Мартин Шъруин едва ли е бил класически пример за писател, който блокира, но в края на 90-те години професорът по история е принуден да признае пред себе си, че след 50 хиляди страници интервюта, кореспонденция, писма, дневници, разсекретени документа и досиета от ФБР, съхранявани в огромна купчина в офиса, тавана и мазето на къщата му, не е написал и дума за обещаната две десетилетия по-рано мащабна биография на Дж. Робърт Опенхаймер.

Той не вярвал, че е достатъчно опитен да се заема с толкова сложна тема като живота на "бащата на атомната бомба", но издателят му Ангъс Камерън (жертва на маккартизма също като Опенхаймер) настоява. В крайна сметка Шъруин подписва договор на 13 март 1980 г. за 70 хил. долара с очакване да представи готов ръкопис до 5 години.

Забележително е също, че за пръв път хора, които не са съвременници на Опенхаймер се заемат с плашеща тема за всеки биограф - да разкажат за човека, изиграл ключова роля в превръщането на атомната бомба от теоретична възможност в ужасяваща реалност. След което бързо се превръща в един от идеолозите-критици на ядрената епоха, противопоставя се публично на разработването на водородната бомба и днес е смятан за пример за хората, действащи като "съвестта на Америка", обяснява изданието.

Шъруин е изненадан още в началото от емоциите, с които физици и вдовици на техни колеги говорят ядосано за пренебрежението, което Опенхаймер бе проявил към семейството си. Както и признанието им, че са прекарали едни от най-щастливите в живота им под ръководството му по работата върху бомбата.

В търсенето на източници авторът разговаря с Хаакон Шевалие, навремето най-добрият приятел на Опенхаймер, с Едуард Телър, чиито показания на изслушването през 1954 г. помогнаха да бъде съсипана кариерата му и дори с Питър Опенхаймер, макар че синът на физика му отказал официално интервю.

Но книгата не върви, крайният срок изтича и винаги има нужда от още една среща или още един документ за разучаване.

Тук, през 1999 г., се появява Бърд, бивш асоцииран редактор в The Nation, автор на няколко скромно успешни биографии и 48-годишен историк без докторска степен, който си търси работа. Той бегло познава Шъруин, но с посредничеството на общ познат се включва в проекта, а издателство Knopf се съгласява да плати на двамата допълнителни 290 хил. долара да довършат книгата.

Бърд разказва, че бил смаян колко работа е свършена преди него, когато започнал да преглежда безкрайните кутии с документи и интервюта. Започнал с чернова за ранните детски години на Опенхаймер, изпратил я на съавтора си и той е върнал пренаписана с впечатляващи подробности и поглед какво е пропуснато.

Това се превърнало в модела им за работа - Бърд синтезира част от проучването, пише чернова, Шъруин открива какво липсва, редактира, пренаписва и връща текста. Скоро самият Шъруин започнал да пише.

Той допълва, че от самото начало Шеруин е знаел, че изслушването за връзките с комунистите, което лишава Опенхаймер от разрешението му да работи, ще бъде "епицентърът" на биографията. Двамата само спорели колко да подсказват и разкриват за това в биографията по пътя към кулминацията.

Накрая, през есента на 2004 г. книгата е готова, но си няма подходящо заглавие. Сюзън Голдмарк, съпругата на Бърд, казала една нощ: "Прометей ... огън ... бомбата е този огън. И можете да добавите "американец" там". Той отхвърлил "Американски Прометей" като твърде неясно заглавие, но Шъруин се обадил на следващата сутрин, за да му каже, че негов приятел, - биографът Роналд Стийл - е предложил същото заглавие по време на вечеря предишната вечер.

На 5 април 2005 г. биографията излиза на пазара сред комплименти от критиката. "Бостън Глоуб" пише с възхита, че книгата "се извисява като Еверест сред планините от книги за проекта за бомбата и Опенхаймер и е постижение, което едва ли ще бъде надминато или повторено". Сред многобройните последвали отличия е "Пулицър" за биография.

Когато през септември 2021 г. се разчува, че Нолан планира да превърне "Американски Прометей" във филм, Шеруин вече умира от рак. На 6 октомври 2021 г. Бърд получава съобщение, че неговият приятел е починал на 84-годишна възраст.

Шеруин "щеше да бъде много доволен" от точността на филма, казва Бърд, след като видя филма. "Мисля, че той щеше да оцени какво художествено постижение е това", цитира думите му "Ню Йорк таймс".

Бърд разказва и как със съпругата си прекарали няколко часа на снимачната площадка на филма в Лос Аламос в истинската къща на Опенхаймер, сега старателно реставрирана. Той гледал как актьорът Килиан Мърфи се превъплъщава в ролята на Опенхаймер, удивен от приликата с човека, когото години наред е проучвал.

В пауза между снимките и Мърфи се приближил, за да се представи. Когато актьорът се приближил в широкия кафяв костюм на Опенхаймер от 40-те години Бърд не можал да се сдържи: "Доктор Опенхаймер! Чаках десетилетия да ви срещна!" Мърфи просто се засмял. "Всички сме чели вашата книга. Това е задължително четиво тук".

Кай Бърд сподели пред "Асошиейтед прес", че много се съмнявал, че в Холивуд могат да направят нещо стойностно с подробната биография от над 700 страници, но опасенията му се изпарили, когато видял сценария."

В разговор с агенцията той потвърждава, че навремето учените от проекта "Манхатън" наистина са се опасявали, че атомната бомба може да задейства серия от експлозии, което се описва като "да запалим атмосферата на Земята".

На истината отговаря и това, че Опенхаймер и Алберт Айнщайн са се познавали, докато работят в Принстънския университет и са си говорили, но конкретният разговор във филма край езерото е плод на въображенията на Кристофър Нолан.

Детайлите около първата експлозия на атомна бомба обаче са точни до последната подробност.