След дебюта си за "Валентино" миналата година Алесандро Микеле показа своята първа колекция висша мода и както от италианския "Фен пейдж" написаха - дизайнерът успя да внесе своя хаос в модния Олимп на Париж. "Валентино" навлиза в ново измерение с колекцията Vertigineux, което буквално означава "да ви се завие свят" или "замайване", "световъртеж". Като световъртежа, породен от вкуса на свободата, от усещането за сила, от идеята за вечно съвършенство, родено от обсебващото внимание към детайлите, към списъците и думите, отбелязва италианското издание "Венити феър".

Бившият творчески директор на "Гучи", известен с любовта си към екстравагантния романтизъм и историческите препратки, създаде мистично и театрално шоу, в което изключителното майсторство се среща с бароковата естетика, допълва Би Еф Ем.

По време на ревюто модният подиум беше покрит с тъмносини завеси, а на тъмен екран преминаваха отделни думи, сякаш извадени от личния списък с вдъхновения на Микеле, заедно с номера на всеки тоалет, който беше представен под оскъдните светлини в Palais Brongniart.

Любимият пачуърк на дизайнера, рокли с обемни силуети, напомнящи на арлекини, наслояване на текстури и бродерии, викториански яки, големи панделки са само част от акцентите в колекцията, в част от която се долавя сянката на италианския Ренесанс, посочва още Би Еф Ем.

Дизайнерът е известен със смелите си цветови комбинации и отново представя въздействаща палитра от бяло, кралско синьо, изумрудено зелено, лилаво, жълто, черно и червено, които комбинира с барокови детайли като волани, плисета, пера и рюшове.

Въпреки че колекцията до голяма степен се възползва от силните страни на Микеле и неговия максимализъм, някои елементи изглеждаха пресилени, добавя АП, но посочва, че все пак общият баланс клони към изисканост, с относителна сдържаност в сравнение с предишната му работа в "Гучи".

В представянето на колекцията Алесандро Микеле пише за списъка като основа на културата, като част от изкуството, като начин за справяне с безкрайността, цитирайки Умберто Еко. Но ако според семиолога изброяването е начин да се внесе ред в хаоса, за дизайнера колекцията няма за цел да го укроти, а по-скоро да го съзерцава.

Оттук започва и вдъхновението за неговата колекция, в която 48 рокли пресъздават 48 списъка, в които "всяка нишка, всеки шев, всяка следа от цвят се преобразува в множество думи, които надхвърлят границите на видимото". За Микеле всяка отделна рокля не е просто обект, а картография, която пази следи от визуални и символични спомени, наративен архив, който припомня различни епохи, култури и носи ехо от минали истории, които резонират с настоящето.