Деми Мур представи филм за невъзможните стандарти за красота
В компанията на трите си дъщери - Румър, Скаут и Талула Уилис, Деми Мур представи новия си филм The Substance ("Веществото") в Лос Анджелис, който тръгва по кината на 20 септември. Той имаше своята премиера на фестивала в Кан, където спечели награда за най-добър сценарий.
Написан и режисиран от Корали Фаржа, филмът е определян като феминистки "боди хорър", който поставя въпроса за невъзможните стандарти за красота, особено в Холивуд. С него Деми Мур направи своето голямо завръщане в киното. "Той вече предизвиква шум след дебюта си в Кан, но сега, като добавим филмовия фестивал в Торонто, където също беше показан към това, че вече има добри отзиви в индустрията, може би си проправя път към наградите "Оскар", пише "Варайъти".
Актрисата влиза в ролята на фитнес звездата Елизабет Спаркъл, която е уволнена от телевизионното си шоу от изпълнителния директор, изигран от Денис Куейд, заради възрастта си. Когато открива експериментално лекарство, известно като The Substance, тя започва да живее с по-млада версия на себе си (Маргарет Куоли) в опит да си върне славата. Но не и без ясно поставени правила за използването му.

Сю, нейното младо аз, става лице на телевизионно ѝ шоу и се превръща в сензация за една нощ. "Куоли е прекрасна, но очите ѝ са празни, Барби от ада, което отказва да се върне в тялото на по-старото си аз. Но това безспорно е шоуто на Деми Мур - пише в рецензията си "Емпайър" - Има воайорска тръпка в това да гледаш Мур да играе застаряваща звезда, чието отчаяние е безгранично. През 1995 г. тя стана най-високоплатената актриса, но поредица от провали скоро след това сякаш потушиха кариерата ѝ на големия екран."

Деми Мур се завърна триумфално в киното
Въпреки че експерименталното лекарство изглежда неправдоподобно, то ефектът от него във филма напомня за всички процедури, на които жените се подлагат в името на това да изглеждат по-млади и малко по-красиви, допълва "Емпайър".
"Гардиън" нарича филма "фантастична притча за мизогинията" и допълва: "Той показва как успешната кариера на жените, особено популярните, зависи от това да държат затворено по-възрастното си аз." От медията решават да попитат четири писателки докъде може да доведе стремежът за младост и колко безпощадни могат да бъдат стандартите за красота. |
Ева Енслър, сега представяща се като Ви, автор на "Монолози за вагината", разказва, че когато е правила проучване за пиесата си The Good Body, поставена на Бродуей през 2004 г., е срещнала жена на 60 години, която си е направила вагинално подмладяване като подарък за годишнината на съпруга си. "Срещнах и жена, която имаше 26 пластични операции по цялото си тяло, защото вярваше, че ако продължи, един ден ще бъде перфектна и някой със сигурност ще я обича", казва тя.
Малко след това среща жена под едно дърво в Кения. "Попитах я дали е обсебена от това да бъде красива или слаба. Тя посочи дървото и каза: "Можете ли да кажете, че това дърво е по-красиво от онова? Или другото? Ти си дърво, аз съм дърво. Трябва да обичаш своето дърво, каза тя", спомня си Енслър и допълва, че когато е била в най-тежкия си момент след поредна химиотерапия се е чувствала най-красива.

Според Арва Махдауи, колумнист в "Гардиън", е трудно да се избяга от натиска да се следват понякога крайните стандарти за красота, особено в определени професионални сфери, но хората имат избор и могат да спрат да ги следват.
"Деми е имала етап от живота си, в който се е изправила пред всички страхове, които има нейната героиня, с цялото това насилие и омраза към себе си", казва пред 'Варайъти" Корали Фаржа, на която актрисата дава своята автобиография, в която разказва за всичко, на което се е подлагала в името на красотата, за да ѝ покаже, че самата тя е преминала през това.

Откъс от "Всичко което съм" на Деми Мур
Мур от своя страна разказва, че не се страхува от темата и, че сега, на 61 години, никога не се е чувствала по-комфортно в собствената си кожа. "Този филм е и за мъжката гледна точка към идеализираната жена, която ние като жени сме приели. Не става дума за това какво ние искаме да правим, а за това, което причиняваме на себе си в търсене на одобрение. Моята героиня повтаря точно този модел", казва в интервю за "Варайъти" актрисата. Тя казва още, че филмът ѝ е върнал любовта към актьорството и ѝ е дал възможност да излезе от зоната си на комфорт. "Това беше част от моето събуждане."