"Ройтерс" разговаря с дузина местни водачи и планински спасители в три държави и премина четири планини в Андите, за да чуе и види как са се променили условията.
В ясен ден от столицата Сантяго в Чили може да се види високата 5400 м планина Ел Пломо. Покритият с ледник връх на Андите е изкачван и почитан от векове, като инките са извършвали човешки жертвоприношения на върха.
Маршрутът до върха все още е същият път, прокаран от инките, като по него са разпръснати археологически останки. През 1954 г. близо до него е намерена мумия на инка, която е идеално запазена поради сухите и студени условия в планината.
Сега планината се руши. Повишаването на глобалните температури, дължащо се на изменението на климата, е довело до отдръпване на ледника и разтопяване на вечните ледове. Образуват се нови лагуни, които се разкъсват, свлачища раняват алпинисти, отварят се огромни пропасти, които прекъсват древния път към върха.
"Всяка година нещата се променят все повече. Всяка година има повече тъга", казва пред "Ройтерс" Франсиско Галардо, 60-годишен, който работи в планината от 14-годишен, в базовия лагер Федересион, на около 1300 метра под върха.
Галардо казва, че семейството му работи на Ел Пломо от поколения, но смята, че им остава около десетилетие, преди да бъдат принудени да се преместят.
"Ще трябва да отидем някъде другаде, да видим какво можем да направим, може би да се насочим на юг."
Само допреди няколко години последното изкачване на върха изискваше преминаване през ледник. Сега последното изкачване е по скалист склон. Галардо казва, че някога мулетата са можели да стигнат до друг лагер на около 500 метра по-нагоре, и си спомня как мулетата са се хранили с трева около базовия лагер.
По време на посещението през април лагерът на Federacion е бил пуст, с пръст и камъни, които според Галардо са били покрити със сняг и лед.
"Промените, които наблюдаваме, са безпрецедентни в най-новата история на човечеството", казва Пабло Уейнстейн, строителен инженер, който повече от две десетилетия изучава ледниците и вечната замръзналост в Андите и Арктика.
В планините на Андите има различни видове замръзнали образувания, включително покрити и непокрити ледници, както и скални ледници. Последните, съставени от смесица от отломки и земни ледове, реагират по-бавно на промените в климата, отколкото непокритите ледници, при които ледът е открит.
На голяма надморска височина в планините може да има и слой вечна замръзналост, която се определя като земя с температури под нулата за повече от две години. Когато ледът се намира във вечната замръзналост, той може да свързва почвата, чакъла и пясъка.
"Ако вечната замръзналост деградира, тя вече не "циментира" земята и това води до повече скални срутвания в планинските местности", казва Уейнстейн и добавя, че промяната на вечната замръзналост е по-трудна за изучаване, тъй като включва топлинното състояние на земята и не се вижда на повърхността.
Ледниците в Андите също не са достатъчно проучени в сравнение с други региони поради това, че планинската верига е огромна и много от планините са отдалечени, казва Уейнстейн.
Сред най-добрите свидетели на тези промени са хората, които работят в планината, изкачвайки едни и същи маршрути година след година, десетилетие след десетилетие. "Ройтерс" разговаря с дузина местни водачи и планински спасители в три държави и премина четири планини в Андите, за да чуе и види как са се променили условията. 
Освалдо Сегундо Вилегас започва работа в планинското спасяване през 1964 г. и участва в спасяването на уругвайския отбор по ръгби, което вдъхновява номинирания за "Оскар" филм "Обществото на снега".
Вилегас, който сега е на 80 години, казва, че първото му изкачване на Ел Пломо е било през 60-те години на миналия век, когато е било необходимо да се премине дълъг ледник и склоновете са били покрити с красиви 3-метрови "пенитенси" - тънки остриета от компактен сняг и лед, ориентирани към слънцето, които се образуват при топенето на твърдия сняг в сухия и студен въздух на високите Анди.
Някои висящи ледници, които той е изкачвал, сега са просто скални стени. "Когато аз си отида и вие си отидете, всичко ще бъде загубено", казва Вилегас. "Имаше места в Патагония, на които ходих и които бяха целите в ледници, а сега са гори. И така ще бъде."
Уейнстейн казва, че подобни промени са в съответствие с научните прогнози. Планинският масив на Андите е най-дългият в света и има едни от най-бързо изчезващите ледени пакети. Венецуела беше първата страна, която загуби последния си ледник през май тази година.
