Градски детектив: Софийският младежки фестивал '1968

Трябва да си абсолютно неграмотен ,за да помислиш ,че Бийтълз във върха на славата си ,ще дойдат тук - най- наведените слуги на Москва.
А освен това нашите цървули никога нямаше да ги поканят. Ужас! Дълги коси и клош панталони и западно влияние .... ,,А вие защо си биете негрите?"

• 2 12
• Докладване

До коментар [#1] от "джендър дебне в храсталака":

Не идват при най-наведените слуги на Москва, а само един от тях изнася концерт в Москва - столица на Путинова Русия.

https://www.youtube.com/watch?v=moW3z4tMqeg

• 7 4
• Докладване

Пропуснали сте и вълненията на студентите в Югославия през 1968 г. - м. юни.

• 0 3
• Докладване

Брани Антонова стана мис Фестивал, но за съжаление не можа да стане артистка. Някои тарикати успяха с фалшиви паспорти в суматохата да емигрират. С връзки и пари, разбира се.

• 1 6
• Докладване

До коментар [#2] от "krf54523578":

Тогава Путин е вървял прав под масата на село!

klimentm

• 1 7
• Докладване

От тогава остана песента
“Добър вечер приятелю млад
Добър вечер другарю!”

klimentm

• 0 11
• Докладване

До коментар [#3] от "krf54523578":

Спомняме си за инвазията на Варшавския договор в тогавашна Чехословакия, за студентските бунтове във Франция, които доведоха до оставката на ген. Де Гол. Беше размирна година. За Югославия не знам някой да си спомня за студентски вълнения.

• 0 7
• Докладване

Първа част

В края на петдесетте електричеството с бензина движеха света, но хората използваха и по-първични сили. Високи водни кули и грамадни въртеливи кранове зареждаха парните локомотиви по време на престой. Чудно мека смесица от острите миризми на пушек и траверси мечтателно вдъхваха и пътници, и изпращачи. От площада пред гарата потегляше първото ,,такси”, отзад намотано с бодлива тел. Босоноги гратисчии, и светлолики, и мургави, напук вземаха на абордаж сгънатия гюрук. Полуизвърнат, мустакат файтонджия престорено строго плющеше с пискюллията камшик, а интернационалното братство чалнато врякаше.
Нямаше телевизия и все още по събори и панаири странстваха застарели певци с олющени гъдулки. Наобиколени гъсто, те сърцераздирателно разказваха за страшни хайдути и коравосърдечни поробители, за ненагледни моми и лични ергени, за честни майстори и чорбаджии-изедници, за коварни болести и чудотворни изцеления, за самодиви и караконджули. Покъртени от очакваната развръзка, подсмърчащите слушателки развързваха възли и кесии. Портмонето олицетворяваше градския лукс.
Не продаваха цигари с филтър и кока-кола. Прожектираха изключително черно-бели филми. Леките автомобили се брояха на пръсти. В невъзможен диапазон варираше широчината на крачолите и вратовръзките. Дълбочината на деколтетата също. Но дори маниак с прекалено развинтено въображение не беше в състояние да визуализира минижуп, па макар и средна хубост. Както и петричката врачка - да предвиди въвеждането на петдневна работна седмица.

