След шестгодишна работа холандския изобретател Джон Бекер представи прототипа си на летящ мотоциклет. Външно PAL-V прилича на мотоциклет с три колела, а във въздуха се издига с перка като на хеликоптер. Когато возилото се движи по земята, винта се прибира.

PAL-V може да лети на височина 1500 метра и да развие максимална скорост от 200 км/ч, както по земя, така и във въздуха. За да излети мотоциклетът се нуждае от площадка за засилване с дължина около 100 метра.

Летящият мотоциклет може да се оборудва с бензинов или дизелов двигател, а на пазара се очаква около 2011 година. Ориентировъчната цена е 100 000 евро.

В основата на създаването на летящия мотор, лежи технология, позната на човечеството от близо 90 години. Изобретението, кръстено аутоджиро(autogiro) залага на принцип на действие близък до този на витловите самолети, а не на хеликоптерите. Първите действащи образци на подобни летателни средства се появяват през 1923 година, като техен създател е испанецът Хуан де ла Черва и Кодорниу, като неговите първи опити датират от 1919 г. Концепцията аутоджиро се развива през XX век, като летящи апарати с най-разнообразно предназначение се произвеждат в различни страни по света.

Евентуалното пускане на летящия мотоциклет на пазара обаче поражда някои въпроси, като най-важният от тях е какво свидетелство трябва да притежава управляващият го водач/пилот. Най-вероятно освен шофьорска книжка, преди да се качи на возилото си той ще трябва да мине и теоретичен изпит за пилот и поне десетчасово практическо обучение за управление на машината.

Проблем може да се окаже и сертифицирането на машината от авиационните власти, тъй като различните страни по света имат различни изисквания към малките летящи апарати. На първо време PAL-V трябва да се сертифицира за страните от ЕС и САЩ, а впоследствие и за всички пазари, на които ще се предлага.

Другият потенциален проблем при масовото разпространение на подобни превозни средства е намирането на начин за техния контрол.