В Андите се намират приблизително 99% от тропическите ледници в света, които са по-податливи на климатичните промени, тъй като постоянно са близо до или на точката на замръзване. Данните на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) показват, че от 1850 г. насам глобалните температури се увеличават с 0.06 градуса по Целзий (0.11 градуса по Фаренхайт) на десетилетие, като от 1982 г. насам се ускоряват до 0.20 градуса по Целзий (0.36 градуса по Фаренхайт) на десетилетие.
Андите са важна част от водния цикъл на региона. Планините съхраняват вода под формата на сняг и лед през зимата и бавно се топят през топлите месеци. Те снабдяват милиони хора в региона с вода не само за пиене, но и за селското стопанство, хидроенергетиката и минното дело.
Отстъплението на ледниците е довело до разкриване на киселинни скали за първи път от векове, което води до вкисляване на топящата се вода и замърсяването ѝ с тежки метали, които след това попадат в други водоизточници, тъй като регионът вече е изправен пред намаляващи водни запаси.
Нередовните и обилни валежи са влошили състоянието на екосистемите, като са ги направили по-податливи на ерозия, свлачища и тежки наводнения.
Температурите се повишават по-бързо на по-голяма надморска височина, като едно международно проучване, публикувано в International Journal of Applied Earth Observation and Geoinformation, показва, че дневните зимни температури на повърхността в Андите са се повишили с 0.50 C (0.9 F) на десетилетие от 2000 г. насам на височина от 1000 до 1500 метра, но с 1.7 C (3.06 F) над 5000 метра. 
В началото на май Октавио Салазар прави първото си изкачване за сезона на перуанската планина Янапача. "Не би трябвало да вали", казва той в базовия лагер. По това време на годината дъждовете обикновено са отминали, а на височина от 5000 м (16 400 фута) всички валежи би трябвало да са от сняг.
Салазар и брат му Елой са от коренното население кечуа, които са прекарали десетилетия в изкачване на планини в перуанската Кордилера Бланка - най-голямата покрита с ледници област в тропиците, където се намират множество 6000-метрови върхове, включително най-високата планина в страната.
През 2010 г. братята основават агенция за експедиции. Една от първите им дейности през този сезон е този клас по ледено катерене и експедиция до върха Янапача на височина 5460 м (17 913 фута). Когато минават покрай един скалист хълм, за да започнат леденото изкачване, те виждат, че ледникът се е отдръпнал с няколко метра в сравнение с миналия сезон.
Сега за достигане до ледника било необходимо по-нататъшно спускане по нестабилна скална морена, почерняла от мръсотия, замърсяване и липса на нов снеговалеж.
Нощното прекосяване на ледника изискваше прескачане на пукнатини, пресичане на тънки ледени преходи и бързо преминаване през зони, изложени на риск от скално срутване. Върхът, известен с едни от най-хубавите гледки в Кордилера Бланка, беше забулен от сив, леден дъжд, който образува леден слой около всичко, до което се докосне.
"Имаме чувството, че климатът е претърпял толкова драстични промени, че те често поставят под съмнение всичко, което сте знаели", казва Едсон Рамирес, парков рейнджър и оценител на риска в Националния парк "Уаскаран", който обхваща 90% от Кордилера Бланка.
"Да имаш дъждовни капки на 5000 метра не е обичайно или естествено. Това е показател, че налягането и температурата са напълно променени", казва Рамирес.
Дъждът също така означава, че няма нова снежна покривка, която да замени ледниковата маса, докато тя бавно се придвижва надолу по планината.
"Когато няма повече ледник, който да покрива пукнатините, се превръща в труден лабиринт", казва Рамирес.
Не само промените в климата са причина за повече инциденти, но и увеличаването на броя на посетителите, много от които са с ограничен опит, казва Рамирес.
Но дори опитните водачи са в опасност. Миналата година Едгар Хуаман пресича район на Уаскаран, най-високата планина в Перу. Той водил двама френски клиенти, когато леден мост се срутил и го убил.
"Той беше един от най-добрите водачи, наистина силен", казва Русбел Видал, който е получил сертификата си заедно с Хуаман.
Променящият се климат се отразява и на това къде и как се практикуват зимните спортове. На перуанския ледник Пасторури са се провеждали състезания по ски. Сега това е изчезващ ледник, а останалото ледено поле е оградено заради риска от ледоход. 
"Всичко, което правят хората, е свързано с определен риск, но няма да спрем да се наслаждаваме на планините си заради това", казва Кристиан Рамирес, ръководител на планинското спасително звено на Чили в Сантяго. 
"Андите са гръбнакът на тази територия", казва той.
"По някакъв начин те модулират живота ни, защото събират лед, събират вода и ние използваме тази вода, за да живеем. Така че планините са живот и ние сме привилегировани да имаме тази планинска верига тук."