Звезди, цветя, кучета и мечета, съкровища, дори Том и Джери... Когато чупите един орех, едва ли си представяте, че в неговата черупка могат да се съберат всички тези неща. Но се оказва, че може. Ани Крумова от Anistic, или просто "момичето с розовата коса", както я познават повечето хора, успява да побере цели светове в ореховата черупка.

Историята на Ани с изкуството започва преди повече от 11 години. Завършва гимназия с профил "Мениджмънт", а след това учи "Компютърно и софтуерно инженерство". Има възможност да започне традиционна работа "от 9 до 6", но когато започва да търси, осъзнава, че на това, към което се е насочила, липсва онова, от което най-силно се нуждае - да твори. Поставена пред трудния избор да заложи на хубава, сигурна и високоплатена професия или да последва сърцето си, Ани избира да скочи в дълбокото и несигурното, за да направи опит да превърне любовта към изкуството в постоянна работа. Така Anistic се превръща в реалност.

С много труд и постоянство започва да превръща обикновените черупки в минисветове, вдъхновявайки се от красотата на дребните неща около себе си. Идеята се ражда от любовта на Ани към малките неща и желанието й да съживи този естествен материал. Забелязва потенциала на ореховата черупка като идеалното за нея художествено платно и по този начин се надява и да вдъхнови мнозина да се радват на всеки малък жест.

Тя разказва, че за нея изработването на орехови черупки не е просто занаят, а начин на живот. Тя е арт натура по рождение и едно от нещата, които й носят най-голямо удовлетворение е да радва околните. Тя е първата в България, която изработва такива орехчета. Изцяло самоука е и е извървяла дълъг път, докато се научи да създава мини образи в черупка. Казва, че нито един учебник не може да замени удоволствието от осъзнаването, че се развиваш, което идва от дългите години, прекарани в експерименти. Тя приема творчеството като постоянна игра, в която всеки нов проект предизвиква уменията и въображението й.

Ани разказва, че орехът сам по себе си е носител на традиции и много важен символ на здраве, устойчивост, семейни връзки и дълголетие. В него тя също така вижда и символ на мъдрост и предаване на знания от поколение на поколение, като всяка бръчка на черупката разказва своята история. Но това, което прави ореховите черупки особено ценни за нея, е идеята, че дори в най-малките, на вид обикновени неща, може да се крие красота и радост. За нея този природен дар е платно, на което рисува истории, изтъкани от важни моменти и символика, специално подбрани за всеки човек, който държи тази минивселена в ръцете си.

Изработката на едно орехче е процес, който изисква време и внимание към всеки детайл. Пътят на създаване е дълъг и труден, изискващ технически умения, за да бъде постигнат желаният магичен ефект. Някои от елементите в черупките са по-малки от една стотинка. Всеки етап от процеса изисква креативност, постоянство, търпение и концентрация за постигането на тънкия баланс между изящество и издръжливост. В резултат на това, направата на един малък свят често отнема до месец и половина, а чарът на малките светове се крие в това, че за изобразяването на всяка дребна линия и контур са отделени часове труд. Но в крайна сметка Ани казва, че всяко орехче не е просто изделие, а част от нейната душа и си заслужава всяка една секунда, когато крайният резултат ще донесе усмивка на нечие лице.

Едни от най-трудните минивселени за изработка за Ани са тези, които изискват възпроизвеждане на сложни сцени и детайли от ежедневието и обкръжението на клиента. Една от поръчките е изисквала изобразяване на двойка с трите им котки и куче в пространство колкото монета. Друга пък е съдържала седемчленно семейство. Изработвала е и различни забележителности като живописното Райско пръскало, търговската улица в Пловдив, църкви, сгушени в планината, замъкът Кавала в Гърция. На Ани й се е налагало също така да изработва всякакви превозни средства и домашни любимци, но казва, че много обича предизвикателствата и това е една от причините най-трудните проекти да са й любими.

Но колко в крайна сметка може да побере един орех? Отговорът на Ани е съвсем прост и категоричен: "Всичко, което въображението ми е способно да създаде." Тя допълва, че това, което може да се събере в орехчето, не се измерва в количество, а в безброй истории и чувства. На пръв поглед орехът е малък, но когато го отворите, черупката е като портал, който води към нов, уникален и вълшебен свят.

Въпреки трудоемката работа, която изисква много отдаденост и концентрация, Ани намира удовлетворение в това, което прави. Разказва, че когато вниманието й е насочено към детайлите, идва моментът на вътрешна хармония, в който времето замръзва. В този свят от дребни творения тя открива радостта от красотата във всяка извивка и форма в ореховата черупка, чрез които разказва приказка на останалия свят. Когато вижда готовия проект, усеща удовлетворението от това, че с него може да докосне сърцата на хората.

Но както тя се радва на малките неща и сътворява обич в черупка, така и жестът се връща. Нейното семейство е това, което я подкрепя в нейната работа и я снабдява с орехи. Тя разчита изцяло на своите баба и дядо, както и на леля си: "Така че, ако има тайна, това е - добрите връзки със семейството и нежното внимание към всеки орех, който е прекрасен естествен материал за моите творби", допълва Ани.

Казва, че й се "къса сърцето", когато вижда как някой троши орех с орехотрошачката, за да стигне до сърцевината. Повечето хора гледат на ореховата черупка като на пречка, за да се стигнат до ядливата част, но тя вярва, че именно черупката носи своя уникален чар и красота. Затова вместо да я чупи, с правилните инструменти, умения и много любов, тя се старае да я запази, като я превръща в миниатюрно произведение на изкуството.

Освен че е страст, изработването на орехчета за Ани се е превърнало в основно занимание. А това е свързано и с различни трудности - многобройни, но и вдъхновяващи. Тя разказва, че за да е възможно изкуството да бъде освен хоби и професия, трябва постоянно да бъде изобретателна и предприемчива. Това включва балансиране между създаването на произведения и управлението на бизнеса - маркетинг, комуникация с клиенти, постоянно онлайн присъствие и още много дейности. Казва, че да се занимаваш с малък бизнес, свързан с творчество, в България е трудно и изисква усърдие и търпение. Но за сметка на това според нея в страната има много любители на изкуството, които ценят уникалните ръчно изработени творби. Именно това я вдъхновява да преодолява всякакви трудности.

Въпреки че заема цялото й ежедневие, Ани казва, че не вижда изработването на орехчета като работа, а като начин на живот, който й помага да вижда красотата във всяко малко нещо и да я споделя с хората около нея.