За това става въпрос в книгата на прочутия нидерландски писател Тон Телехен "Същността на слона", която излезе под марката на издателство "Точица" като част от поредицата му за възрастни "Библиотека "Нов ред".

Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани по-скоро с разсъждаващия, отколкото със самия слон. А може би падането е нещо ценно за него?

Тон Телехен често разказва философски истории за животни. Това не са точно притчи, нито басни. В тях няма готови отговори, а по-скоро поводи за размисъл - и доста наблюдателни психологически описания. Спечелил световна популярност с детските си книги, Телехен се обръща и към възрастните читатели, които също имат нужда от въображение, за да разберат ирационалното в себе си и другите. "Същността на слона" е част от поредица, в която се говори за смелостта (и мишката), депресията (и щурците), самоизличаването (и скакалеца), за съжалението (и бръмбара).

Слънцето засвети през прозореца и слонът се събуди.

Каза "Ох", предпазливо опипа цицините по главата си, обърна се настрани, каза още няколко пъти - сега вече по-силно - "Ох" и стана.

Протегна се и реши, каквото и да се случва, вече никога да не се катери по дървета и изобщо никога повече да не пада. Погледна се в огледалото, поклати глава, установи, че видът му е жалък, и излезе.

Навлезе в гората и се замисли какво би станало, ако наистина никога повече не се покатери на дърво.

Няма вече да падам, помисли си той, никога вече няма да изпитвам нито болка, нито съжаление.

Всичко това бяха предимства.

Обаче имаше и недостатъци, знаеше си той.

Освен това, помисли си, ако не се покатеря аз, все някой друг ще се покатери на някое дърво и ще падне оттам много по-лошо, отколкото аз някога съм падал, и тогава аз ще съм виновен.

Слонът кимна, спря под едно дърво и погледна нагоре.

Още един път опипа цицината на тила си и се опита да спази тържественото си обещание никога вече да не се катери.

Но какво значи тържествено помисли си презрително и сви рамене.

Изкашля се и се покатери нависоко, стигна върха, огледа се, видя далечината, извика "Далечината! Виждам далечината!", направи танцова стъпка от щастие, после пирует на един крак, спъна се, падна, извика "Опа!" и тежко тупна на земята.

Няколко животни го видяха или чуха да пада и се сетиха за него.

След известно време той се изправи, простена и закуцука нататък.

Недалеч от първото дърво се покатери на второ, после и на трето.

В здрача се затътри към къщи, ходило след ходило, като охкаше тихо.

У дома легна и веднага заспа.

Нощем не се катереше.

Посред нощ се събуди, припомни си какво се бе случило предния ден, усети болка по цялото си тяло и реши, че е глупав, инат, късоглед, лишен от здрав разум, невъзможен, смешен и че за нищо не става.

Загледа се в тавана и лежа така дълго време.

Накрая взе лист хартия и записа мислите си.

После отново заспа и спа, докато слънцето не засвети през прозореца.

- Ако ти, катерице, беше на мое място - попита веднъж слонът катерицата.

Беше летен следобед. Седяха в къщата на катерицата. През отворения прозорец слънцето светеше в стаята и падаше косо върху масата с чашите, от които бяха пили чай. В светлината танцуваха прашинки, а в далечината, на върха на липата, пееше дрозд.

- щеше ли тогава също да искаш да се катериш по дърветата, като знаеш, че всъщност не можеш да се катериш и със сигурност знаеш, че ще паднеш и ще те боли

Катерицата мълчеше. Слонът отпи още една глътка чай и продължи.

- и ако стигнеше върха на дървото, щеше ли също да се огледаш наоколо и да усетиш сърцето ти да подскача от щастие, понеже виждаш далечината, цялата далечина, която никога преди не си виждала, и щеше ли тогава също да викаш "Далечината! Виждам далечината!" и да се завъртиш около себе си, и да направиш пирует на един крак.

Той спря за момент и погледна изкосо катерицата. Но катерицата продължаваше да мълчи и да разбърква чая си.

Слонът хвърли поглед към лампата, която висеше над масата, и продължи.

- ... дори и да знаеш, че не можеш да правиш пирует, да не говорим пък на един крак, и в никакъв случай на върха на дърво, понеже там изобщо няма място за пирует, дори за някого, който е много добър в пируетите, нали, там не можеш даже да застанеш на един крак

Катерицата беше станала и напълни отново чашите. И двамата отпиха по глътка.

- ... и че ще паднеш - няма друг начин - и че ще се изтърсиш през клоните на това дърво и ще тупнеш тежко на земята, тъй че всичко да те заболи и всичко, което може да се счупи, да се счупи и вече да не знаеш къде си и кой си?

Слонът отпи още глътка, остави чашата си, изкашля се, прехапа устни и опря хобот на врата си, понеже не знаеше какво иначе да прави с него, а катерицата също остави чашата си, потърка се по челото, почеса се по тила и тогава каза:

- Да.

Ако всички бяха на мое място, помисли си веднъж слонът, то тогава всеки щеше да се покатери на някое дърво: катерицата, мравката, жирафът, бръмбарът, бизонът, къртицата, пеперудата. Дървeтата щяха да са съвсем достатъчно за всички.

Слонът вървеше през гората. Беше пролет, високо в липата пееше дроздът, а в тръстиката край реката квакаше жабата.

И ако всеки застанеше на върха на някое дърво, всички щяха да викнат: "Далечината! Виждам далечината!", да подскочат и да затанцуват - валс, полка - всеки нещо различно, може би дори всеки щеше да направи пирует от щастие или пък салто, и слънцето щеше да залезе, и стотици, дори хиляди животни щяха да танцуват едновременно, всяко на върха на някое дърво

Той спря да мисли, поседна на мъха и опря гръб в ствола на бука. Въздъхна дълбоко и отново се захвана да мисли. Само аз щях да падна, помисли си. Всички останали щяха да се спуснат или да отлетят, да припнат надолу или да се зареят в ниското.

Той стисна устни, преметна хобот на врата си и затвори очи.

Намираше живота за нечестен.

Но пък може би, помисли си тогава, животът си е съвсем честен. Може би е ужасно честно само той да пада - и никой друг. Може би това беше най-честното от всичко на света.

Помисли за всички дървета, по които се беше катерил. Бяха ли понякога честни? А луната, как стоеше въпросът с честността на луната? И всъщност какво означаваше "честно"?

Слънцето залезе, луната изгря, стана среднощ, а той още седеше там и заспа в тревата под бука, и катерицата го видя, когато излезе, за да послуша бухала, който викаше в далечината нещо, което тя никога не можеше да разбере. Тя се спусна безшумно, загърна слона с одеяло, безшумно се изкатери, влезе си вкъщи и си легна в леглото.