Вторник, 27 юли, беше обявен от медиите за черен ден, след като само за 24 часа осем души (сред тях и две деца) загинаха, а 28 пострадаха в катастрофи по пътищата на България. Тежките пътнотранспортни произшествия пък са били 26.

Статистиката е стряскаща, но по-лошата новина е, че всъщност тя не се различава особено от обичайната за този месец през последните години. През 2020 г. имаше спад на тежките катастрофи, загиналите и ранените. Той обаче се дължеше единствено на по-малкото пътуващи с COVID пандемията. След като свободата на придвижване се върна, България отново зае челната позиция в ЕС по пътен травматизъм, където е от години.

От началото на годината до 29 юли включително, загиналите по пътищата са 258, сред които и 11 деца. Само от началото на този месец жертвите са 56.

Статистиката сочи, че за миналата година спадът на броя на жертвите е над 26% в сравнение с 2019 г. Пред тази обаче ръстът вече е 18 на сто и то до момента. За юли скокът е почти 31%, а месеците с най-много загинали - август и септември, тепърва предстоят.

Официален задълбочен анализ за причините няма Това беше един от приоритетите на създадената преди почти две години Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", но до момента документ не е огласяван.

Видимите причини, според експерти, са няколко - недостатъчен контрол, слаба подготовка на водачите, проблемни пътища и стари автомобили. От началото на пандемията от коронавирус има и още един: заради европейско споразумение за осигуряване на зелени коридори за товарните автомобили България не може да забранява движението им в дните и часовете с най-тежък трафик, каквато практика имаше.

Кой от тези фактори каква тежест има може само да се гадае. Вместо това МВР събира и анализира данни в кои дни стават най-много катастрофи с жертви (без изненада това са дните, когато най-много хора пътуват - петък, събота и неделя), кои месеци са най-критични (за миналата година това са септември, октомври и август). Знае се дори, че най-голям риск от тежки катастрофи има в часовите пояси 17-18 и 18-19 часа.

Известно е също, че най-много тежки катастрофи стават по междуградските пътища и най-малко на магистралите. Обобщение на неправителствената организация "Институт за пътна безопасност" показва, че пътищата, по които са ставали най-много катастрофи за периода 2017-2020 г са:

Поглед върху факторите, влияещи върху пътния травматизъм, показва, че най-бързо може да се въздейства чрез по-ефективният контрол. Според експерти първата мярка е пътните полицаи да не стоя там, където биха хванали най-много нарушители, а на места, където присъствието им би било полезно за предотвратяване на инциденти. Вкарването на новите технологии също е належащо, като далеч не става дума само за повече камери за засичане на скоростта, които пак е спорно доколко ще се слагат на най-адекватните места.

От "Института за пътна безопасност" посочват, че дори в страни като Полша за пътен контрол в рискови участъци се използват дронове.

На първо място безспорно е пътуването с изправен автомобил. Добрата новина е, че от началото на следващата година контролът ще бъде засилен и на ниво държава. Предвижда се от 1 януари основните уреди на пунктовете за технически прегледи (за вредните емисии, спирачното усилие и т.н.) да бъдат свързани с криптирана връзка с централизираната електронна система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Така одобрението или неодобрението на автомобила ще става автоматично, без човешка намеса. Сега данните се измерват машинно, но се нанасят на ръка, което позволява злоупотреби.

Втори ключов фактор е водачът да е отпочинал. Изборът на време за пътуването също е от съществено значение, като стремежът трябва да е да си избират дните с по-слаб трафик. Така например вместо в петък, към морето да се пътува в неделя, а към София в делничен ден, вместо в последния почивен. Дори колата да е с климатик, не е добра идея да се шофира в най-голямата жега.

Съвременните технологии също могат да са от полза. Приложения като Waze и Google maps предлагат оптималният маршрут на база актуалната пътна обстановка.