Джулиана Маргулис, актриса: Трябва да запалим децата по науката отрано
От миналата неделя носителката на "Златен глобус" и "Еми" Джулиана Маргулис е отново на малкия екран в главната роля в шестчасовия мини-сериал "Гореща зона". Вторите два епизода от него предстоят тази неделя от 21:55 ч., В интервю, предоставено на "Дневник" от National Geographic, актрисата разказва повече за ролята си и сюжета, чието действие се развива през 1989 г. в научна база до Вашингтон, където за първи път е документирана поява на смъртоносната ебола на американска земя.
Откритието и последващото овладяване на смъртоносния филовирус, чиито нива на смъртност достигат до 90% по това време, са заслуга на група смели учени и войници, водени от подполковник Нанси Джакс. "Гореща зона" е вдъхновен от действителни събития, описани подробно в бестселъра със същото заглавие на Ричард Престън и разказва мъчителната история на една глобална криза, която не се е състояла.
Какво е гореща зона?
- Гореща зона е място, където се изучават биологично опасни патогени като eбола, СПИН и други.
Коя е Нанси Джакс и какво Ви привлече към тази роля?
- Интересното беше, че когато получих работата, не бях наясно, че в Щатите годишно се внасят 40 000 маймуни за лабораторни тестове и всякакви други неща. А през 1989 г. откриват вирус, който вероятно е ебола заир. Има много различни щамове на ебола. Но щамът, който ги притеснява най-много през 1989 г., и книгата на Ричард е именно за това, беше ебола заир. При него смъртността е 9 от 10. Научих прекалено много, за да мога отново да спя спокойно.
Има много малко аспекти на ебола, които не са кошмарно ужасяващи. Има ли аспект на вируса, който ви плаши най-много?
- Ебола е страшен вирус, тъй като може спокойно да покоси смъртоносно девет от 10 души, в зависимост от щама. Той е унищожил цели села в Африка.
Накратко през какви препятствия е изправена Вашата героиня?
- Нанси Джакс, като полковник от армията, е изправена пред сексизъм. Тя е в особена позиция, в известен смисъл е недосегаема, не само защото е невероятно добра в работата си, но и защото съпругът й също е полковник и ветеринарен лекар в армията. Хората ги уважават изключително много.
В сериала е силно застъпена концепцията за страха, а Нанси Джакс го посреща без колебание, с гордо вдигната глава. Но не всички реагират така на страха. Как страхът разкрива определени черти на характера - недостатъци или добродетели?
- Мисля, че страхът има добри и лоши страни. Страхът подбужда паника и това е лошо, защото няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх, нали? Така че, ако се поддадете напълно на страха, всъщност никога няма да го овладеете.
Нанси не гледа безучастно отстрани. Тя е човек на действието. Мисли как да се пребори с всичко заплашително. Така че добрата страна на страха е да си достатъчно уплашен, за да осъзнаеш, че ако не направиш нещо, ще стане по-лошо. Мисля, че мотивацията на Нанси е да спасява хората, не защото е герой или се мисли за такава – защото тя не го мисли – а защото за това й се плаща. Това й е работата.
Разкажете ни за предпазните костюми.
- Опознах най-мрачната си страна по време на тази работа именно заради костюмите. Те са непоносимо неудобни. Не са правени за жени. Има два различни вида костюми. Имаме костюмите "Ракал", които носим, когато отиваме в дом Рестън. Там трябва да евтаназираме 400 маймуни. Другите са гумените костюми, които трябва да носим в лабораториите с ниво 4 на биологична опасност. Те тежат 30 кг.
Има толкова много скептично настроени към науката в днешно време, но има и някои много добри минисериали, които се опитват да разглеждат подобни въпроси. Мислите ли, че подобни предавания помагат да представят значението на науката?
- Мога само да се надявам. Ако поне един от милион души гледа това предаване и след това ще се замисли как може да помогне, как може да спре тези, които отричат научните факти, значи сме си свършили работата.
Изумявам се от хората, които отричат науката. Когато сина ми си счупи ръката преди време, отидохме директно в болницата, защото аз не съм лекар. Не знам как да я наместя или да сложа гипс. Същото е и с научните изследвания. Аз нямам уменията да го направя. Затова разчитаме на учените да открият лек за различните болести.
