Николина Канарова, скулптор: Длетото и чукът не са мъжка привилегия в изкуството
Отдавна имах намерение да напиша за скулпторката Николина Канарова, която е една от малцината, ако не единствената жена днес в България, работеща в сферата на монументалната скулптура - тази е първата и отлика. А се случи така, че седнах пред компютъра, когато започна демонтирането на паметника на Съветската армия и се разбра, че централната композиция с трите фигури е създадена също от жени - Васка Емануилова и Мара Георгиева. И естествено разговорът ми с Нина, както приятелите й я наричаме (затова ще си позволя в този текст да я наричам и само по малко име), започна с парещата тема на деня.
"Не очаквайте да съм възхитена и да одобрявам демонтажа на паметници, мнението ми е далечно от споровете на политиците. Сега, когато фигурите са на земята, смятам, че трябва да бъдат запазени като забележителни артефакти", категорична е тя. И дава да се разбере, че не желае да води исторически спор. Заявява, че мнението й е принципно и припомня, че не е одобрявала и разрушаването на паметника "1300 години България" на Старчев пред НДК и коментира: бил грозен паметникът - красивото и грозното в скулптурата не са понятията на ежедневието. (Впрочем и аз навремето изразих в "Дневник" личното си мнение по този повод, разсъждавайки що е то красиво и грозно в изкуството, като илюстрирах размислите си с живописния шедьовър на Ван Гог, пресъздаващ чифт стари разкривени обуща.)
| Николина Канарова, родена и работеща в Карлово, в тандем със скулптора и нейн спътник в живота Недко Кръстев, вече покойник, който е родом от моето родно село Дебово, Плевенско, и къщите ни са съседски, та съм наблюдавала как работят, е сътворила многобройни знакови скулптурни мемориали, извън камерните й творби. Работи в камък, дърво, бронз. |
Създала е множество портретни бюстове и релефи на бележити личности, нейни произведения са притежание на галерии в Пловдив, Габрово, Созопол и на частни колекционери у нас и в чужбина. Работи на свободна практика от завършването на академията досега. За нея културологът Владимир Свинтила написа някога, че пластическите й търсения са в някакъв смисъл планетарни, "тя е просто майстор и това изчерпва всичко".
А изкуствоведът проф. Чавдар Попов, който миналата година откри юбилейната й изложба в Карлово по повод 50 години творческа дейност, я представя като един от най-значимите представители на онова направление в съвременната българска скулптура, което осъзна нуждата за освобождаване от шаблонизираната и догматизирана класика и, без да игнорира постиженията, се доверява на вътрешните си импулси.
Как станах скулптор
"Започнах като съвсем малко дете, но не да рисувам, а да правя разни фигурки от тесто. Когато баба ми месеше хляб, вземах от тестото, внимавах да не ме види, скривах се под масата и си моделирах разни фигурки, а тя като видя с какво се занимавам, когато замесваше тесто, предвиждаше част и за мен. Помня първото си скулптурно произведение "в материал" - легнало кученце с глава върху предните лапи, което издялах от борова кора с ножче и, разбира се, си порязах палеца така, че ми остана траен белег."
Николина Канарова разказва всичко това, за да ми обясни, че обикновено много деца рисуват, но скулптурната дарба е специфична и се проявява от ранна детска възраст.
Този свой избор си обяснява с това, че я впечатлявало умението да се създава от физическия материал форма в пространството и, създадена веднъж, тя започва да има свой живот и своя аура. Форма, която можеш да я обиколиш от всички страни и винаги да има различно въздействие.
Не ми допадаше тази илюзорност, да се изобразява триизмерността на заобикалящия ме свят в една повърхност, с помощта на линейна, сферична или въздушна перспектива, посредством цветове и гами, макар че това е голямо изкуство, в което са постигнати удивителни шедьоври.
Кои художници харесва
"Като се започне от древните изкуства, Гърция - архаика и класика, Египет, Сирия, Вавилон и Рим, етруските, индийските и африканските скулптури. После - като се почне от Проторенесанса, Ренесанса и всички следващи стилове до наши дни, мога да кажа, че най-много харесвам Донатело и Микеланджело. След това големите скулптори на XIX и началото на XX век - Антоан Бурдел, Аристид Майол, Огюст Роден, Брънкуши, Задкин, Алберто Джакомети, Иван Мещрович, Джакомо Манцу, Марино Марини и Хенри Мур, и много други автори, наши и чужди", изрежда тя в отговор на въпроса ми.
