"Когато пишете или разказвате историята за смъртта на някого, вие я преживявате за втори път", сподели писателят Георги Господинов в неделя вечерта по време на представянето на последната си книга, "Градинарят и смъртта" (откъс от нея може да прочетете тук).
В книгата писателят говори за смъртта на баща си и за последните мигове, които двамата са прекарали заедно. Писането й, както самият Господинов признава, му помага. "Написах я много бързо и това беше в някаква степен спасително за мен", сподели той.
"Това е книга, която човек не планира да напише, книга, която просто те сполита в някакъв момент. Аз я написах много бързо, толкова бързо, колкото никога не съм писал. Аз съм много бавен и мързелив автор на романи. Пиша по един на десет години, а тази книга първо беше написана в тефтера ми на ръка. С нея се върнах към писането на ръка. Това е много хубаво, забравено усещане. Ако можеше книгите да се издават, написани ръка, аз бих я издал написана на ръка. Трябваше ми месец и половина да кача книгата от тефтера на компютъра", разказа Господинов по време на представянето на книгата в Художествената галерия в Созопол като част от 40-ото юбилейно издание на "Аполония".
Георги Господинов: Последният урок, който бащите ни предават, е как се умира
"Тази книга няма нужда от нищо друго от това човек да седне и да я прочете сам. Това е книга за бащите ни. Това не е просто книга за моя баща. Много трудно се пише за бащата. Обикновено майката е тази, която е навсякъде около теб, бащата отсъства. Бащите от онова време също бяха отсъстващи бащи. Отсъстващите бащи на социализма са отделна тема, за която може да се говори. Бащата се явява късно и разговорът с него е труден обикновено. Българският баща има особена емоционална немота, върви трудно разговорът с него, но с годините някак си, когато започнеш да се превръщаш в баща си, разбираш много неща", каза още Господинов.
Георги Господинов издава нова книга, която "няма лесен жанр"
"Героят на тази книга е баща ми. Баща ми си отиде рано сутринта, в 05.07 часа. Обикновено хората си отиват рано сутринта. Това е особен момент, в който тялото се предава. Той през цялото време си гледаше часовника, не знам дали искаше да запомни часа, в който си отива, или просто искаше да дочака сутринта. Държиш някой за ръката, който си отива и е много особено, защото не можеш да го задържиш. Казах на един приятел, че е хубаво да държим родителите си за ръцете, докато си отиват, но също така е хубаво и да ги пуснем после, хубаво е да се върнем", каза още Господинов.
Той разказа как е бил до баща си в последния месец от неговия живот. "След като свърших книгата си мислех, че всъщност последният урок, който бащите предават, е нещо, което никой не ни е учи, как се умира", каза още писателят.
Как премина представянето на книгата може да гледате във видеото на БТА, а какво още каза Господинов може да прочетете тук.