Математици показаха, че електронната музика е 190 пъти по-заразна от шарката
На всекиго се е случвало да му "влезе в главата" някоя натрапчива мелодия, но математици показаха в изследване, че зад това стои особен механизъм, според който поп музиката може да се разпространява подобно на вирус. А електронната музика е "най-заразна".
Изтеглянето на песни и албуми от интернет или стрийминг на музика улеснява наблюдението на това явление, което според авторите прилича на кривата на развитие на инфекциозно заболяване.
Екипът на Дора Росати е от университета "Макмастър" в Онтарио, Канада. Те се поинтересували дали като приложат математически модел, обикновено използван за изучаване на епидемии, могат да научат нещо от механизма, по който песни и мелодии стават популярни.
За целта те се обърнали към база данни за почти 1.4 млрд. тегления от вече спрения стрийминг сайт MixRadio. Фокусирайки се върху водещите хиляда парчета за Великобритания в периода 2007 - 2014 г., те сравнили доколко активността се вписва в т.нар. SIR модел. Резултатът бил доста добро припокриване на логиката, по която става популярна една музикална творба, и как се разпространява вирус сред населението.
Няма кой знае каква сензация - учените просто са потвърдили с математически методи колко важни са социалните контакти.
"При заболяванията след контакт със заразен има определена вероятност човек да се зарази. При песните е същото. Разликата е, че при музиката не е задължително да има физически контакт. Може просто ваш приятел да е сложил нова песен към публикацията си в "Инстаграм", тя да ви е харесала и да сте поинтересували коя точно е, на кого е, да си я свалите и така да продължите "заразяването", разказва Росати.
Същото е и със слуховете, просто музиката има повече средства и платформи за разпространяване, коментира за лондонския "Гардиън" д-р Томас Роусън, специалист по моделиране на заболявания към Imperial College. "Болестите са ограничени от изискването за физическо взаимодействие между хората. При музиката понякога е достатъчен един туит и са "заразени" стотици хора. Скоростта на "епидемията" е в пъти по-висока от тази при инфекциозни заболявания."
Екипът на Росати дори измерва с нар. базово репродуциране (R0) потенциала на различни жанрове в музиката да заразяват. Резултатът е, че денс и метъл музиката са най-"безопасни" - с показател 2.8 и 3.7.
Поп музиката е по-заразна от тях, но далеч по-способни да се разпространяват сред популацията са рокът и хип-хопът. Бийтът на електронната музика е абсолютно недостижим - с показател 3430 тя е 190 пъти по-заразна от дребната шарка (показател 18).
Последното не означава, че парчета на електронната музика са изтегляни по-често от интернет, а че много по-бързо се разпространяват сред феновете. В същото време има хора, които са "имунизирани" срещу този жанр, защото вече имат изградени устойчив вкус към друга музика.
Според Росати това откритие може би означава, че феновете на електронната музика са по-страстно запалени по нея или че социалните им мрежи са доста по-тясно обвързани, отколкото на почитателите на други жанрове. Трето възможно обяснение е, че поп музиката, да кажем, се разпространява чрез доста по-пасивни - в сравнение с активността в интернет - платформи, каквито са радиостанциите.
Но при цифровите платформи се откриват съвсем нови възможности, защото малко или напълно неизвестни творци могат да достигнат несравнимо повече почитатели, отколкото ако очакваха някой да ги забележи в радиостанциите или музикалните тв канали. От друга страна, в музикалния бизнес става по-лесно да се проследяват и прогнозират "епидемии" от нова музика и така да се стимулира "заразяването" с нея на повече хора.