Когато през пролетта на 2022 година, първата от войната срещу Украйна, редица фигури от културния живот в Русия обявиха, че напускат страната, срещу тях се надигна вълна от публични критики, главно от ултрапатриотичните среди, възторжено аплодиращи "специалната военна операция" в съседната страна.

Знаменитият музикант и лидер на "Машина времени" Андрей Макаревич тогава публикува в телеграм доста остър коментар: "Виждам, че лаете по повод заминалите - Алла, Максим, Чулпан, Земфира... Русия си тръгна от вас, мамка му. Защото Русия - това са те, а не вие."

В онази пролет убежището в странство избраха личности като Алла Пугачова със съпруга си Максим Галкин (сега живеят в Израел), Земфира (в Лондон), както и самият Макаревич, който също се пресели в еврейската държава. Друг легендарен рокаджия - Борис Гребеншчиков (основател на "Аквариум") - потърси нов дом във Великобритания.

Фашизираща се Русия прокуди в емиграция стотици, ако ли не и хиляди певци, музиканти, артисти, дейци от изкуствата, културата, научни работници, преподаватели и изследователи. Нещо толкова срещано в руската история - и съдба, така типична за хората на интелекта и таланта, по правило недолюбвани от московската власт и често тормозени, мачкани, гонени, репресирани от Кремъл. Писатели като Борис Акунин и Виктор Шендерович, Владимир Сорокин и Дмитрий Глуховски, Людмила Улицка и Дмитрий Биков и много други.

Немалко от тях бяха обявени за "чуждестранни агенти", а достъпът до творчеството им беше ограничен (книгите на Улицка, Акунин, Биков например са изземвани от книжарници и библиотеки в Русия, а значителни пасажи от новите издания се цензурират и заличават с черен фон). Други пък като Глуховски бяха подложени на задочни съдебни дела, по силата на новото законодателство срещу "фейкове" за руската армия. А концертите на десетки музикални изпълнители бяха отменени.

Със сходен опит може да се похвали и групата "Би-2" - алтернативната рок банда, широко известна в Русия и в бившия Съветски съюз, както и в цяла Източна Европа. Основана през 1988 г. в беларуския град Бобруйск, групата се радва на славна кариера и множество отличия, сред които и "Златен грамофон" ("Золотой граммофон", един от най-престижните руски музикални призове) и "Световните музикални награди" (The World Music Awards), които се връчваха всяка година от 1989 до 2014 г. в Монте Карло).

Тази седмица "Би-2" изнесе два концерта в България: на 14 май в София (в НДК) и на 17 май във Варна (в Двореца на културата и спорта).

Основатели на музикалния колектив и неизменни участници от самото начало са Шура Би-2 (истинско име Александър Уман, роден през 1970 г., китарист и вокал) и Льова Би-2 (Егор или Игор Бортник, роден през 1972, основен вокал и текстописец). Другите техни колеги: бас китаристът Макс Лакмус, барабанистът Борис Лифшиц, Ян Николенко (беквокал, клавишни, флейта) и Константин Чалих (китара).

В жанрово отношение Би-2 се разполагат както в алтернативния рок, така и в постпънка, арт рока, инди рока, а някои техни неща могат да се причислят и към даркуейва. Вдъхновение са черпили от западни банди като The Cure, Joy Division, The Sisters of Mercy; влияние върху тях e оказвала и съветската и руска група "Агата Кристи" (чийто "златни години" бяха между 1987 и 2010).

В зората на кариерата си Шура и Льова, момчетии на 16-18 години, се събирали да свирят в културния дом на завода за автомобилни гуми в Бобруйск, където работил Уман. Първото име на бандата било "Берег истины" (от рус. "Брегът на истината"). През 1989 г. се прекръстват на "Би-2" (от съкращението на предишното название). Първата им голяма изява била през ноември в онази размирна година, на рок фестивал в град Могильов. За това време Шура си спомня: "Бяхме пънкари. Свирехме нещо като Police - в ска стил, ама с брас секция, и пишехме остро социални и остро сексуални текстове." Льова пък разказва за първото им шоу - извадили на сцената ковчег, а той излязъл от него с надупчена от куршуми риза и с възглавница, която разкъсал. Публиката веднага подивяла...

През 1989-1990 "Би-2" правят концерти из цяла Беларус, а в домашни условия в Минск записват дебютния си албум "Изменники Родины". В този период е създаден и един от бъдещите им главни хитове - "Варвара".

През 1991 г. младите Шура и Льова отиват в Израел, където през 1992 печелят първо място на рок фестивала в Ерусалим. През 1993 г. Шура се мести при роднини в Австралия, а Льова остава в еврейската държава, служи в армията и се занимава с компютърна графика. В Мелбърн Шура подхваща солов проект, наречен Shura B-2 Band: свири пънк, експериментира с джаз и готика. През 1998 г. и Льова идва в Австралия, а през есента "Би-2" отново записват албум.

