителите в киносалоните по света, където филмът вече се върти, да си тръгват малко объркани след финалните надписи, пише още изданието.

Тук идва ред и на

така че... преценете сами:

Филмът започва с Мери (в ролята Сърша Ронан), която се е отправила към своята екзекуция през 1587 г., така че дори и човек да не е запознат добре с историческите факти, то още от началото разбира, че нещата не са се подредили добре за Мери. Това се вижда добре още в трейлъра.

След това лентата пренася зрителя обратно през 1561 г., когато Мери Стюарт се завръща в Шотландия, след като първият й съпруг - Кралят на Франция Франсоа II, умира заради ушна инфекция. В сценария слабо е застъпено защо Мери е заплаха за братовчедка си Елизабет (в ролята Марго Роби). Католиците приемат Мери за законния наследник на трона, което кара защитничката на протестантите Елизабет да се притеснява от евентуален католически бунт.

Вместо да се фокусира върху машинациите, породени от тази вражда, филмът се занимава повече с проблемите на Мери в Шотландия и по-специално тези, свързани с

От брат й, през втория й съпруг - братовчед й Хенри Стюарт, известен още като лорд Дарнли (в ролята Джак Лоудън) до протестантския проповедник Джон Нокс - всички те се опитват или да контролират решенията й, или да я премахнат от шотландския трон.

Това оставя конфликта с Елизабет като сюжет, който се развива на втора линия.

и сякаш проблемите, които им създават заобикалящите ги мъже им дават повод за взаимоуважение, пише "Индипендънт".

Техните отношения излизат на преден план в края на филма, когато Мери търси помощ от братовчедка си и се опитва да избяга в Англия, след като е абдикирала от трона в полза на едногодишния си син - бъдещия крал Джеймс (VI в Шотландия и I в Англия).

Двете кралици се срещат тайно, тъй като Мери търси помощ от Елизабет, а филмът оставя впечатлението, че арогантността на Мери води и до нейната гибел в крайна сметка. Такава среща реално не е известно да се е случвала, така че тук е и

В телевизионно интервю от 17 януари актрисата Сърша Ронан обяснява защо най-важната сцена от филма всъщност никога не се е случвала в реалността. По думите й, след като зрителят е гледал историите на тези две жени в продължение на два часа, той заслужава тази малка награда. "От драматична гледна точка, има смисъл да видиш двете на едно място", допълва тя. Молбата на двете актриси в главните роли е била те да не се засичат въобще по време на снимките преди да дойде ред за тази сцена, за да може и изненадата им една от друга да е по-автентична.

След тази напрегната, макар и измислена среща между двете, така и не става ясно какво в нея води до екзекуцията на Мери Стюарт, защото кадрите се пренасят отново през 1587 г., когато тя е обезглавена. След това рязко идва и краят на филма.

Макар причината за екзекуцията да бива изговорена, не се навлиза в детайли. Показано е например, че Елизабет подписва нейната смъртна присъда, заобиколена от своите съветници, докато в действителност тя не взима това решение лесно. Подписва го насаме и го връчва на съветника си Уилям Дейвисън.