Лола Джун, която все още носи памперси, продава картините си средно по 1000 долара
Ако ви се случи да посетите откриването на някоя от следващите изложби на художничката Лола Джун, е много вероятно да я видите в някоя от обичайните й прически с множество малки опашки на главата и да ви поздрави, докато стиска шоколадовата си сладка в ръка. Някои сравняват изкуството й с това на Жан-Мишел Баския и други известни абстрактни експресионисти. И все пак, ако решите да й донесете букет с рози, е много вероятно да го хвърли на земята и да поиска плюшеното си мече. Всичко това може би звучи малко по-логично, когато допълним, че Лола Джун е на 2 години и дори все още ползва памперси.
Пабло Пикасо преди време казва, че му е отнело 4 години, за да започне да рисува като Рафаело, но цял живот, за да рисува като дете. Лола Джун е майстор точно в този стил, нищо че е на арт сцената от съвсем скоро.
Наскоро нейни творби бяха изложени в галерия в Манхатън и част от тях се продадоха на цени между 250 и 1500 долара. Една от нейните 37 картини, рисувани с акрилни бои върху платно, дори бе оценена на 23 хил. долара.
Откривател на Лола е художникът Пажтим Османаж, който е приятел на майка й Лусил Хавиер, разказва изданието The Cut. Той бил на вечеря в дома им, докато Лола рисувала с маркери върху листи хартия в хола. Впечатлен от нейните драсканици, или както той ги нарича "внушителни абстрактни композиции", артистът се върнал седмица по-късно с друга марка маркери, но майката отказва да й ги даде, тъй като били токсични, а "Лола е още бебе", казала тя.
Така на третото си посещение той идва с акрилни бои и платна за рисуване. Тя се захванала да рисува, което продължило около 15 минути, след което рязко захвърлила четката и се отдръпнала. Така започнали техните редовни художнически сесии.
Творческият процес при нея е много прост: Когато иска да рисува, казва "Рисуване?", а когато приключи, казва "готово".
Три месеца след това Сана Резуан, арт стратег и патрон на Музея на изкуството "Метрополитън", която ползва услугите на майката на Джун - Лусил - като фризьор, посетила студиото на Османаж. Там забелязала една от картините на Лола, подпряна на стената. Резуан, чиято лична колекция от произведения на изкуството включва творби на индийския абстракционист Зарина и на съвременната художничка Шилпа Гупта, предложила 700 долара, за да купи една от картините на място. Така Лола попаднала в първия си арт колекционер.
Няколко месеца по-късно Османаж писал на галерия ChaShaMa с предложение да направят нейна изложба, което било прието, а той започнал да рамкира платната.
Още в първия час от откриването на изложбата шест от тях се продават на цени от 250 до 1500 долара. Ако това обикновено е повод за радост сред художниците, в случая е по-скоро причини да натъжи тяхната авторка.
Когато Османаж първоначално взел картините от дома на Лола, за да ги занесе в галерията, тя много се стреснала, когато не ги открила у дома. Майка й разказва, че картините й станали приятели. Когато се събуди сутрин, дори ги целува, а когато излиза от вкъщи, им казва: "Чао, картини!"
Затова на сутринта след откриването, когато Лола се събудила у дома, огледала се и казала "Къща на картини?", майка й я завела обратно в галерията.