Всеки пети в България слуша музика през стрийминг платформа, но едва 5% плащат абонамент

Всеки пети в България слуша музика през стрийминг платформа, но едва 5% плащат абонамент

Всеки пети в България слуша музика през стрийминг платформа, но едва 5% плащат абонамент
БАМП
Всеки пети човек в България слуша музика през стрийминг платформи, сочи проучване на "Тренд", направено този декември по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП). Целта му е да бъдат изследвани нагласите на българите за слушане на музика в дигиталното пространство за изминалата година, като фокусът е върху музикалните стрийминг платформи. Проучването е продължение на миналогодишното изследване за музикалните навици на българите, се посочва в прессъобщението от асоциацията.
Актуалните данни показват, че 21% от хората използват стрийминг платформи, за да слушат музика, като 16% от тях разчитат на безплатната им версия, а едва 5% плащат абонамент.
Най-често това са хората под 30 години, а над средното е потреблението между 30 и 40 години. При хората над 60 години този канал за слушане на музика е с маргинално присъствие. Безплатната употреба има превес над платената сред всички демографски групи, включително и сред висшистите и хората с по-високи доходи, а по-често от средното музикалните платформи и в двата варианта на употреба се използват от мъжете, висшистите и жителите на столицата.
Факторът, който в най-голяма степен би мотивирал използващите безплатна версия да заплащат абонамент, е достъпната цена - 51% посочват тази опция, а 41% посочват като стимул липсата на реклами и достъпът до целия каталог. За 31% от анкетираните е важно сами да избират реда на песните си, както и достъпа до персонализирани плейлисти.
Едва 8% обаче посочват, че биха плащали за тази услуга заради по-добро заплащане на създателите на музика. Докато 18% заявяват, че нищо не може да ги накара да си плащат, за да слушат музика.
Общо 13% от българите заявяват, че биха платили цена 9.99 лв. за месечен абонамент, като това са предимно хората с висше образование, доход над 1500 лв. и живеещи в София. Това обаче е с цели 8% повече от процента на хората, които към момента използват платен абонамент, което показва, че има потенциал за разрастване на потреблението на платени стрийминг платформи, отбелязва "Тренд".
Потенциал за растеж на дигиталното потребление на музика посочи и световният експерт и бивш главен икономист на Spotify Уил Пейдж по време на своя мастърклас в България, организиран от БАМП преди 2 месеца.
Приблизително 8 от 10 потребители на безплатна версия определят цената като достъпна, но същевременно едва половината от тях са готови да я платят. Това изразява нагласата на българите към заплащането за изкуство, което се потвърждава и от мотивационните фактори за платен абонамент.
Според асоциацията данните показват тенденция към постепенно навлизане на тези нови технологии в ежедневието на българите, макар и не с темповете, които се наблюдават другаде по света. Тя посочва, че по информация на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) средно 22% от хората в ЕС слушат музика чрез платени абонаменти за музикални стрийминг платформи.