Ню Йорк, сто години назад във времето, е пенлив коктейл от хора, култури, възможности. Десетилетие на оптимизъм, иновации и изкуство, The Roaring Twenties блестят с кули от шампанско и перлени огърлици, миришат на автомобилно гориво, пури и амбиция. Братята Уорнър превръщат нямото кино в отживелица. Коко Шанел крои "безсрамно" разголване на женската плът. Към облаците се издига Крайслер Билдинг, 77-етажната емблема на доминантата ар деко. Фицджералд пише "Великият Гетсби", навярно най-доброто литературно посвещение на бурното десетилетие. В "Ерата на джаза" нощните забавления с биг бендове и вихрени танцови маратони в салони и кабарета са трамплинът, за да се заявиш в обществото. Трябва да си млад, богат и свободен. И, разбира се, трябва да си бял.

Ню Йорк, сто години назад във времето, e също и несправедлив. Расовата сегрегация и Голямата депресия заплашват цели общности, системният расизъм усилва мизерията. В Харлем обаче танцът отново е обединителната нишка. Една нова форма ще превземе града, а и целия свят. Това е линди хоп, заченат в импровизация с елементи от афроамерикански танци, степ, джаз, чарлстон и други влияния. За линди хоп нямаш нужда от рокля и смокинг. Дрехите се шият с подръчни средства, покривки и драперии, перли няма, защото важното е да покажеш по-изкусни и по-ефектни "въздушни стъпки". Балната зала "Савой", едно от малкото пространства без расово деление, е първата трибуна на линди хоп пионерите. Най-легендарният сред тях, Франки Манинг, казва, че от самото начало "никой не гледаше кожата и дрехите, а краката ти".

И днес мисията на танца е да приобщава и да носи удоволствие. И в това може да се доверим на създателите на сцената за линди хоп в България. Това са Явор Кунчев и Соня Кутищева, хореографи и организатори на многобройните събития на Lindy Hop Bulgaria в София, Пловдив, Русе, отскоро и Варна. Тяхната среща в интернет ги превръща във водещата линди хоп двойка у нас. Идват още суинг ентусиасти и съмишленици, които се наричат "Crazy Bulgarians". Така през 2012-та се появява Lindy Hop Bulgaria, която организира курсове за начинаещи, фестивали и международни състезания. Началото на суинг общността у нас е поставено. Двамата твърдят, че няма как наистина да влезеш в танца, ако не познаваш корените му. И точно оттам тръгва разговорът, докато в залите под клуб "Перото" в НДК се водят шаг, тап, блус, линди хоп и соло джаз класове.

Отначало линди хоп се танцува по двойки, заради тогавашното силно влияние на балните танци. В основата си обаче това е афроамерикански културен феномен. Той изразява солова автентичност, ритмичност и "здравословна" конкуренция, точно както някога хората един по един излизали от групата край огъня, за да покажат какво могат на останалите. "Линди хопът на първо място е социален и импровизационен танц. Да си майстор в този стил означава да си майстор в импровизацията и комуникацията на момента, тук и сега, с партньора и музиката", казва Соня. За нея линди хопът е най-вариативният, всеобхватен и свободолюбив от всички суинг танци, защото обхваща от бавно до бързо темпо и има най-голям репертоар.

Появяват се вариации, като бибоп, джайв и други, но постепенно вниманието се мести към други социални стилове, като хип-хоп. Танцът в Европа се възражда през 1980-те, когато Манинг започва отново да преподава своите характерни движения върху класически хитове. Така танцът заживява нов живот като глобален феномен. Явор обобщава: "Суингът е повторяем като мелодия, темпо и ритъм, но като танц суингът вече е доста по-развит, особено линди хопът. Той е отворен за влияния и е много по-разнолик и емоционален, отколкото в първоначалния си вид. За мен линди хопът е джазът на суинг танците".

Връщаме се към 2012-та, когато се създава Lindy Hop Bulgaria. Тогава Явор, международен съдия по акробатичен рокендрол, се занимава с маркетинг, а Соня е архитект. Първо започват с буги вуги, който е близък до акробатичния рокендрол и също се танцува на суинг музика. И откриват линди хопа. "Вече имаше YouTube и социални мрежи, информацията беше достъпна, но не и достатъчна, за да ни научи да танцуваме. Няма как да усетиш същността на танца от видеоклипове. Започнахме да посещаваме събития и фестивали в чужбина. Постепенно научихме, че това е нещо по-голямо, с методология на преподаване, класическа хореография, но най-вече с комуникация вътре в танца. Това е най-голямата магия на линди хопа, тя е невидима за очите", разказва Явор.

У нас интересът към суинг танците се взривява покрай филма "Великият Гетсби" (на режисьора Баз Лурман от 2013 г. с Леонардо ди Каприо в главната роля - бел.ред.) и музикалните събития на The Smugglers Collective, включително DJ партитата и електро суинг концертите на Parov Stelar, Postmodern Jukebox и други. "Две са основните причини, заради които хората идват да се учат при нас. Първо, човек харесва музиката и иска да танцува на нея. Ако тази музика те вълнува, няма как да не танцуваш на нея. Второ, хората търсят начин за социализация. Виждам как доста бързо си създават нова среда, получава се експлозия от приятелства", допълва Явор.

Хореографии на Lindy Hop Bulgaria има в театрални постановки, в български филми и италиански мюзикъл, в реклами, а също в кампанията за отриването на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Хореографията започва от музиката, защото двете са неразделни, но също така понякога Явор, Соня и останалите преподаватели влизат в залата с идея за конкретно движение. "Развиваме го, музицираме го, за да го изпълним така, че да се влее в динамиката на мелодията, отчитайки нейните акценти, паузи, идеи", споделя Явор. Класическите хореографии се използват основно за преподаване, като продължителността им е около 3 минути. Други пък се измислят за състезания.

Състезанията са важна част от културата на линди хопа. Тук отново са намесени афроамериканското наследство и състезателният характер, но не в смисъла на противоборство и противопоставяне. "Целта е да предизвикаш другите по позитивен начин, да ги вдъхновиш със собственото си развитие. Да вдигнеш нивото на всички, вдигайки своето", допълва Явор. Само през 2022-та той и колегите му организират три фестивала - Sofia Swing Dance Festival, Sofia Blues Festival, както и първото издание на International Lindy Hop Championships - Европа, най-голямото подобно събитие на стария континент. Посрещат над 250 състезатели и няколко музикални групи от 35 държави.

Тези събития се провеждат в силно подкрепяща среда. Участниците идват с голямо желание да видят най-доброто от останалите професионалисти. За суинг танците като цяло битува схващането, че са сравнително ограничени - просто научаваш стъпките, елементите и фигурите и следваш ритъма. Всъщност, по думите на Явор, суинг танците са динамични, защото в тях проникват влияния и елементи от други жанрове, като блус, модерен и съвременен танц.

Целият текст можете да прочете в новия брой на списанието, което може да бъде закупено от физически обекти в цялата страна, както и онлайн тук.