Гледащ "назад към тъмнината" телескоп все не излита, но чакането си струва
"Какво ядат астрономите за закуска в деня, когато телескопът им за 10 млрд. долара се изстрелва в космоса? Ноктите си". С тази шега започна в началото на седмицата разказът на "Ню Йорк таймс" за най-скъпия подобен апарат, пускан от Земята, само ден преди преди NASA без никаква изненада да обяви, че ракетата, натоварена с него, за пореден път няма да излети.
Пускането се очаква най-рано в деня, когато християните в голяма част от света (и България) празнуват Бъдни вечер, и може да не е последното отлагане.
"Джеймс Уеб" (James Webb Space Telescope) вече бе подготвен за излитане - зареден, поставен на ракетата Ariane 5 в очакване на големия ден за американската NASA, европейската (ESA) и канадската (CSA) космическа агенция, които разработиха проекта.
Малък технически проблем дели апарата за 10 млрд. долара от възможността да даде на човечеството нов поглед към Вселената - задача, по която човечеството работи от четвърт век. Дали наистина неизправността не е сериозна, ще покаже времето; по различни причини изстрелването се отлага вече три години.
Първият път това стана през октомври 2018 г. Списъкът с предвидените за изстрелване следващи моменти, събран от специализирани издания, изглежда така:
- началото на 2019 г.;
- май 2020 г.;
- март 2021 г.;
- 31 октомври 2021 г.;
- ноември 2021 г.;
- 18 декември 2021 г.;
- 22 декември 2021 г.
Дори за датата 24 декември няма гаранция; прозорецът за излитане на ракетата на "Арианспейс" по това време ще е едва около 30 минути.
Огромно огледало от злато
От друга страна, скъсяването на интервалите между отлаганията дава на екипа зад "Джеймс Уеб" надежда, че развръзката е близо.
"Коледното чудо", очаквано в NASA и ESA, ще изведе в космоса уред с огледало от покрити със злато шестоъгълници, дълго 6.5 м (при 2.4 м за предишния мегапроект "Хъбъл"), и четири свръхчувствителни инструмента (сред тях - най-студената камера), с която ще се събират инфрачервени лъчи от най-далечните кътчета на космоса.
Изборът на златото като материал за покритие на огледалото не е разточителство (най-малкото за нанасяне на слоя са използвани едва 50 грама), а е заради изключително високата му способност да отразява. Въпреки това и към цената на проекта, и към времето, което отне създаването му, имаше много критики, които могат да се сведат до това дали усилията си струват.
Погледът към времето, по-близко до Големия взрив, се смята от изследователите в трите космически агенции за достатъчно силен аргумент да кажат "да".
Назад към тъмнината
Дори в някои специализирани издания изместването на датата изглежда все по-малко като новина.
Въпреки това интересът към началото на работата му, а и амбициите му остават огромни: с технология, превръщаща го в наследник на "Хъбъл", този европейско-американско-канадски проект трябва да отвори вратата на човечеството към изследването на някои от най-далечните обекти във Вселената. "Джеймс Уеб" ще помогне да се изучава начинът, по който са образувани първите галактики, но и да се опишат подробно атмосферните характеристики на други потенциално обитаеми планети.
Това предизвикателство прави "Джеймс Уеб" много различен от знаменития "Хъбъл, изстрелян преди 31 години". Последният обикаляше в орбита около Земята и можеше да се поправи от астронавти. Наследникът му ще е на 2 млн. км, в орбита около Слънцето. Ако изготвян от човека ще уред ще лети толкова далеч, всеки детайл трябва да е изпипан до съвършенство. Затова бе и шегата с ноктите.
За очакванията към "Джеймс Уеб" Би Би Си пише:
| "Трудно е да си представим време, когато всичко съществуващо е било тъма, когато е било възможно да пътувате в каквато и да е посока милиони години и така и да не видите нищо. Но това е историята, която ни казват учените, за "тъмните векове" във Вселената преди появата на първите звезди. И много скоро смятат да ни покажат това време или по-точно как е свършило - как космосът накрая се изпълва със светлина. Ще го направят с най-големия телескоп, изпращан отвъд Земята." |
"Джеймс Уеб" ще има нужда от месеци подготовка в космоса, преди да започне да събира научни данни. Ако успее, човечеството ще види екзопланетите ясно колкото никога досега. Земята ще получи възможност за среща с образа на Вселената от времето, когато е била едва на няколкостотин хиляди години, чрез светлината, която засича от тези обекти и която пътува в продължение на милиарди години. В този образ вероятно ще има звезди, галактики, черни дупки.
И всичко това при температура -230 градуса по Целзий в продължение на 10 земни години.