Едва ли има по-добър тест за един автомобил от този да изминеш с него над 2000 километра, като прекараш в салона му над 20 часа като шофьор и пътник. Точно по тази схема опознах новия "Хюндай Елантра".

В интерес на истината от София до Франкфурт пътувах с друга кола, но в пакет с елантрата, така че първо имах възможността хубавичко да я огледам. Определено новият модел на "Хюндай" е сред най-футуристично изглеждащите на пазара, като причините за това са няколко.

От една страна, самата марка прогресира сериозно, след като неотдавна започна да оформя моделите в тон с новия дизайнерски език "флуидна скулптура". Ключовото за него е, че кара колата да изглежда така, сякаш е в движение, дори когато е неподвижна.

Другата причина новата "Елантра" да ми се стори толкова извънземна е и фактът, че не успях да проследя еволюцията на модела, тъй като предишната генерация така и не се появи на нашия пазар. При това положение, като се вземе за изходна точка по-предишното поколение, познато ни основно от ролята му на такси, напредъкът е наистина феноменален.

Това, което се питах обаче е, дали футуристичната визия не е за сметка на комфорта на борда. Оказа се, че притесненията ми са били напразни. Вече в салона на "Хюндай Елантра", с който пътувах между Франкфурт и София, установих, че в колата е еднакво удобно на шофьорската седалка, като пътник отпред и на задната седалка. Най-учудващото беше, че скосеният назад таван не създава неприятни усещания, че те притиска, а и над главата остава предостатъчно място.

За едно дълго пътуване е важно в колата да има достатъчно места за дреболии и в това отношение "Елантра" не разочарова. Без сериозно търсене на борда ще откриете подвижен подлакътник с ниша, голяма жабка, джобове във вратите, поставки за чаши и шишета, на борда има място за всичко.

Оказа се обаче, че в "Елантра" има и едно сериозно недоглеждане. Не знам по каква причина, но на отворите на вентилацията на централната конзола няма клапи за затварянето им. В резултат при пуснат климатик студената струя "бие" в гърдите или раменете на пасажера отпред, или пък се стоварва върху главата на возещия се отзад, ако е насочена нагоре.

Веднъж седнал зад волана, веднага бях спечелен от едновременно футуристичния и удобния за употреба кокпит на "Елантра". Приборното табло е стилно, лесно четимо и осветено в приятно синьо, така че да не дразни очите дори при дълго шофиране на тъмно.

Контролерите за управление на аудиосистемата и навигацията са тематично групирани в горната част на централната конзола, докато бутоните за вентилацията са концентрирани малко по-ниско. Един поглед е достатъчен, човек да се ориентира кой бутон за какво е. В допълнение на волана има минимум копчета, при това точно тези, които най-често се ползват.

Голямата изненада при "Хюндай Елантра" е, че се предлага на пазара само с един мотор. Той е бензинов с директно впръскване, работен обем 1.6 литра и мощност 132 к.с. Единственият двигател в гамата осигурява ускорение до 100 км/ч за 10.7 секунди с механичната скоростна кутия и за 11.6 сек. с автомата. Оказа се, че в решението да се предлага само той има логика, защото е отлично балансиран и сякаш е събрал в едно предимствата на бензиновите мотори – пъргавина и развъртане до високи обороти, и дизелите – нисък разход на гориво.

Дори комбиниран с автоматична трансмисия и тормозен да поддържа скорост от над 150 км/ч по магистралите в Германия, той така и не пожела да постигне дори консумация от 8 на сто. В крайна сметка след 2000 километра основно пътуване по магистрали бордовият компютър отчете 7.0 л/100 км, при това при работещ климатик.

Не толкова еднозначни реакции предизвика у мен шестстепенният автомат на "Елантра". Той ми образува доста нерви с мудната си реакция, но се оказа, че просто има нужда от време, за да се настрои към стила ми на шофиране. След като се опознавахме в продължение на неколкостотин километра, в крайна сметка скоростната кутия стана доста по-отзивчива. Дори и в мудния си период обаче охотно приемаше и помощ чрез ръчната смяна на предавките.

Любителите на по-динамичното шофиране няма как да не оценят и приятно тежкия волан при висока скорост на "Хюндай Елантра". Тишината на борда дори когато скоростомерът отдавна е подминал отметката 100, също е впечатляваща. Автомобилът вози приятно меко, като добре филтрира дребните неравности и не губи посоката, когато попадне на неравности.

В общи линии в сегмента само "Фолксваген Джета" е малко по-скъпа, но повечето останали модели имат доста по-скромна екипировка от "Елантра" в базовите си нива.