Майер цял живот работи като детегледачка и тайно снима в свободното си време, без да показва снимките си на никого. Докато една щастлива случайност не ги изкарва наяве две години преди смъртта й.
Вивиан Майер работи през целия си съзнателен живот като детегледачка. Първоначално в Ню Йорк, а след това и в Чикаго. Животът й минава като в сянка или по-скоро като на "жена без сянка", както я определят някои критици. През това време обаче тя снима и натрупва огромен снимков материал, който става обществено достояние по една щастлива случайност едва през 2007 г.. - две години преди смъртта й.
Първата българска изложба с фотографии на Вивиан Майер "В нейните ръце" ще бъде открита днес, 23 април, в Софийската градска художествена галерия.
На снимката: Одри Хепбърн на премиерата на "Моята прекрасна лейди" в RKO Palace Theatre, Чикаго,1964 г.
Изложбата е единадесетата поред за платформата "Майстори на фотографията" и представя част от от огромното творчество Майер, чието име днес се нарежда сред другите големи във фотографията като Даян Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит и Гари Уайногранд.
На снимката: Ню Йорк, юни 1954 г.
Вивиан Майер (1926-2009) е американски уличен фотограф с австро-унгарско потекло от страна на баща си Шарл Майер. Майка й Мария Жосо е французойка. От началото на 50-те до 90-те години на двадесети век Вивиан работи като детегледачка в Ню Йорк, а по-късно и в Чикаго.
На снимката: Автопортрет
В свободното си време се отдава на снимането, но крие творбите си от останалите. Така за времето до края на 90-те години Майер натрупва над 100 хил. негатива, а освен това има и поредица от домашни документални филми и записи. Кадрите й улавят мигове от историята на ежедневието, портрети на непознати и познати лица, разрушаването на исторически места или сгради заради строежа на нови, невиждания живот на различни групи от хора, както и някои от знаковите места на Чикаго.
На снимката: Неизвестна локация, 25 юни, 1961 г.
Майер прекарва близо 50 години от живота си като детегледачка. За децата, за които се грижи, тя е като Мери Попинз. В биографията на официалния й сайт е описано, че децата я възприемали като втора майка, която не спирала да ги забавлява с интересни занимания - като например посещение на някоя градина, където да берат ягоди, разходки сред природата. Веднъж дори се появила със змия, уловена на пътя, за да я покаже на малчуганите.
На снимката: Ню Йорк, 1954
Била със свободолюбив характер, но и много горделива. След като ангажиментите й като детегледачка приключили, тя останала бедна и била спасена в крайна сметка от част от децата, за които се е грижила и които я помнели като втора майка. Те събрали пари, за да й купят апартамент и й осигурили възможно най-добрите грижи на старини.
На снимката: Фотографиите на Вивиан Майер пристигат в София за изложбата "В нейните ръце"
Без да знаят, един от заключените шкафове, в които тя държала негативите си, бил продаден на търг заради просрочени плащания.
Така огромното количество фотографии, които тя е правила през целия си живот, излизат наяве едва през 2007 г. по време на продажба в местна аукционна къща в Чикаго, когато в крайна сметка по-голямата част от него попада в ръцете на Джон Малууф и той посвещава времето си, за да популяризира нейната работа.
Първоначално тя снима в черно-бяло, а от 60-те години нататък и в цвят. Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е за да ускори хода на времето, а за да го спре в "замръзнали" кадри. Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи, пише за нея Ан Морен в diChorma Photography.
На снимката: Кърк Дъглас на премиерата на филма "Спартак" през 1960 г.
Морен допълва: "Друг важен въпрос, който сякаш поддържа цялата конструкция на творчеството й: нейното търсене на идентичността чрез автопортрета. Сред работите на Вивиан Майер има много такива портрети в различни вариации и типове. Съвкупността им представлява множество нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Повтарящ се елемент от автопортретите й (който днес се възприема като нейна запазена марка) е хвърлената сянка, която обикновено е отделена от тялото, един двойник в негатив, "изсечен в реалността" и претворяващ отсъствието. Той подсказва за съществуването на живото си съответствие, като същевременно заличава присъствието му. Чрез двойствеността Вивиан Майер експериментира с тази своя същност на ръба на изчезването и появата на другото "аз", определяйки техниката на автопортрета като "пребиваване в трето лице, което разкрива с голяма точност присъствие и липса"." 
Затова и в изложбата можем да видим онази друга същност на "жената без сянка".
На снимката: Пред обществената библиотека в Ню Йорк, без дата.
"В нейните ръце" ще бъде на разположение на посетителите в галерията до 2 юни. 