Големият мъник "Ярис"
След като представихме един семеен (“Дачия Логан”) и един типично мъжки автомобил (“Ауди” А6), редно беше да обърнем внимание и на дамите. Какво по-подходящо предложение за тях от новата “Тойота Ярис”, която дебютира у нас наскоро. Първото поколение на компактния градски автомобил беше пуснато през 1999 г. и до края на миналата година само в Европа бяха продадени 1.2 милиона "Ярис"-а.
Да се нарече “Ярис” типично женски автомобил вероятно би било обида за производителя, но няма съмнение, че всяка жена би се чувствала великолепно в него. И няма как да бъде иначе, тъй като колата съчетава изключителна маневреност, комфорт, динамика, красота и икономичност с хитро решено вътрешно пространство. Достатъчно е да споменем, че само край предните седалки има десетина жабки, ниши и отделения за какви ли не дреболии, багажната част пък може да бъде аранжирана лесно и без усилие в най-различни комбинации и да събере до 737 литра багаж (при сгънати задни седалки с натоварване до горния край на предните седалки). От личен опит установих обаче, че и мъж лесно би се поддал на чара на “Ярис” и колата няма да го изложи.
Първото впечатление
На пръв поглед “Ярис” не се е променил много. Формата като цяло е запазена, но по-издължените светлини и леко реформираната предна решетка му придават още по-закачлив вид. Задницата също е леко пипната, колкото да се подчертае, че това е новият, а не старият “Ярис”. Погледната отстрани, колата има по-динамично излъчване и като че ли във всеки момент ще се втурне напред.
Голямата изненада идва с отключването на автомобила, като се предлага вариант без добре познатия ключ. Благодарение на вграден в дистанционното на централното чип колата разпознава собственика си, когато е в непосредствена близост и му позволява да отключи вратите още като хване дръжката на шофьорската врата или натисне копче на задния капак. Паленето се извършва с бутон на таблото, а заключването - с копче на шофьорската врата и на багажника.
Благодарение на това хитроумно решение отпада едно от най-досадните задължения на всяка жена шофьор - търсенето на ключа в дамската чанта. Разбира се, това е и огромно предимство за мъжете, които добре знаят правилото, че това, което ти трябва, е в последния джоб, в който ще бръкнеш.
Веднъж влезете ли в колата, бързо ще се съгласите, че “Ярис” не е просто женски, а
универсален автомобил
Вътрешното пространство е оползотворено така, че дори високи и пълнички джентълмени ще могат да намерят оптималната за шофиране позиция. По-изненадващото е, че дори при крайно положение на предната седалка на задната спокойно могат да пътуват трима възрастни.
Иначе с влизането веднага се набива на очи стилно решената централна конзола, на която на възможно най-удобното място са разположени музикалната система (изцяло нова, четяща файлове във форматите МР3 и Windows Media Audio), управлението на вентилацията и климатроника.
На пътя
Свикналите с традиционното положение на уредите (километраж, оборотомер и т.н.) първоначално са изумени от тяхната липса. Както и при предшественика, те са заменени с един универсален 3D цифров дисплей, разположен в средата на арматурното табло. Освен скорост, обороти и налично количество гориво той вече показва и допълнителна полезна информация като час, външна температура, запас от път, среден и моментен разход и средната скорост. Честно казано, бях скептично настроен към това нововъведение, но то се оказа учудващо удобно и с него се свиква бързо.
След потеглянето става ясно, че в новия “Ярис”
промяната не е само в дизайна
Колата е значително по-безшумна и комфортна на пътя. Тестваният от мен модел беше оборудван с добре познатия от стария “Ярис” 1.3-литров бензинов мотор VVT-i с мощност 87 к.с. Веднага прави впечатление добре подредената скоростна кутия(в случая петстепенна, механична), която комбинира “дължина” на предавките с еластичност. В резултат “Ярис” може да бъде каран икономично (при смяна на скоростите малко след 1500 оборота) или по-спортно, като се изцежда всяка предавка до максималните 6000 об./мин.
За почитателите предимно на икономичното шофиране колата се предлага и с еднолитров, три-цилиндров двигател с мощност 69 к.с. За търсещите максимално добро съотношение динамика-разход най-подходящото предложение е 1.4-литровият дизел с 90 к.с.
Шофирането из града с “Ярис” е истинско удоволствие, като високата позиция на шофьора, щедрото остъкляване, компактните размери и поврътливостта улесняват всяка една маневра. Извън града компактният автомобил също няма да ви посрами, като поддържането на скорост от 120-140 км/ч. не представлява никакъв проблем, а стабилността е завидна.
Истинско бижу е спирачката, благодарение на новия сервоусилвател (с по-голям главен цилиндър) тя реагира на всяко докосване, като позволява прецизно регулиране на спирачното усилие. При рязко натискане се включва и спирачният асистент и само коланите спират пътниците да не се “залепят” за предното стъкло. ABS също си върши перфектно работата, като на сух и мокър път гарантира оптимално спиране без отклонения от избраната траектория.
Зимно изпитание
Избраният период на теста позволи “Ярис” да бъде проверен и в истински зимни условия и, честно казано, колата се справи отлично. Приятно впечатление прави фактът, че автомобилът загрява бързо и след съвсем кратка работа на двигателя се радвате на отлично парно. На по-разглезените бих препоръчал кола с климатроник(какъвто беше и тестваният автомобил), който успешно изпълнява функцията на печка, докато колата моторът загрее.
Вентилацията е решена отлично, като различните регулации на въздушния поток позволяват бързо размразяване на стъклата и премахване на запотяванията. Известна изненада предизвика доста удълженият спирачен път на киша и лед, но отдавам този ефект на факта, че тестваният “Ярис” беше обут с всесезонни гуми.
Малко критика
“Ярис” е близко до перфектния градски автомобил, но все пак попаднах на някои недостатъци. Логично първо се сблъсках с не добре решеното място на лостчето за регулиране на шофьорската седалка. То е поставено отляво и ръката трябва да се извърти по доста странен начин, за да го напипа в тясното пространство между колонката на вратата и седалката. Прецизността на регулиране също изисква малко упражнения, особено ако сте свикнали на варианта “с кранче”.
След едно доста дълго шофиране в зимни условия, след което цветът на колата просто не личеше от мръсотия, открих и липсата на ръкохватка или нещо подобно, с което да се затвори задният капак, без да се налага да се хваща отвън мръсният капак.
Една идея по-силен звук може да издава и индикаторът на мигача, тъй като на моменти просто не се чува. Този проблем би могъл да се реши и с още по-добро обезшумяване на купето, особено що се отнася до шума от гумите и мотора при високи обороти.
Конкурентите
“Ярис” попада в един доста населен сегмент - В, в който представители имат почти всички автомобилопроизводители. Смело бих могъл да кажа, че по отношение на дизайна “япончето” е номер 1. Цената обаче е една от най-високите в сегмента (20 000 лв. за базовата версия). Основните конкуренти като “Форд Фиеста”, “Опел Корса”, “Рено Клио”, “Хюндай Гетц”, “Ситроен С3”, “Шевролет Калос”, Пежо 206 и др. могат да се намерят за доста по-малко пари.
Трябва да се отчита обаче фактът, че дори въвеждащото ниво при “Ярис” (Joy) включва две въздушни възглавници отпред, регулиране на волана във височина, аудиосистема със CD плеър, ABS и т.н. екстри, с които конкурентите доближават цените на голямото-малко "японче".