Ако трябваше да обясните исторатя на "Гореща зона" на по-млада публика, какво бихте им казала? И трябва ли да използваме "Гореща зона", за да отворим очите на младите за вируса ебола, въпреки по-графичното съдържание?
- Нанси Джакс (първообраз на персонажа) ми разказваше, че със съпруга ѝ обикалят страната и правят научни лекции в училищата. Каза, че трябва да увлечем младите хора на 10, 11, 12 години по науката, защото отнема много, много години обучение, за да бъде извършено това, което е направила тя. Имаме нужда от повече учени. Така че трябва да ги запалим по науката отрано.
Изумих се, когато разбрах, че книгата "Гореща зона" е бестселър сред младежите. Това е много вълнуващо, защото я прочитат и разбират, че учените имат невероятна работа и могат да доведат до истинска промяна в света. Никога не съм имала страст към науката, но може би защото не съм имала добър учител.
Можем обаче, предвид състоянието на света, да предадем посланието на децата, че можем да променим света заедно и можем да започнем сега. Това ще е първото нещо с мое участие, в което ще ме гледа синът ми. Никога не е гледал друго предаване, в което съм участвала. Ще гледаме "Гореща зона" с група негови приятели. Той е на 11 и много искам да се запали по науката. Мисля, че е задача на родителите да запознаят децата си с това.
А дали сцената с Джакс и маймуните на магистралата наистина се е случила?
- Ужасяващо е и се случило. Лудост е, знам.
Говорихте ли с нея за това?
- Едно от първите неща, които казах на Нанси, когато се съгласих да играя ролята, е, че последното нещо, което искам да правя, е да участвам в продукция, която тя не одобрява. Тя беше чела книгата и сценария и каза, че на 100 процента одобрява.
Тофър Грейс го каза най-добре – "Гореща зона" е увлекателен трилър, дкато не разбереш, че е базиран на действителни събития. Тогава се превръща в хорър. И мисля, че е изключително прав.
Вие винаги избирате да играете жени, които са силни и самоуверени като този персонаж. Съзнателно ли ги подбирате?
- Не, не е съзнателен избор. Предполагам, че тези роли ме привличат, защото харесвам посланията им и мисля, че мога да пресъздам историите им по релевантен начин. Наистина никога не е бил съзнателен избор. Те ме намират и аз тях.
И докато се излъчва този сериал, виждаме на първа страница в медиите информция за ужасната криза с ебола в Когно, например, където има над 1100 жертви.
Тази история се развива през 1989, сега сме 2019 и най-накрая ще има продукция, която показваме в същия момент, когато има и активна криза. Същото се случи и с "Добрата съпруга". Вторият пилотен епизод се излъчи и по същото време имаше скандал с политик, който беше спал с проститутка. Темите са актуални и вероятно това се дължи на късмет.
Защо хората са толкова пленени от хорър сериали по телевизията – ужаси и бедствия? Наскоро имаше няколко много успешни такива.
- Не знам, защото не съм един от тези хора. Може би се дължи на адреналина. Хората се зареждат от страха, от чувството. Трябва да попоитате някой, който обича да гледа страшни сериали. Аз лично не го правя и ми е трудно да си представя защо някой би искал да бъде изплашен. Когато обаче е базирано на истински събития, бих искала да знам, защото искам да се образовам. Но само в името на ужаса - това никога не съм го разбирала.
Говорихте ли с Нанси Джакс за това защо са решили да застанат заедно със съпруга си на фронтовата линия в борбата с тази болест, имайки предвид, че имат деца вкъщи?
- Говорих с нея и тя не е разглеждала ситуацията по този начин. Начинът, по който тя разглеждала живота, докато е работила в лаборатория с ниво на сигурност 4, е че това просто е нейната работа. Ако не го е възприемала по този начин, не би било възможно да си върши работата. И съпругът ѝ е наясно с какво се захваща тя. Това е неин дълг, защото е подполковник в армията.
Така, че има доводи, които са я накарали да защитава тази позиция – "Да, това са моите деца, но ако не направя нещо за този проблем, животът на всички деца е застрашен". Не си го е представяла като ситуация на живот и смърт само от нейна гледна точка, а като нейната работа и дълг.