В новия си документален филм "Дворците на народа" режисьорите и оператори Борис Мисирков и Георги Богданов от продуцентска къща "Агитпроп" се впускат в приключение из кулоарите на пет емблематични сгради - "дворци" от бившето социалистическо минало, за да открият как тече времето в тях.
Режисьорите и оператори Борис Мисирков и Георги Богданов от продуцентска къща "Агитпроп" се впускат в приключение из кулоарите на пет емблематични сгради - "дворци" от бившето социалистическо минало, за да открият как тече времето в тях.
Резултат - документалният филм "Дворците на народа" - ще бъде представен за първи път в България в рамките на "София филм фест" днес в кино "Люмиер Лидл" от 20:45 ч. Следващата прожекция е на 14 март в кино "Славейков" на Френския институт от 20:30 ч..
На снимката: Двамата автори в подземията на Московския държавен университет.
"Първоначалният замисъл тръгна като филм за НДК - от детските ни спомени за градските легенди около строежа му, от опашките за "Кинопанорама" в тийнейджърските години, от любопитството да разберем какво има вътре", разказват двамата автори пред "Дневник".
На снимката: Кадър от Националния дворец на културата.
Петте сгради, които представят във филма, са Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София и Дворецът на народа в Букурещ (на снимката). 
С изключение на НДК разрешенията за достъп до всички останали сгради са им отнемали месеци и години. "Когато най-накрая пристигахме на място, откривахме все същата несменяема система, все същия ужас някой чужд да не види нещо "нередно", разказват двамата.
На снимката: Кадър от вътрешността на Двореца на народа в Букурещ.
Едни от забраните за достъп, които двамата отбелязват като странни, са тези до плувния басейн на Московския държавен университет (МГУ) или столовата на Двореца в Букурещ.
"Атмосферата на потайност все още е жива и в сградите, и у обитателите им", казват още те.
На снимката: Борис Мисирков и Георги Богданов в Двореца на федерацията в Белград.
В крайна сметка им се налага да прибегнат до "партизански" тактики и да се правят на студенти или на туристи с фотоапарат в джоба, за да разкажат историята си. 
Всъщност сградите, които са подходящи за "герои" на такъв филм, са много повече, но авторите решават да подберат пет от тях, "които са и емблематични за периода, и разнообразни като архитектура и като начин, по който живеят днес."
На снимката: Кадър от Двореца на федерацията в Белград.
Общото между всички избрани е, че са "уникални архитектурни творения, направени с много кураж и сериозна доза лудост, за да напомнят за великата власт и светлото бъдеще на народа."
На снимката: Кадър от Двореца на републиката в Берлин.
Режисьорите описват и дворцовите хора като "особена порода".
На снимката: Кадър от Националния дворец на културата в София.
"Дворцовият служител винаги е предан на институцията, колкото и различни стопани да идват и да си отиват - дори и самото място да го няма вече. Като в Берлин. Домакинът на Двореца на Сърбия или ръководителката на климатизационните системи в НДК носят не по-малко самочувствие и достойнство от камердинера на британското кралско семейство - и с право", коментират авторите.
На снимката: Кадър от Белград.
Авторите не са съдници, а наблюдатели, любопитни да разберат как тече животът в пространствата на тези машини на времето, как те успяват да оцеляват в наши дни, се казва в официалното представяне на филма.
Кадър от Двореца на федерацията в Белград.
Във филма са използвани неизвестни до този момент уникални филмови и телевизионни архиви, предоставени от Московския държавен университет, киноконцерна "Мосфилм", Сръбската телевизия, Сръбския филмов архив, Българската национална телевизия, Румънския национален филмов архив и други.
На снимката: Кадър от Двореца на републиката в Берлин.
Музиката на филма включва емблематични за епохата класически произведения от Дмитрий Шостакович, Георгий Свиридов, Алфред Шнитке, както и Мирко Соуч, Симо Лазаров.
На снимката: Кадър от Двореца на народа в Букурещ.
Кадър от Двореца на народа в Букурещ. 
Дворецът на републиката в Берлин. 
Московският държавен университет. 
Московският държавен университет. 
Дворецът на народа в Букурещ. 
Московският държавен университет. 
Националният дворец на културата в София. 