• 3 9
• Докладване

Втора част

Липсваха шампоани, пюрета и памперси. По села и паланки, електрифицирани със самооблагане, жените задяваха дребните дечица на гърба си в шарени цедилки - домашнотъкани вълнени платчета с усукани върви, завързани отпред. Даже родените на столичните жълти павета твърдо знаеха, че сиренето и кашкавала са млечни произведения. За снабдяването на колбасарските цехове се главоболяха кланици. Гражданите ползваха обществените бани веднъж седмично. Селяните не рискуваха простуда чак толкова често. На дипломатическите представителства все още им казваха легации. И в големи, и в малки градове на страната футболни тимове търсеха под дърво и камък своите свещени имена. Централният армейски любимец се представяше превзето: ,,ЦеДеНеА”; естественият му антагонист, столичният храненик на милицията, засега се подписваше с малко ,,л”.
Официалната статистика се кълнеше, че средномесечната брутна заплата достига седемстотин лева. Още на аванса стотици, хиляди измъчени двойки изтегляха всеки един лотариен билет с благоговение. Срещу петарка. С налични седемдесет бона дори провинциалист можеше да купи двустаен апартамент в София. И да си продаде душата за жителство. Социалната държава се търкаше по брадата с двайсет и трите хилядарки на всеки желаещ за син, червен или зелен москвич четиристотин и седем. Благополучни фамилии, надвили своя харч, застилаха кухненските маси със страхотни мушами, осемнайсет лева линейния метър. Нямаш ли възвишени цели, яж и пий на корем: типовият хляб, чесновият салам и гроздовата ракия вървяха сравнително евтино. Любопитното население биваше осведомявано относно събитията по света и у нас от достъпни хартиени носители, един за грош. Неделен брой делнично спомена, че в братска страна сглобяват жилищни блокове от железобетонни елементи, наречени панели.

• 2 8
• Докладване

Трета част

Народна република България, плътно опасана с ограждения, бавно се носеше по течението, зорко надзиравана от стооката цитадела, правителствено седалище и символ на огромната, въоръжена до зъби Съветска империя. Там, в метрополията, посочваха тукашния имперски наместник, капо ди тутти капи на местната компартия. Пирамидалните структури на тази монополистична организация за централизирано ръководство и тотален контрол незримо пронизваха всяка съставна единица, всеки обект в осеммилионната Заддунавска губерния. Правоверният поданик напредваше служебно само ако е партиен член или сътрудник на репресивните органи. Колониалната администрация безпощадно и методично превръщаше свободолюбивия български народ, формирал се като самостоятелна европейска нация седемдесетина години с цената на море от пот, сълзи и кръв, в ориенталска тълпа. Която не изпитва особена необходимост от демократични права и свободи. Постепенно залиняваха отличителни български качества като добросъвестност в работата, пестеливост, пазарен дух. Вехнеха и непреходни ценности: любов към ближния, състрадание, милосърдие. И благородство. Значещо не ,,синя” кръв, а висока нравственост. Но и в тогавашните условия личната отговорност и собствената воля да вършиш добро или зло обуславяха всяка една постъпка.
https://practic-sofia.blogspot.com/

• 3 8
• Докладване

Участието във "Фон" беше интересно. И после видяхме цялото откриване: т.е. видяхме дългите коси, западняците, танците и др. забранени неща по онова време. И имаше време за море и там в записа се спекулира с участието във фона...

Знаеше се за пражката пролет и нищо....щом са ги пуснали, какво да им направят?
Беше си интересно за нас.

Сидо

• 4 3
• Докладване

До коментар [#11] от "Practic":

Браво, Практик!!!

• 3 7
• Докладване

ХАХАХА - ПРЕЗ 2003 Г. ПУТИН Е НАЧЕЛО НА РУСИЯ И АКО БЕШЕ ИЗГЛЕДАЛ ЦЕЛИЯ КЛИП ЩЕШЕ ДА ВИДИШ КАК СИ ЛАФИ С ПОЛ.

• 4 3
• Докладване

"...социалистическа София се приготвя да посрещне хиляди чужденци от цял свят. Идват гости не само от "вражески" капиталистически държави...Зад кулисите обаче тече трескава мобилизация срещу идеологическия враг."
========================================================================
"Основна част от подготовката на Държавна сигурност (ДС) за Световния младежки фестивал от 1968 г. в София е включвала поставяне на устройства за подслушване (бръмбари) във всеки хотел в София и внедряване на агенти сред всички чуждестранни делегации. Дейността се е простирала на поне 3 континента. Това се разбира от документи на "Държавна сигурност", събрани от Комисията по досиетата в сборника "Държавна сигурност и IX световен младежки фестивал".
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/10/24/3065513_do_vseki_delegat_na_festivala_ot_1968_g_-_agent_na_ds/

