Ракията е предпочитаната напитка на българите от много години и придружава практически всички житейски ритуали - от празнуването за новородено, през рождени и имени дни до сватби и погребения. Въпреки немаловажната ѝ позиция в битието доскоро в България нямаше музей на ракията. Този пропуск е поправен през септември, когато в центъра на София (бул. "Патриарх Евтимий 22) отваря експозиция, посветена изцяло на това питие.

Музеят е проект на създателите на основания преди 12 години фестивал на ракията, на който всяка година най-новите си продукти показват фирмите от бранша, а професионално жури определя най-добрите от тях.

Ивайло Жеглов, който е в основата на фестивала и музея на ракията, казва с усмивка, че е увлечен от тази напитка "от малък". Работата е там, че летата си като дете прекарвал в троянско село Калейца, където помагал на дядо си в брането на сливите, подготовката и дестилирането на ракията. Оттогава са и първите му дегустации, макар правени с нежелание.

В по-зряла възраст започва да колекционира ракии и подобни спиртни напитки от цял свят. Част от огромната му колекция може да се види в музея на ракията. Част от бутилките в нея са купени при пътувания в чужбина. Има и такива, за които е наддавал на търг, като българска мастика, произведена от "Винпром експорт" за износ от през 1936 г., която спечелил на аукцион в Италия.

Сред екзотичните "ракии" са такива от Френска Полинезия от манго, от гуава, от джинджифил, кафе, фурми. Не са малко и единичните бройки колекционерски бутилки от ракиеподобни напитки, включително уиски, направено за 90-ия рожден ден на кралица Елизабет Втора.

От селския хоремаг пък Жеглов черпи вдъхновение за оформление на един от кътовете на музея, където гостите могат да дегустират българския ракии, придружени с мезе. За да е атмосферата автентична, са събрани вещи, типични за питейните заведения в ерата на изграждане на социализма, включително ръчно правени керамични чаши, типичните за селските кръчми стъклени юзчета и т.н. Сериозна е и колекцията от ретро ракиени етикети.

Присъстват и оригинали бутилки на купешки ракии от това време, включително легендарната "Академик Неделчев". Не липсват и етикети на спиртни напитки от соца.

Иначе в музея могат да се видят умалени версии на инсталации за правене на ракия. Те са два основни вида, познатите казани и по-скъпите колони, от които напитката излиза по-пречистена. С фотографии и експонати е описан целият процес по създаване на ракията - събиране на суровината, ферментацията, дестилацията, отлежаването в бъчви, ако ще отлежава, и бутилирането. Отбелязва се и ролята на материала за бъчвите, защото една и съща ракия, отлежавала в бъчви от странджански и френски дъб, накрая е коренно различна.

В музея посетителите, които очаквано са основно чужденци, се посвещават и в табиета пиене на ракия. "България е една от малкото държави, в които ракията е аперитив, пие се преди основното ядене, а не като дижестив, след него", коментира Жеглов. Той допълва, че това не е типично дори за намиращите се около България страни, като Сърбия и Румъния например.

Освен чужденците се запознават и с българските национални герои Хитър Петър, Настрадин Ходжа и други. На тоалетната пък табела на английски информира, че тя се дезинфекцира с мускатова ракия. За непиещите има пулверизатор, който пресъздава аромата на мускатовата ракия.

Има и посетителите българи. Те често придружават чужденци или пък живеят в чужбина и посещението в музея е своеобразна връзка с миналото. На създателите на музея прави впечатление, че българите, които не са от вече споменатите две категории, са основно младежи.

Част от посетителите българи влизат, за да опитат нетрадиционни ракии, които не могат да намерят масово в търговската мрежа и дори в специализираните магазини. А музеят има доста добре зареден бар, в който може да се открие дори ракия с мурсалски чай. За по-ранобудните посетители пък се предлага кафе, но троянско, като към традиционната събуждаща напитка е добавен малко сливов ликьор или сливова ракия.

Оформен е и кът с книги, посветени на правенето и пиенето на ракия. Доскоро в него имало и томче за борба с махмурлука, но то мистериозно е изчезнало наскоро. През лятото изключително приятно е в сенчестия двор, оформен като селска кръчма, където и тече изворче с "първак".

Според Жеглов ракиената индустрия в България не е спряла развитието си, като всяка година се появяват поне по една-две нови дестилерии. "Рецептите" за ракиите също търпят развитие, като вече напитката се предлага с добавена към нея билки например. В България се правят също ракии от пъпеш, диня, фурми и т.н., които, както вече стана дума, не би трябвало да се наричат ракии.

Бара на музея на ракията предлага и собствени побългарени версии на популярни коктейли. За момента те са три - "Негрони Мартини" (как се прави очаквайте утре в "Дневник"), в който джинът е заменен от ракия, "Ракия Либре" (ракията заменя рома) и "Ракия с тоник" (вместо джин се ползва ракия, като е добре да е кайсиева).

Към музея има и магазинче, в което се предлагат редки ракии, като покупката не е обвързана с посещение на експозицията. Входът за музея на ракията е 30 лева, като в цената влиза дегустация на три различни ракии по избор с мезе и аудиогид на български и английски. Работното време е всеки ден от 11 до 18.30 часа.