Защо са малко жените скулптори
Малко са в монументалната скулптура, защото е тежка работата с камъка, дървото и въобще с всеки материал. Канарова е може би единствената, която сама изработва фигурите от камъка, без каменоделец, Обичайната практика на монументалните скулптори, работещи с камък, е след създаването на проекта да го поемат каменоделците, които по специална технология с т.нар. пунктир-машина увеличават мащаба и пропорциите по зададените от художника измерения.
В двора на Недко Кръстев в с. Дебово, където тя също работеше, съм наблюдавала как се изработва скулптура от камък. Недко помага само в първоначалната обработка - т. нар. грубиране, за което се изисква физическа сила. След това Нина поема камъка и докато приятелките й пием кафе и философстваме за изкуството, тя месеци наред извайва с каменоделските инструменти образа, който си е създала, докато накрая камъкът се превърне във фигура на момиче, например от цикъла "Небесни музиканти", изложен м.г. на изложбата в Карлово.
В нашето изкуство има две големи имена на жени скулптори -
Васка Емануилова и Мара Георгиева. В книгата "Между кръста и петолъчката" (2018 г.) на журналистката Искра Ценкова, която изследва стари и малко познати софийски истории, е отделено място на двете скулпторки: Емануилова е описана като по-сурова и по-рязка по природа в отношенията с другите, а точно тя създава изящни малки пластики; докато Георгиева - по натура по-тиха и сякаш лесно ранима, парадоксално изгражда монументални творби.
"Мара Георгиева е доказан майстор монументалист, достига впечатляващи постижения по отношение синтеза и стилизацията на формата", казва професионалното си мнение Канарова. И добавя: "Печално е, че името й придобива известност сред широката публика сега, когато моделираната от нея фигура на войника от паметника е на земята."
Нина разкрива Мара Георгиева като автор на могъщо творчество - портретни фигури на Владимир Димитров Майстора в с. Щишковци, фигурални композиции "Градинарки", "Жътварки", "Мир за децата", много бюст-паметници на бележити личности - на Яворов в Чирпан, Хаджи Димитър в София, Добри Христов във Варна и много други, както и частни портрети и пластики.
Васка Емануилова предпочита кавалетната скулптура от бронз и теракота, вниманието й е съсредоточено върху изяществото на формата, творбите ѝ са по-камерни. Канарова намира за уникални постиженията на Емануилова в теракотните фигури - голите й тела са ненадминати като майсторство и изразност. "Множеството портрети на колеги художници - на Илия Петров, Ненко Балкански, Стоян Венев, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., на поета Николай Хрелков - са изваяни с голяма вещина и артистизъм", разказва Нина.
И двете скулпторки отлично владеят човешката фигура и за тях не е проблем да създадат всякакви композиции.
Според Канарова, ако се абстрахираме от историческите проблеми, централната композиция на паметника с трите фигури е перфектно моделирана и композирана, а пространственото оформление издава вещината на най-добрите български архитекти, изучавали архитектура в чужбина и проектирали емблематични сгради на столицата.
Други жени скулпторки от по-младото поколение, творили активно до и след 90-те години на миналия век, Канарова посочва Росица Мишева, Веса Войнска, Пенка Минчева, Ива Хаджиева, Лиляна Георгиева, Маргарита Пуева, автори със забележителни постижения в скулптурата. Сега има и ново поколение, което тя по-малко познава.
Как се чувства жената скулптор между мъжете скулптори?
"Лично аз не съм се чувствала дискриминирана или пренебрегвана като автор, първо, защото имах прекрасен спътник до себе си, второ, бях много целеустремена, имам реално самочувствие като човек и художник. Все пак, усеща се едно снизхождение, често и пренебрежение към жената скулптор, малко с поглед "отгоре".
"Нека да кажа и това - продължава Нина ,че аз бях първият скулптор, който за първи път показа в ОХИ /Обща художествена изложба - бел. ред./ скулптура в материал - една малка фигура от дърво, не помня годината. Дотогава всички участваха със скулптури от гипс, но този факт бе отминат и после се приписа на друг."