• 1 3
• Докладване

"...Едуард Генов, Валентин Радев, и Александър Димитров - това са единствените трима български студенти, дръзнали да се противопоставят на инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет през есента на 1968-а година.
„Около средата на септември 1968-а година тримата студенти се срещат в София и решават, че трябва да реагират срещу българското участие в агресията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Изготвят набързо около 200 позива, които Едуард Генов и Александър Димитров разпространяват по централните софийски улици, а Валентин Радев разпространява в Пловдив. След около месец, когато решават да повторят тази акция, при тях се появява доносник, който изпраща доклад до Държавна сигурност и след 10 дни, на 29-ти октомври 1968-ма година, тримата са арестувани, след което на 11-ти януари 1969-та година са осъдени на различни срокове затвор“.
Едуард Генов получава тригодишна присъда, след което получава вътрешнозатворническа присъда от още 8 години и излиза в края на 70-те години. През 80-те се включва активно в дейността на Дружеството за защита правата на човека, заради което през 1988-а година е насилствено експулсиран от страната.
Александър Димитров е въдворен след излежаването на присъдата, за около три години, принудително, в село Овча Могила, Свищовско.
Валентин Радев по-късно работи като уредник в Националния исторически музей. През 1995-а година умира.
„На 4-ти септември президентът на Словашката република Андрей Киска подписа три указа за награждаването на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев с орден "Бял двоен кръст" за изключителни заслуги към защитата на демокрацията и човешките права в Словашката република. През 2008-а година чешкото правителство е наградило Александър Димитров с ордена "Крамарж". През 2014-а година, заедно с други дисиденти, президентът Плевнелиев награждава Едуард Генов с Орден за гражданки заслуги“,

• 1 5
• Докладване

Типичен фашистки, контролиран форум. Нищо общо с младеж или свобода. Единствения истински младежки фестивал организиран от няколко младежи и посетен от близо милион младежи е Уудсток '69. Това е първия и единствен спонтатнен фестивал на младежи в организацията на който не са участвали корпорации, промотори, политически партии или каквито и да е фашистки младежки движения като Хитлер юнген, Димитровски Комсомол .....

Sic semper evello mortem tyrannis - California Über Alles

• 3 5
• Докладване

До коментар [#17] от "Pontif New Dnevnik SUCK":

Уудсток 69 остана в паметта на човечеството, а София 1968 в паметта на поколението от 50-те (донякъде, защото бе забранено придвижването на младежи от провинцията към София)

• 2 4
• Докладване

До коментар [#6] от "klimentm":

“Малката креолка, от Венецуела, тя дойде с другари тук на фестивал...“! Беше чудесно време - вече студент първа година в СУ преживях две страхотни седмици! Без политики!!!

Малинчо

• 2 2
• Докладване

До коментар [#14] от "krf54523578":

И да му обясняваш - няма да види! А приказките за фестивала тук са глупашки експозета на политизирани информационни фикции. Бях завършил първи курс и предстоеше есенна бригада, та това време беше върховно преживяване на един провинциал, а ДеСе-тата и КаГеБе-тата не ме интересуваха!

Малинчо

• 3 4
• Докладване

До коментар [#14] от "krf54523578":

Говоря за 68 година разбира се, не съм малоумен!

klimentm

• 0 0
• Докладване

Доста зловеща памет, не мислиш ли? За един народ с хилядплетна памет. За народ който никога не е имал роби или робство за разлика от повечето Европейски народи, за народ който е можел да пътува и да изучи децата си където иска и доколкото му позволяват силите, да запомни това уж светло международно събитие със забраната на младежи от провинцията да пътуват до София! Тази система с жителствата беше въведена от Руснаците по модел на Крепостничеството в Русия и е обида за народа ни и за историята ни.

Sic semper evello mortem tyrannis - California Über Alles

• 3 9
• Докладване

Те затва се разцепват веднага след падането на режима в началото на 90те да се мъкнат всякакви величия които тогава са на върха на кариерата си в Москва-Металика,Гънс,Джоуви и кой ли не...
А пък разни нарколекета-радикали като Пистълс напоследък и излезе информация че КГБ направо си ги е спонсорирало с цел да ерозират режима...

Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!

• 0 0
• Докладване