Европейската комисия представя днес идеите си за многогодишния бюджет на Европейския съюз след 2020 г. Очаква се Брюксел да призове държавите членки да подкрепят посланието за сила и единство, като инвестират повече в Европа след излизането на Великобритания от съюза, пише EUobserver.

Комисията планира да предложи по-голям от предишния бюджет и по всяка вероятност ще представи идея бюджетът за периода 2021 - 2027 г. да бъде между 1.13 и 1.18% от брутния национален доход на ЕС в сравнение със сегашния един процент. След това до средата на юни Брюксел ще обяви конкретни законодателни предложения за конкретни области като селско стопанство, кохезия и научни изследвания.

Крайното решение за бюджета ще бъде взето от националните правителства, от които Еврокомисията иска да платят сметката за поне половината от дупката, която остава след Брекзит. Новите предизвикателства като миграция, тероризъм и сигурност по границите също ще се нуждаят от допълнително финансиране.

Запознати с въпроса официални лица казват, че четири или пет държави нетни платци не искат да плащат повече. Австрия, Холандия, Дания и Швеция са скептични към идеята за по-голям бюджет, въпреки че най-големият нетен платец, Германия, обеща да увеличи вноската си.

''Нуждаем се от 27 малки победителя", коментира друг високопоставен служител на ЕС.

Еврокомисията планира да запълни дупката от Брекзит, като използва подхода 50 на 50 - 50% орязване и 50% повече пари от останалите 27 държави членки. Очаква се намаленията да дойдат от двете големи европейски политики – кохезия и селско стопанство. Според Еврокомисията научните изследвания и програма "Еразъм" не трябва да се пипат.

Няма да има специален бюджет за еврозоната, но "няколко милиарда" ще бъдат определени за справяне с асиметрични икономически шокове, стимулиране на реформите и подпомагане на страните, които искат да се присъединят към еврозоната.

Според EUobserver Еврокомисията ще предложи "условие за върховенството на закона" в следващия дългогодишен бюджет, фокусирайки се върху независимостта на съдилищата в държавите членки. Очаква се това да е политически най-чувствителният въпрос в предстоящата битка за седемгодишния бюджет, която обикновено отнема години пазарлъци между държавите членки.

Точният механизъм, по който ще се изпълнява това условие, все още се доуточнява в кулоарите, за да бъде сигурно, че плановете са законово неоспорими. Идеята за обвързване на еврофондовете с европейските ценности набра скорост, след като Брюксел изрази опасения за спазването на върховенството на закона в Унгария, Полша, Румъния и най-скоро в Малта.

Комисията планира да представи предложение, което да позволи анализ на независимостта на съдилищата на основата на конкретно законодателство в дадената държава членка, за да се гарантира, че финансирането от ЕС и инвестициите са добре защитени. "В интерес на нашите европейски граждани и данъкоплатци трябва да гарантираме, че съдилищата са независими, че не зависят от правителството", каза високопоставен източник от ЕС.

Полша и Унгария вече заявиха, че са против идеята, която смятат за "политическо изнудване". Източникът от ЕС обаче подчерта, че това не е закон за Полша, а общо задължение. Еврокомисията обмисля възможността да включи Европейския парламент и държавите членки в проверките на независимостта на съдилищата.

Всички страни от ЕС ще трябва единодушно да одобрят подобен нов механизъм. Източникът от ЕС коментира, че няколко държави членки, които не искат да плащат повече в бюджета след Брекзит, може да променят мнението си за увеличаването на вноските, ако видят, че има гаранции за използването на финансирането от тях, което пък може да е стимул за Унгария и Полша да се съгласят с новото условие.

Друг въпрос, който вероятно ще доведе до дискусии до малките часове на нощта, е предложението за въвеждане на миграцията като икономически индикатор. Освен брутния вътрешен продукт на глава от населението миграцията също ще има роля в изчисляването на това колко могат да получават държавите като част от кохезионните фондове.

Онези страни, които не искат да приемат мигранти, основно в Централна и Източна Европа (и които са основните бенефициенти на кохезионните фондове), са против идеята за обвързването на финансирането с миграционната политика.

Еврокомисията си е поставила амбициозната задача да завърши продължаващите обикновено години преговори до изборите за Европейски парламент следващата пролет. "Политическата реалност е, че това е трудно да се постигне. Правителствата се нуждаят от време, за да продадат сделката у дома", смята друг източник.