През септември 1999 г. двамата пристигат в Русия, а за утвърждаването им на руската музикална сцена допринася продуцентът Александър Пономарьов (с прякор Хип). През декември заявяват амбиции по време на първия рокаджийски фестивал "Нашествие". През февруари 2000 г. участват и в живото тв предаване "Антропология" на журналиста, шоумен и режисьор Дмитрий Дибров. Същата 2000 г. бележи началото на звездния им път: "Би-2" се включват в саундтрака към хитовата криминална драма "Брат 2" на Алексей Балабанов, със Сергей Бодров-младши в главната роля. Даже се снимат във филма, Шура и Льова играят себе си. А песента "Полковнику никто не пишет" (от рус. "Никой не пише на полковника", по мотиви от едноименната повест на Габриел Гарсия Маркес) се превръща в емблема на групата. Тя им носи огромна популярност в Русия и постсъветския свят, за нея рокаджиите вземат и "Златен грамофон".

Режисьорът Балабанов впрочем използва песни на "Би-2" и в друга своя лента - военната драма "Война" (2002), разказваща за Втората чеченска война (1999-2000). Там също играе Бодров-младши, това е една от неговите последни роли преди трагичната му гибел при инцидент в Кавказ през есента.

Любопитен момент около "Брат 2" е, че първоначално се планирало друга песен за основна тема: "Не стреляй!" на ДДТ, ала Юрий Шевчук отказал, тъй като филмът му се видял "чудовищен, ужасен, отвратителен и националистически".

В същата 2000 г. "Би-2" подписват и с руското подразделение на американския звукозаписен гигант Sony Music Entertainment. Следват бляскави години на успешни албуми, световни турнета, сътрудничество с други големи имена от музикалния бизнес (с U2, Radiohead, Coldplay, Massive Attack и др.). Към 2017 г. групата е записала вече десет самостоятелни албума.

И всичко вероятно щеше да върви по мед и масло за "Би-2", ако не беше руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г Както и толкова други творци, и беларуските рокаджии не остават безучастни към кървавата авантюра на Владимир Путин. На 28 април 2022 г. бандата отменя концерт в сибирския град Омск, защото в залата бил разпънат банер в подкрепа на Путин. През май 2023 г. пък Льова Би-2 оповестява, че няма да се върне в Русия. Това става, докато "Би-2" е на турне из САЩ. В коментарите си в инстаграм певецът е още по-радикален: "Путинова Русия предизвиква само отвращение и омерзение, Путин и цялата негова умствено изостанала измет унищожиха страната."

Не закъснява и реакцията от Кремъл. В края на същия месец руското министерство на правосъдието включва Егор Бортник в рестриктивния списък на "чуждестранните агенти".

През 2023 година цялата група се мести в Израел.

Още по-големи неприятности се стоварват върху "Би-2" в началото на 2024 година. През януари Бортник и колегите му са арестувани от тайландската полиция на ваканционния остров Пукет. Формалната причина била неправилно оформени документи, което нарушавало миграционното законодателство на страната.

Зад инцидента музикантите подозират дългата ръка на руските спецслужби - и се опасяват, че Москва цели екстрадирането им в Русия. В крайна сметка след едноседмичен арест рокаджиите са пуснати на свобода и всички успяват да се качат на самолета за Израел.

Първо в Обетованата земя пристига Бортник (тъй като има само израелско гражданство). На летището в Тел Авив той е бил посрещнат от популярния блогър и опозиционер Максим Кац, някогашен приближен на покойния Алексей Навални и също политически бежанец в Израел. По признание на Кац в сложната акция по освобождаването на музикантите положителна роля изиграл и небеизвестният Владимир Гусинский, влиятелен медиен магнат от Елциновата ера.

Пред руската служба на Би Би Си вокалистът Бортник разказва, че били натъпкани с други 80 човека в помещение от 25 кв.м във временен имигрантски център в Банкок. Същевременно тайландските власти дали ясно да се разбере, че следите водят към Москва. "Намекваха, че има специална заповед групата "Би-2" да бъде екстрадирана в Русия, знаете за какво", обяснява Льова.

Какво действително ги е очаквало в Русия става безпощадно ясно от изявленията на един депутат от Думата, Андрей Луговой. "Разбира се, ние ги чакаме с отворени обятия. Бъдат ли екстрадирани, ще ги посрещнем подобаващо - и в пряк, и в преносен смисъл", посочва, цитиран от "Новая газета Европа", бившият служител на КГБ, печално известен като един от отровителите на Александър Литвиненко през 2006 г. в Лондон.

Бортник отправя специални благодарности към Израел - че е помогнал за благоприятния изход - и отново повтаря, че повече няма да живее в Русия. А на въпрос дали би се върнал там при друга власт Бортник отвръща: "Ще видим. Аз живея в настоящето и правя само творчески планове. Това, което се случва в Русия сега, абсолютно не ме интересува."

Към днешна дата повечето от "Би-2" живеят в Израел. Бортник пък прекарва повечето си време в курортния град Марбея, на средиземноморското крайбрежие в Испания. С втората си съпруга Анна Щрайхер отглеждат двама синове - Авив и Давид.