Спомня си и случай, когато известен скулптор си позволил цинична реплика към две колежки, при това на заседание на Държавната комисия по скулптура към СБХ, на която и тримата били членове. "Грозен случай, и двете напуснаха заседанието",
Мъжете творци обичат да се хвалят, някои пък са и завистливи, с голямо творческо его.
смята Нина от дългогодишните си наблюдения. "Знам например лично от Кераца Висулчева, която беше голям живописец, че мъжът в живота й е унищожавал нейни рисунки и се е опитвал всячески да потиска самочувствието ѝ. Но тя беше горд и достоен човек и успя да се реализира като художник с много международни отличия. Между художниците има много семейства, само ще кажа за скулпторите, които познавам като творчески и житейски тандеми - Надя Петренко и Христо Танев, Минка Христова и Димитър Димитров-Митето... Перфектни отношениа на равнопоставеност в изкуството."
За Камий Клодел - нежната надарена душа под смазващата сянка на гения
- сеща се Нина в разговора ни за спътницата на гениалния Роден, изваял "Мислителя". По думите й това е най-фрапиращата история между двама големи творци, предмет и досега на изследване и интерпретации. Известно е за тази обречена любов - една история, в която жертвата е Камий Клодел. Извънредно талантлива, свободолюбива и своенравна, чувствена и чувствителна, равна по талант с Роден, в някои отношения дори го превъзхожда - с интелект и изразност на чувства в изкуството, в извайването на решаващи детайли в мрамора.
Нейната маниакална влюбеност в Роден и неговото непреодолимо его явно трудно са могли да издържат заедно. Взаимно са си повлияли в изкуството, някои изследователи говорят, че тя му е давала идеи за много от работите му, извайвала ръцете и стъпалата на фигурите на "Гражданите на Кале" и "Сенките" - на "Вратата на Ада", дори че е подсказала идеята и композицията за "Мислителя", разказва Нина.
Историята на Камий - тъжен финал за гений, роден като жена в безпощадни времена - е мнението на Канарова. За съжаление извънредно тежкият ѝ живот, неразбирателството, недооценяването ѝ като скулптор, впоследствие самотата и лабилната ѝ психика я довеждат до силен нервен срив. Стига се дотам, че многоуважаваният ѝ брат Пол Клодел, поет, журналист и дипломат, от страх да не пострада реномето - неговото и на семейството му, я настанява в психиатрична клиника, където Камий живее 30 години до смъртта си. Тъжен финал за гений, но роден като жена в безпощадни времена.
Като те слушам, ще помисля, че си феминистка, а ти също живя и работи с творец, вметвам. "Аз имах късмет. Не е нужно да съм феминистка, за да видя, че до ден днешен жените скулптори са твърде малко и че все още скулптурата се смята предимно за мъжка професия и привилегия, а не бива да е така", усмихва се Нина.
"Имах късмета да срещна Недко още в Художествената академия За мен беше дар от Бога и аз за него бях Божий дар. С Недко бяхме непрекъснато заедно 45 години и един ден, когато стана на 65 години, внезапно отлетя при Бог... Взаимно си повлияхме в изграждането ни като скулптори. Той ме научи да дялам камък, не се научих от часовете по каменоделие в академията. Беше майстор на камъка - преди академията беше завършил единствения на Балканите Техникум за добив и художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско (известен като каменоделското училище - бел. ред.)".
И продължава спомена: "Помагаше ми при грубирането на камъка, когато се изискваше по-голяма сила. Но никога не се намесваше в самото извайване на формите. Аз пък го насочвах към идеи, които виждах, че са му близки, но още ги изясняваше за себе си. Въпреки тази близост, ние запазихме нюансирана индивидуалност в творбите си и познавачите на изкуството недвусмислено ни разпознават."
Как решаващите фактори в Съюза на българските художници (СБХ) се отнасяха към творбите ви, питам. "Поначало се забелязваше избягване да се акцентира върху нашите личности като художници, намираха ни странен тандем, правеха се, че не ни забелязват. Макар че с Недко имахме вече доказани постижения в монументалната скулптура, оценени през годините от художествените комисии. В ОХИ-тата (Общите художествени изложби - бел. ред.) ни отреждаха по-незабележими места, въпреки че показвахме винаги сериозни произведения в камък или дърво.
