Нобеловият лауреат Светлана Алексиевич: Сложно е да обичаш човека днес
"Сложно е да обичаш човека днес. Той прави много неща, които човек, който има обичащо сърце, не може да приеме", каза тази вечер в Созопол беларуската писателка и носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич, която от 2020 година живее в Германия.
Алексиевич е специален гост на 39-ото издание на фестивала "Аполония" и тази вечер в Художествената галерия на Созопол се проведе един разговор с нея, който се водеше от Мариана Кацарова, която в момента е специален докладчик на ООН по ситуацията с правата на човека в Руската Федерация.
Светлана Алексиевич: Безумието в Русия е тотално
Разговорът продължи повече от час, а Алесиевич говори дълго за своите книги и героите в тях, за изборите, които е трябвала да прави като писател и човек, за войната в Украйна, за случващото се в момента в Беларус и Русия, за Чернобил и опасностите, пред които е изправен света днес. И въпреки че тя открехна и завесата към личния си свят, споделяйки някои неща за детството и за родителите си, голяма част от разговора беше за човека, за това къде се намира човечеството в момента и каква е ролята на писателите в днешната реалност.
Само с любов може да се противостои на войната
"Аз смятам, че писателят днес трябва да работи в името на любовта, да помогне да не се загасне тази малка свещица, която Господ е запалил в душите, да намери нещо добро, да намери чистота, честност, за която да се хване човека и да живее, да обича, възпитава децата си и да прави пътя си радостен, не само зависещ от това страшно време", каза Алексиевич и малко след това добави: "С какво можете да противостоите на войната? Само с любов. Само, ако обичате някого. Само, ако спасявате някого".
"Исках да пиша книга за любовта. Започнах я, работих по нея няколко години. А сега какво правя? Пиша книга за революцията в Беларус и войната в Украйна т.е Червения човек не се е свършил, но се надявам, че това са последните години на неговия живот", каза тя малко по-късно вечерта.
Злото е сложно нещо
Алексиевич спечели Нобеловата награда за литературата през 2015 година заради "многогласовите си творби, паметник на страданието и смелостта в нашето време".
"Героите на моите книги са свидетели. Това са хора, на които можеш да се довериш, да повярваш. Това е животът, такъв, какъвто го разказва човекът, който е бил там. Но аз реших, че герой на моята литература ще бъде и този човек, и палачът", каза Алексиевич тази вечер и разказа историята на един от "палачите" - началник на съветски лагер, който проявявал изключителна жестокост към хората там, но искал да напише писмо, в което да изрази с думи колко обича жена си.
"Злото е много сложно нещо. Злото не можеш да го установиш веднага. То е много сложно. Ето тази сложност исках аз да предам", каза Алексиевич.
Откъс от "Цинковите момчета" на Светлана Алексиевич може да прочетете тук.
Нужни са герои, иначе няма да победим
"Днес вече не мисля, че не са нужни герои. Нужни са герои. Иначе няма да победим. И това е много жалко", каза още Алексиевич. През 2020 година тя напусна Беларус, няколко месеца след изключително спорните избори, на които Лукашенко беше преизбран за президент. Преди да напусне тя беше викана на разпити от властите и тормозена в дома си заради откритата си подкрепа за опозицията и присъединяването й към Координационен съвет на опозицията за мирно предаване на властта.
Сега, няколко години по-късно, Алексиевич призна, че съжалява за някои неща оттогава. "Аз защитавах тезата, че не трябва да проливаме кръв. Кои щяха да пролеят тази кръв? Младите хора, студентите. Сега от позицията на времето смятам, че те трябваше да тръгнат и само чрез кръвта можехме да победим", каза тя.
"Говорих с едно младо момиче веднага след като то беше излязло от затвора, сега, по времето на Лукашенко. И тя ми каза, че когато е трябвало да чете в университета "Доктор Живаго" е останала поразена от наказанията - как са ти слагали торба върху главата, за да те задушат. Сега тя ми призна: "Мен по същия начин ме измъчваха в затвора". И аз вървях дома си след разговора с нея и си мислех какво се случва и защо прекрасните неща някак си не остават в човека, така както остава този торба", сподели писателката.
Снимка на деня: Дипломати като жив щит за Светлана Алексиевич
Тя говори и за книгата си "Чернобилска молитва" (на базата на която беше написан сценария за изключително успешния мини сериал на HBO "Чернобил): "На мен ми се струва, че тази трябва да бъде прочетена от всеки, не защото това е моя книга, а защото там има неща, които съвременния човек трябва да знае. В заразената зона и сега има по дърветата плодове, има ябълки, а ти нищо не можеш да пипнеш. В Чернобил смъртта е навсякъде и тя има най-различни лица. Може да те убие ябълка или краставица, ако я изядеш".
Откъс от "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич може да прочетете тук.
Светът се преобърна
Тя говори и за войната в Украйна и случващото се в Русия. "От времето на Древна Гърция причините за войните са едни и същи и все така умират хора по време на война. Войната в Украйна ме потресе. На 24 февруари всичко ми изглеждаше по различен начин. Аз съм наполовина украинка, майка ми е украинка, а баща ми е от Беларус. Аз много обичах украинската ми баба, тя беше най-скъпият ми човек. Аз си представих, че бомбардират познатите ми места, моите роднини и украинците, които много обичам. Сякаш светът се преобърна. По време на СССР ние бяхме сплотени и сега ми беше нерално да си представя, че украинците и хората в Беларус воюват", каза писателката и добави:
"В Беларус никой не си е представял, че някога ще воюва с украинците. Вероятно затова сега животът в Беларус е сложен. Сега от нашата територия се стреля, руските войски са в Беларус, в нашите болници се лекуват руснаците, които се връщат от фронта. По време на отпуските си руснаците са в нашите кафенета".
Светлана Алексиевич: Беларус също е агресор
"Светът се преобърна и да намериш нещо, за което да се хванеш е много трудно, но трябва да се хванем за нещо, да запазим в сърцата си любов и да изгоним омразата, защото в нашия свят омразата е много и тя е във всички държави и трябва да си признаем, че демокрацията търпи поражение, но аз мисля, че това е временно поражение", подчерта тя.
"Аз се срещам с много украинци и те ми казват "Няма да чета Достоевски, няма да слушам Чайковски". Аз си мисля, че те го казват от отчаяние. Можете да си представите в какво състояние са тези хора, какво направиха с родината им, с хората, селата, държавата. През 1945 година същото е било по отношение на германските композитори и писатели. Това няма да е завинаги, върна се германската музика и германската литература, по същия начин ще се върне и великата руска литература", сподели още писателката.
"Голям е въпросът защо има толкова много руснаци, които подкрепят Путин. Тази пропаганда, която се излъчва от телевизията и радиото тя освобождава у човека най-тъмното и най-страшното", каза още Алексиевич.
Надеждата е във времето
"Надеждата е във времето. Руският президент Владимир Путин и беларуския президент Александър Лукашенко се борят със времето, а не може да победиш времето. Ето в това е надеждата. Надеждата е само във времето пред нас, надеждата е всеки да запази себе си", каза на финала на разговора Алексиевич.
Какво каза Светлана Алексиевич в интервю, веднага след началото на войната в Украйна, може да си припомните тук.
Защо Алексиевич вече не се изучава в часовете по литература в Беларус може да си припомните тук.
Как дипломати пазиха като жив щит Светлана Алексиевич през 2020 година - тук.