Как се формират отношенията с инвеститора, когато се планира паметник
Връщам се и към актуалните теми с този въпрос. "В скулптурното творчество бих определила две направления - лично свободно творчество и ангажирано монументално творчество по зададена тема от инвеститор", признава Нина.
"Инвеститорът, след като е получил разрешението от Министерството на културата за създаване на паметник по зададена тема, присъства на художествената комисия, която се формира от експерти, може да изразява мнение, но няма право на глас. Комисията изслушва автора, задава въпроси, пак изслушва и решава. Ако бъде одобрен проектът, инвеститорът не може да поставя изисквания. Този е идеалният вариант на отношенията", обяснява тя.
Така в съавторство Нина и Недко създават най-големия общ монументален паметник - "Съпротивата", в гр. Долна Оряховица, той е запазен. Монументална портретна фигура на Георги Димитров (висока 5.60 м) за ВМЗ - Сопот, сега е в Музея на социалистическото изкуство. Красивата монументална композиция в прослава на науката и изкуствата - "Наука, Поезия и Музика" е в Кърджали, фигурата "Музика" е на Нина. Бюст-паметник на Левски в с. Васил Левски, Карловско, монументален бюст-паметник на Вапцаров в Карлово, фигура на Екзарх Йосиф I в Калофер, архитектурно-скулптурна композиция с арх. Атанас Манасиев във военно поделение в Карлово, която е била отличена за най-добро постижение на скулптурата в синтез с архитектурата за годината, в която е бил открит, и др.
Скулптури само на Канарова: шест монументални фигури от камък - седмата недовършена, изработени лично от нея. Бюст-паметник на Ботев в училище в Карлово, релеф на Райно Попович в Карлово, бюст-паметник на Вапцаров в Ловеч и в Сопот и др.
Даренията на Николина Канарова са другата й неотменима отлика
Голяма част от творчеството на тандема Нина и Недко са дарения. По проект на Нина е монументалният живописван релеф-икона от бетон на Св. Георги Победоносец - патронна икона за едноименния храм в родното село на Недко, Дебово. Дарение за с. Дебово е и бюст-паметник на Васил Левски, разположен на площада пред читалището, завършен от Нина заради внезапната кончина на Недко.
Дарение от нея е плакет и статуетка "Птици" за наградите на фолклорния фестивал в с. Дебово "Живи въглени", който се утвърди благодарение на кмета Любомир Тихов, енергичните дами в ръководството на читалището и съдействието на община Никопол, с участие не само на състави от околните села, но и от погранични крайдунавски селища от Румъния.
В момента Нина работи пак по дарение - на монументална фигура "Левски като монах" по проект на Недко, в размер 3.20 метра. През 2014 г. двамата учредяват като дарение Отличие за духовност, хуманизъм и патриотизъм "Йеродякон Игнатий - Васил Левски", което се връчва всяка година на личности, институции и формации, които имат значителни заслуги за обществото, според споменатите категории. То
представлява камерен бюст на Васил Левски и грамота.
Какво е изкуството днес
Нина изважда своя книга, за която не знаех, че е издала, познавах от писменото й творчество само стихотворенията й.
"Изкуството възниква като култ към Божеството, истинското изкуство до ден днешен, явно или не толкова явно, има такава функция. Изкуството е висша духовна дейност, благословена от Бог да въздига и укрепва духа на човека, да осветява ума му, да го вдъхновява да твори красота с обич и доброта, да му разкрива нови светове на хармония, дори когато го кара да страда за нещо, предизвикано от силно трагично въздействие - то да бъде истински катарзис за душата, да изпита дълбоко съчувствие към грозното, което въпреки грозотата си буди състрадание, да поражда мисли и чувства на съпричастност към големи общочовешки идеи, да предизвиква възторг и просветление! Когато няма такава функция, то просто не е истинско изкуство!"*
"Битката за душите ще продължава ожесточено и все пак светлината надделява. Да се отстоява доброто във всичките му проявления си струва", казва ми скулпторката на раздяла.
* Цитатът е от книгата на Николина Канарова "Въображението на художника и психологията
на творбата", 2021 г.